за близките по бащина линия

catnadeen, дано да е така,защото мисля,че това е по-малкото зло.

Ха, по бащина линия! 

Че дори аз не ги познавам, камоли децата ми.

Свекито уж беше много щастлива и много ни обичаше (мен и децата) ама един път не е пожелала да ги види от години, да не говорим за помощи някакви или подаръци.....

Абе, крушата не пада по-далече от дървото са каза ли хората. Ако не са били възпитавани така мъжете нямаше да зарежат семействата си по този начин (това е обобщено мнение!)

lolibon така е, повярвай. На мен баща ми никога не ми е липсвал. Вярно е, че до 7г възраст съм живяла с него, но малко неща помня, а може и да не искам да си спомня.

хората в живота на малко дете са като вещите - ако другите имат и то иска;
ако има заместител в качество и активитети - не му е необходимо;
ако няма, но е взело назаем или е играло с чужда играчка - може и да поиска, ако не можете да си позволите казвате, че нямате възможност и то се задоволява с наличните;
когато не знае какво е сладолед, докато не е опитало, не може да каже дали му е мъчно, ако няма сладолед или не; дали му е жизнено необходим или не; дали му харесва или не.
или, когато никога не имало "татко", как да знае дали му липсва?! - ако майката успее да излезе от клишето, че семейството е в задължителна конфигурация "мама, татко и аз - скара-бира", то и детето няма да се чуства притиснато да приеме липса на нещо което никога не е имало място в живота му или играло съществена роля или каквато и да била такава.
важно е да не му липсва оби4 и доверие - когато те са достатъ4ни, детето няма да търси при4ини на недоволство или липси или вътрешна тревога.
още повече, че понятието и съдържанието на "татко" в принцип се изгражда от майката - или образа на бащата в детските о4и, благодарение на усилията на майката.
е, в слу4ая, тези усилия за добро или лошо са ви спестени, и следва тая енергия да се канализира в игри и забваления и малки радости всеки ден, вместо в градене на чужд имиджов образ, за ваша сметка.
и накрая - радвайте се на това което имате, без да страдате за това което нямате. просто го нямате.
или ако имате крем-карамел, а нямате кисел, нима ще откажете крем-карамела?! ъм?!

милк - все си мисли, че важните фигури в живота на детето са наличните, а не отсъстващите

Milk много ме трогнаха думите ти!
точно и ясно е обяснено онова дето исках ама не знаех как да изразя!
твърдо заставам зад всяка думичка написана от Милк! те не са просто мисил -те са истината
винаги съм казвала, че ако майката не пренесе ЛИПСАТА на мъж в живота й, върху своето дете - то няма как да страда по нещо, което дори не знае какво е.
И наистина Милка е права, че винаги има "ама и аз искам"... но колко още пъти ще трябва да се казва - не може, няма как, не сега...
В нас - техните родители - е разковничето за това как детето ще приеме отказа и липсата на някои неща - дали ще страда или ще се бори за тях, или пък ще търси начин да ги замести с друго, или няма да чувства липсата им защото друго ще е по-важно...

Милканче, пишеш вместо мене ти, да не се хабя,че съм и по-стара

В общи линии сте поизчерпали, каквото има да се каже.... ако майката не се смята за жертва било на обтоятелствата, било на поведението на бившия, ако може да се споразумее със себе си и да не обвинява никого и нищо, дори и когато очевадещо има основания.... тогава шансовете й да отгледа, здраво( емоционално) и щастливо детете са много големи. Ще дава разумни и истинни  отговори на детето си, такива, които може да разбере, няма да се страхува дали и кога то Би могло да я обвини в нещо и най-вече няма да живее с чувството за неопреодолима загуба... защото единствените непреодолими неща в живота са тежка болест или смърт( не дай Боже).... другото е само път, всеки го върви като може и докъдето може... поне за мен най-важното е да мога да се изправя, след като съм се сгромолясала с цялата си прелест:)))
На децата си казвам само истината и ако преценявам, че нещо не могат да разберат все още, говоря така, че когато станат по-големи да знаят, че не са били лъгани от мен.

  Milk, catnadeen, много точно казано!!!
Как да разбере сина ми, че има баща и, че трябва този баща да му липсва като просто нямаше време да свикне с него?
Аз също смятам, че от майката зависи детето да се чувства обичано и да расте щастливо и без баща си!
По-добре така отколкото да има двама родители, които немогат да изкарат и 5 минути без да се скарат!

когато ми беше много трудно ходих на психолог/за сефте/ и след консултацията останах с впечатление, че тя е за такава, не аз.но вие тук наистина ми действате добре, благодаря ви, момичета! 

lolibon спокойно, и мама беше ходила на психолог, не си сама

След развода живях малко при баба ми на село, там и учех. В у-ще от време на време ми беше кофти, 'щото там няма деца на разведени родители, т.е. разводи няма... как иначе да им се смее 'цело село.

Сега няма да будя мама, но утре ще й звънна

Аз, май, съм изключение, като гледам отговорите дотук. Бившият ми съпруг иска, уж,
 да вижда дъщеря си, но откакто се ожени повторно, това, като че ли,  взе да става все по-рядко и за по-кратко време. За разлика от него, обаче, родителите му дават  мило и драго за внучката си и я  виждат  доста често. Тя, самата,  има желание за това, а и аз нямам нищо против, защото, въпреки, че те са много различни от мен хора , са страшно  мили и грижовни. Чак понякога ми е мъчно за тях, тъй като, синът им, предполагам под влиянието на новата си жена, е прекратил всякакви контакти с тях и не иска въобще да ги вижда. А той им е единствено дете. Те чакат бебе сега и предполагам, че когато се роди, живот и здаве,  едва ли ще вижда баба си и дядо си по бащина линия....Но това си е техен избор, аз не мога да проумея такива взаимоотношения....

Аз имам редкият шанс да попадна на страхотни бивши свекър и свекърва, които след първоначалният шок от развода ми със сина им успяха да запазят добрият тон и не само това, но майка му като забременях с вторагта ми дъщер, ми каза, че ще я приема като нейно внуче... И е така- Йоана я нарича бабо, а тя й купува подаръци като на собствената си внучка... а сега се радва но новото бебе като на свое...въпреки че бившият ми също има бебе на осем месеца... но то е на хиляди километри от нея...
А баща му като се заженил сина му втори път казал на дъщеря ни, че имал само една снаха и това съм била аз...много си ме обича, няма спор...