Срив на вегетативната нервна система

Ще отмине и това..
нали знаеш, че дианксит е успокоително. Явно си в страхотен стрес или си изживяла/изживяваш нещо в момента. Дианксит може да не ти е достатъчно силен.
Преди години се наложи с мой братовчед да погребем близък роднина. Когато видях в каква мизерия е изживял последните си дни, така се разстроих, че получих като твоите симптоми. Невроложката ме прие в болница и бях на Ксанакс, амирал и хапчета за стабилизане на кръвно налягане. Спокойна ли си ще се възстановиш бързо.

След преживян силен и продължителен стрес с много негативни случки, последвали в сравнително продължителен период от време една след друга, получих съвсем неочаквано за мен, пълен такъв срив! Докторът ми се стъписа като ме видя! Изтръпнаха ми краката, ръцете и главата дори. Сковах се напълно и едва се движех, умирах от студ и направо си мислех, че в този вид няма начин да оживея дълго. И това стана посред нощ, ей така от нищото. Прегледаха ме в Спешно отделение, защото Личният ми лекар не посмя да се заеме със състоянието ми и настояваше да отида в болница.
Там получих една-две инжекции(не знам какви), завиха ме с одеяло и ме оставиха да лежа близо час под наблюдение, настояваха да ме оставят в болницата, но отказах. Не съм била на медикаментозна терапия след това, но аз съм доста дива и рядко се оставям на такива неща да ме сринат за дълго. Просто знаех каква е причината, но организмът ми от изтощение, притеснение и стрес, реагира накрая. За щастие не съм сама, обичана и обгрижвана съм от близките си, и се възстанових бързо, и без последици.
Това състояние, което и ти си получила, няма нищо общо с това, че изследванията ти са добри. Вероятно има емоционална причина, която те е докарала до това положение. Не си мисли, че си болна, че ще ти се случи пак, не се тъпчи с антидепресанти и успокоителни, ако ти изписват, а се обгради с положителни емоции и отстрани доколкото е възможно причината за този срив.
С три думи - нищо ти няма! Просто реакция на организма, за да подскаже, че имаш нужда от пълен релакс.
Пожелавам ти да не се повтаря и да се оправиш бързо.

Споделям мнението на Бижу.Преди няколко месеца вседствие на натрупан стрес и напрежение,без конкретна причина в дадения момент,просто се сринах.Силно сърцебиене,схващане на челюстта,студена пот,чувство на безпомощност и обреченост.Мъжът ми много се уплаши,такова състояние не е характерно за мен,по скоро ще викам и чупя,отколкото да се скова така.Та качи ме в колата и в София в една клиника.Прегледаха ме,кардиограма ит.н. заключение нервен срив и паническа атака.Лекарят обясни,че огромна доза адреналин се е отделил в тялото ми,сякаш съм скочила с парашут,а не съм.Изписа ми три вида лекарства,антидепресант,успокоително и нещо за сън,само Ксанакса помня,като име.Самия преглед и думите на доктора ме стреснаха,не пих лекарствата,уплаших се да не привикна или да не ме виждат децата ,да се влача неадекватна.Майка ми цял живот е на подобни лекарства и съм виждала резултата от тях.С помощта на съпруга ми и ограничаване на стреса до минимум,успях да се позакрепя.Пак имам моменти на безпокойство,но не в вид на пристъп,както тогава.Искренно се надявам да не се повтори и да не се налага да пия лекарствата.
За съжаление вдигам кръвно пак на нервна почва,млад човек съм,здрав,отстрани погледнато нямам никакви проблеми.Ядосвам се на себе си,защо съм такава,премислям кой какво ми казал,защо го казал,тровя се сама.
Моят съвет към авторката е да намери причината за стреса и да я отстрани,ако може.При мен беше работата,сега ходя рядко и гледам да не се товаря много психически.Искам да се променя и се старая.
Пожелавам здраве и спокойствие.

И аз бях в подобно състояние след силен стрес. Доста се поизмъчих, защото се опитвах да се справя сама. И на мен ми назначиха Деанксит, ама аз реших, че ще се справям без хапчета. не знам дали беше добра идеята, защото симптомите ми, разбирай мъчението ми, продължиха още месеци, докато осъзнах, че не е точно вегетативна дистония, а по- скоро правех панически пристъпи с такива симптоми. На мен ми помогна психиатър, без лекарства, само с когнитивна терапия. Такова състояние е много мъчително и за теб и за хората около теб. Потърси истинската причина и ако е психологическа, не се пристеснявай и колебай, а потърси правилната помощ. Защото иначе само ще подтискаш симтомите, но няма да ги отстраниш...И аз ходих на какви ли не лекари, всички ми предписваха успокоителни, но те не изкореняват причината...Стискам ти палци!!!

Тази година и аз получих такъв срив. Свекърва ми се разболя тежко и покрай нея и покрай гледките в болницата /имаше тежко болни деца, едно от които беше в стаята на свекърва ми/ явно ми се е отразило много зле без дори да подозирам. Случи ми се още първата вечер през почивката ни. Бяхме в Бодрум. Пътувахме дълго, не пиех много вода и се поизморих и явно това е било капката, преляла чашата. Точно час след като си легнах се събудих. Беше ми изключително лошо - все едно всеки момент ще припадна. Цялата се тресях и едва дишах. Честно - тогава си мислех, че умирам. Отидох в болницата, мериха ми кръвното, кръвната захар, направиха ми ЕКГ. Всичко беше в нормата. Направиха ми инжекция Диазепам. Когато се прибрахме в България два пъти ми се случи пак да се събудя през нощта с прилошаване и учестено дишане, но ми преминаваше бързо. Прави ми впечатление, че получавам тези кризи винаги час след като заспя. Да чукна на дърво от месец и половина не съм получавала такова чудо и дано никога не го изпитам пак, защото беше страшно. В онзи момент само си мислех как ще кажат на майка ми, че детето й, което уж е отишло на почивка да се забавлява, е умряло.

От аптеката си купих Невропан. Изцяло билков продукт, съчетание от мента, глог и валериан. Струва под 2лв. Пиех от него две хапчета преди сън за всеки случай. Билкови са и няма привикване. 

Ohh neznam kakvo da pravq veche minalo e samo mesec i 15 dena nqkade a imam chuvstvoto che ot godini sam taka A po princip ne se pritesnqvam za nishto nqmala sam stresovi situacii neznam ot kakvo se porodi tova, mislq da opitam s igloterapiq chuvala sam che pomaga ... a za hap4etata znam 4e ne lekuvat samo pritapqvat simptomite.

Като за начало - пиши на кирилица! Веднъж вече модератор ти го е написал!


Лекуват хапчетата когато се налага, а не само притъпяват, но за това ти трябва читав лекар. Ако смяташ, че няма да се справиш сама, а към иглотерапии и подобни методи съм малко скептична..., потърси лекар навреме, защото когато човек не се справя сам с тези състояния, не следва автоматично подобрение, а задълбаване...
Още повече ние, които сме преминали през такъв срив, имаме причини както четеш и останалите, а ти казваш, че всичко си ти е наред.  
 

И на мен ми е странно всичко да ти е ОК, а да преживееш срив в нервната система до степен да имаш нужда от хапчета. Понякога човек преживява стрес без дори да се усеща. Липсата на достатъчно сън и преумората също влияят зле. Важното е да се открие причината.

Всичко ми е наред в смисал не сам имала стресови ситуации . Иначе изобщо не се чувствам наред . И вече сам посетила лекар както написах изписа ми деанксита преди месец и не виждам никакво подобрение а симтомите ги имам през няколко дни. Просто имах нужда да чуя и други коментари и дали има хора които са се справили с проблема ........!!!!!

Ми, за да те успокоя, ще ти кажа, че Деанксит не е кой знае какво хапче и на всички нервозни, които отидат за първи път на лекар и кажат, че ги тресе нервата, им изписват най-безобидното. На едни им помага само с мисълта, че пият хапче за успокоение, а други, които явно си имат проблем, въобще не се повлияват от него.
Съветвам те да си отидеш на лекар и да обясниш всичко това на него.

Както ти писах, справих се с проблема. Случи ми се два пъти - първия път беше много сериозно, а втория по-поносимо, трети не е имало. Мина повече от година и половина от тогава. Явно беше със затихване и нямам причина да очаквам, че ще се случи пак.

Да аз смятам да отида пак сега след празниците , защото не се издържа и не ми е никак приятно да тревожа близките си постоянно  Дано да мине всичко вече се притеснявам дори да отида на гости при приятели за да не ми стане така пред тях и като цяло живота ти се променя много е неприятно , но все пак вярвам ,че някога ще свърши

Само да добавя ,Че лекаря ми каза като ми стане така половин лексотан да взема и всеки път от него ми минава но не мога цял живот да го пия все пак

Ти си най-големия си враг. Просто спри да мислиш и да се концентрираш постоянно над това. Успокой се малко, мисли за хубави и позитивни неща. Докато бяхме на почивката всеки ден се чудих дали няма пак да получа криза. Едната вечер бяхме в прекрасен ресторант на един кей в морето, беше невероятна красота, на масата имаше най-вкусните рибни ястия, а аз бях като препикано мушкато. Сега като се сещам за това ми иде да се ритна отзад. Сама казваш, че в живота ти няма никакви негативни събития. Ами в този случай радвай му се.........

Благодаря много за думите опитвам се наистина ето днес си казвам че ще е много хубаво че няма да ми се случи точно на празника и надявам се Знам че всичко е в главата ми дано да се справя