Паническо разстройство и бременност

Според мен е най-добре да посетите психолог и да ви посъветва най-добре,за да не се тормозите,все ще се измисли нещо от рода да го посещавате по-често,или да си измислите занимание да сте ангажирана с нещо

На психолог не съм ходила, преди 4 год. ходих на психиатър, но и той не ми помогна. Предписа ми Ривотрил и Золофт (антидепресант), от който само напълнях, и когато го спрях, ПА се върнаха с 2-на сила. Работата ми е доста динамична, т.е мисълта ми е заета и пак получавам ПА...

Този доктор явно хич не му се е занимавало и направо е изпраскал рецепта,според мен работата е за психолог-там поне хапчета няма да ти дадат а може да се заемете сериозно с някаква терапия,можеш поне да пробваш,ако не друго

Здравейте,
никога няма гаранция кога биха се появили панически атаки, както и дали ще са еднократни или серийни. Аз бих ви препоръчала да планирате все пак бременността си в период, в който състоянието е стабилно и нямате паник атаки. Истината е, че паническото разстройство веднъж започнало  е доста трудно да бъде изкоренено завинаги - това състояние има тенденцията да рецидивира, така че никога не можем да сме сигурни кога ще се появи отново.
Лечението ви с упоменатите препарати е било адекватно, просто за съжаление, рецидиви често има. Ето защо е много важно лекарствата да бъдат спрени под наблюдението на психиатър и по точна схема, както и да бъде проведена терапия при психолог, като паралелно и последващо лечение на ПР.
Моят съвет към вас е да потърсете отново консултация с психиатър и евентуално да приемате подходящи медикаменти, с които да овладеете моментното отключване на ПР - курсът на лечение не бива да е много кратък - предполагам знаете - той е минимум няколко месеца. След като веднъж състоянието бъде овладяно и паник атаките изчезнат, вие ще можете да спрете лекартсвата (по схема!), и да започнете опити за забременяване, като през това време посещавайте психолог, който ще ви бъде много полезен не само за преодоляването на ПР, а и с преминаването ви през периода на бременност и раждане в психологически аспект.
По този начин вие ще сте свели до минимум риска от рецидив на ПР по време на бременност и последващ период на кърмене (етапи, в които антидепресантите са не препоръчителни).
В краен случай - ако все пак получите паник атаки през бременността - спокойно! Има медикаменти, с които може да бъде овладяно ПР по време на бременност, без особен риск за майката и бебето.
Желая ви много положителни емоции и съвсем скоро да реализирате желанието си да бъдете щастлива мама на здраво и щастливо бебе!

Ако може да споделите вашето мнение, моля... Бях свидетел на тежка криза с приятелката на мой близък. Те са заедно от години, но тя не му е казала, че преди време е имала ПР. Аз разпознах симптомите, исках да звъннем на 112 за лекар, но тя категорично отказа - с викове, не искаше, беше я страх от инжекции и т.н. След няколко дни положението се е влошило, била е приета в болница, сега не знам как е и какво се случва. Но разбрах, че е имало период, в който се е правело бебе, неуспешно както се е оказало. За мен не е морално да не сподели с приятеля си и евентуален бъдещ БНД. Разумно ли е въобще девойката да стане майка в някакво близко бъдеще?

Здравейте,
имайки предвид, че ПР не е психическо заболяване или друг вид заболяване, което може да се отрази например на бъдещите поколения, то аз не виждам нищо неморално в това, че момичето не е споделило за миналите си паник атаки. Още повече че, доколкото разбирам, тя отдавна не е имала такива преди възникналата на скоро - тоест тя може би е мислила, че този епизод в живота е отминал.
Принципно, хубаво е да се споделя - признак за доверие и близост в отношенията - но чак неморална не бих нарекла постъпката й.
Разбирам, че една остра паник атака изглежда доста смущаващо отстрани. Но нека не възприемаме човек, имащ ПР, като психотичен, защото той не е. В този ред на мисли няма смисъл да поставяме под въпрос бъдещето майчинство на жената. Няма никакво основание тя не стане майка в близко бъдеще, ако разбира се в момента не е на медикаменти - тъй като не са препоръчителни през бременността.
Над 20% от населението по света имат поне по една паник атака годишно, със среден интензитет. По-голямата част са жени.
Надявам се скоро момичето да се стабилизира, ПР може да бъде успешно овладяно.

Може да бъде успешно овладяно ако има някой наоколо. А ако е сама с дете? Тя трепереше, тръшкаше се, викаше....

Аз съм на различно мнение от твоето и искрено се надявам моят приятел да не се ангажира много сериозно с нея....

Здравейте,

Случайно попаднах на темата. Не познавам заболяването в детайли, но ще споделя, че раждах заедно с момиче с такава диагноза, нейното секцио беше малко преди моето, бяхме в една стая след това. Доколкото разбрах, е приемала лекарства за паническо разстройство по време на бременността, което означава, че явно има съвместими лекарства. Роди живо и здраво бебче, така че явно начини има, просто трябва консултация с лекар .

Минах през Ада на бременност и ПР. Получих ПР след първото раждане. Не успях да си обърна внимание, защото гледах бебе по цял ден и по цяла нощ. Върнах се на работа, когато детето стана на 2 год. и 3 мес. Отидох на кардиолог, поставиха ми диагноза нервно-вегетативна дистония хипертензивен тип, разбрах, че съм я закъсала здраво с нервите и айде на психиатър. Изписа ми Сероксат и Ривотрил. Чувствах се отвратително от хапчетата, станах по-дебела с 30 кила за отрицателно време. Спрях ги и тогава забременях с второ дете. Психиатърката ми каза да не пия антидепреснти по време на бременността, защото не били правени изследвания за влиянието им върху плода. След третия месец започнах на своя глава да пия Сероксат.  Споделих само с една приятелка, която също пиеше Сероксат/ тя няма деца/  и нейната психиатърка й казала, че имала три пациентки, които са пили Сероксат през цялата бременност, но без Ривотрил и са родили здрави деца Ривотрил не съм приемала, т.к. е наркотично вещество и със сигурност оказва влияние върху ЦНС на плода и най-вероятно бебето трябва да е на детокс след раждането, защото ще е зависило.... Изкарах кошмарна бременност. Когато бях много, ама много зле съм вземала невролакс, ама най-много десет пъти за цялата бременност.  Отслабнах с 10 кг, повръщах нон стоп . Наложи се да вадят бебето с операция. Първото го родих по естествен път. Родих здраво бебе без никакви проблеми в 9-ия месец . След раждането замених Сероксата със Золофт + Ривотрил. Не съм преставала да работя, с изключение на двете майчинства. От няколко месеца посещавам курс по Йога. И нали всичко е в Ума ни..., надявам се да се хармонизирам някой ден
Желая ти успех и не се отказвай от идеята за бебе!

Момичета,
виждам, че всички сте приемали антидепресанти ( така е и редно, докато се овладее едно ПР), но ходили ли сте на терапия при психолог/психиатър, паралелно с медикаментозното лечение?
Защото това е правилният подход - само лекарствата са временна алтернатива.
А относно мнението на съфорумката, че жена с ПР е негодна за майка и партньорка - колко жалко, че някои хора мислят по този начин..Обяснявам си го единствено с бедната култура и незнание какво всъщност е ПР. Смятам, че е редно преди да заклеймите даден човек, имащ конкретен проблем, да се запознаете какво представлява, каква опасност носи, лечим ли е, и тн.
И не забравяйте, че никой не е застрахован - утре вие може да имате паник атака. Особено ако сте със среден или висок социален статус и силен инстинкт за самосъхранение - тъй като статистиката сочи, че това е кръгът хора, най-често засегнати от ПР. Казано по народно му - например няма ром с ПР. Или поне е рядкост.

до desinkata_85

Познавам две ромки с ПР. Едната е интегрирана и високофункционираща;) - само с две деца, работи, живее във вход само с българи, а другата е от онези дето раждат по .....найсе....деца и т.н. Така че правило няма за богат, беден и етническа идентичност.
Съгласна съм, че с ПР трябва при психотерапет и психиатърката не го отрече...и ме покани в частния си кабинет. Не съм ходила на психотерапия, не защото я отричам, а защото  се навъдиха всякакви звани и самозвани психотерапевти.... и прочие таерапевтични школи. Едни искат да работят дълбинно за по 5-6 години, а други те"оправят" от раз;) до два най-много...И остава на човек сам да търси себепознание и да се терапветира... При правилно поставена диагноза разбира се, макар че ПР не било диагноза, а състояние( цитирам психиатърката).

 rums:
Господин Т.Тодоров,Вие какъв вид психотерапия препоръчвате като най-ефективна при паническо разстройство?

t.todorov:
Това е сложен въпрос. Все пак различните видове терапия си поставят различни цели. При човек с ПР, който много дълги години не е обърнал внимание на това, е много трудно чрез осъзнаване, или някаква житейска промяна да се разградят симптомите. Тогава целта е клиента да живее по-добре въпреки симптомите си, а не отстраняване на ПР. Тази цел имат и лекарствата. Тази цел би могла да е адекватна и при определена личностна акцентуация, т.е. ако проблематиката е породена от трайни личностни конституции, които не могат да бъдат променени.
Ако все пак се предположи че дълбинната терапия насочена към осъзнаване на причините би могла да разгради симптомите, това е решението.
Ако трябва да обобщя, моето мнение е, че психотерапия има само тогава, когато се работи върху личностна промяна, т.е. психотерапията никога не е насочена към симптомите, а ги използва за да въведе промяна в личността и взаимодействието и с нейната реалност, действителност, ежедневие.
Виждате, че отговора е труден, защото не може да се каже, че всички с ПР са под общ знаменател, дори и при това, че имат сходни симптоми на повърхността. Избора на подход зависи, както от клиента, така и от терапевта. В практиката си аз работя и дълбинно и краткосрочно. Не мога да скрия, че кратката терапия "закърпва" положението, но никога няма претенции да лекува. Съвременните подходи обикновено са смесени и включват двете възможности. Така че ако трябва да бъда конкретен ще ви отговоря, че по-скоро терапевта е по-важното в случая, отколкото метода. Ако действително работите с професионалист, той знае до къде стига неговата компетенция и може да прецени, до колко ще ви е полезен. Ако например аз съм обучен само в кратка, консултативна терапия, но виждам, че ако вие успеете да осъзнаете истинските си мотиви за симптомите ще решите проблематиката си аз ще ви препратя при специалист, който работи дълбинно. Такива са етичните норми.
Когато се определя терапевтичната цел винаги се започва от най-трудната - психотерапия, осъзнаване на скритите мотиви, осъзнаване на това кое е довело до тук. Ако това обаче по различни причини /често и недостатъчната подготовка на терапевта/ удари на камък, целта може да се смени към чисто поведенческа промяна, което не е терапия а по-скоро психологично обучение. Някога и това е прекалено висока цел, при което лекарствата стават единствения облекчителен вариант.
Все пак ако съдя от моят опит, мога да кажа че при по-младите хора, да кажем до 30-35г. е много по-лесно да се постигне финална и трайна промяна която гарантира че никога тази проблематика няма да се появи отново. Ако обаче човек е по-зрял и трудно може да се отдели от гледната точка за нещата, която е градил дълги години, по-скоро се цели не да се излекува, а да страда по-малко.
А сега и директният ми отговор - за мен психодрамата в група е един от най-мощните и ефективни подходи, който работи дълбинно, с всички възрасти и винаги достига личността, а човек няма как да не се сблъска с това, което трябва да промени, просто не позволява бягството да продължи и то по много деликатен начин. Да не говоря че хората с ПР имат една свръхемоционалност, а психодрамата работи само с чувства и преживявания, като обикновено ги вади на повърхността.

rums:
Благодаря за изчерпателния отговор.Аналитичната психотерапия ли се има впредвид,когато се говори за дълбочинна терапия и смятате ли,че в България въобще има добре подготвени специалисти в областта на тази терапия,освен това знам от специалист,че тя може да продължи с години и дали един средностатистически човек в България може да си го позволи,при условие че цената на един терапевтичен сеанс се движи между 30 и 50 лева?Иначе е ясно,че нещо във възприятието ти за света е погрешно за да се стигне до тази симптоматика,няма пълно излекуване без да промениш начина си на живот и отношението си към нещата,това аз и сама установих в годините на лутане м/у психиатри,психолози и психотерапевти.Човек сам трябва да осъзнае къде греши,да се отърве от желанието си за перфекционизъм/гаранция,че всички в този форум сме такива/,дори да стане малко егоист,да се грижи и за себе си,освен за другите,да се научи да се щади и да отделя повече време за почивка,спорт и приятни занимания,да бъде със самочувствие и да гледа по леко и с чувство за хумор на живота,перфекционизма никой няма да го оцени,в противен случай нито една психотерапия,лекарство,леене на куршум и темподобни щуротии няма да помогнат 100%

t.todorov:
Има много видове терапии. Съвременните са еклектични, т.е. комбинират различни теоритични и практични подходи, за да са по-ефективни. Така идеята е да се стигне до същото,до  което стига една твърде дългосрочна терапия за по-кратки срокове. Всичко е компромис между време и дълбочина.
Краткосрочните терапии по тази причина търсят начин да елиминират важността на това какво се е случило в миналото на личността, за да бъде такава каквато е. Тя насочва усилията в бъдещето, към това какви промени би могла да извърши, за да функционира по-добре.
Дългосрочната терапия от своя страна отделя сериозно време и усилия да разработва миналото на личността, нещо което може да продължи както казвате с години. Съвременните терапии прявят определен компромис. Според тях ако се разработи не цялото детство на човек, а определен фрагмент от него, който пряко е свързан с актуалната проблематика, това би могло да осигури така необходимото осъзнаване и бъдеща промяна за по-кратки срокове.  При ПР биографичните основания за развитие на тази проблематика винаги се коренят в два от детските етапи на развитие - 2-4г. и 4-7г. В първият етап се "отглежда" така наречената тревожна личностна конституция, а във втория хистерична.
Първият етап е свързан с основният конфликт "искам-трябва". Така от решаващо значение е как родителския стил на поведение възпитава и въвежда социално приетите норми, и до каква степен по този начин задушава анархичните детски импулси. Когато родителите са прекалено строги и не  предлагат подходяща алтернатива детето да канализира своите егоистични импулси, то ги изтласква и това става с времето траен конструкт. Така всеки такъв импулс /тъй като те не изчезват никога/ поражда тревожност и налага да не бъде допуснат на яве.
Вторият етап е свързан с половата роля, как човек за първи път определя себе си в света като мъж и жена /респективно момченце и момиченце/. В този етап в който малкото момче иска да се ожени за майка си като порастне а малкото момиченце за баща си. В тази едипова ситуация поведението на родителите в отговор на тези нормални за развитието на човек импулси е особено важно. Така детето намерило някакъв изход от тези два етапа вече е изградило основата на своя Аз. Тази основа се завръща и доизгражда в пубертета, като във втората част започват да си проличават "компромисите", които то е направило в детството. Така ПР е характерна проблематика за късният пубертет и ранната младост. Моделите които са проработили в детството вече не вършат работа.
Дългосрочната терапия, или дълбинната терапия /без да назоваваме различни школи/ опитва да свържи всичко това и клиента да осъзнае основната си проблематика. Много често терапията е един своеобразен "поправителен изпит" за човек и го връща там, където не е успял да научи нещо, или поради обстоятелствата го е научил по начин който му пречи в сегашният му живот. Не случайно най-краткото описание на ПР е:
" ... причините се въртят около адаптивна неспособност след значими събития, излизане от собствения ритъм и нарушаване на границите на взаимоотношения."

След осъзнаване на тази адаптивна неспособност в терапевтичен план се тръгва към експериментиране и овладяване на ново поведение, което да повиши способността човек, да се преживява в света такъв какъвто, е без за това да се налага да прибягва до симптома. Това води до съществени промени, които обаче плашат човек. Така ако е имал един брак по "необходимост" в който се е задушавал но " ... няма на къде...", той може да е изправен пред промяна на това положение. Един човек със социална фобия например може да е изправен лице в лице с наложените му от родители "идеален образ" и "правилни коловози" и да се наложи да ги разчупи, за да направи място за изграждане собствените си концепции и правила, което в повечето случаи е свързано със сериозна тревожност. Една агорафобия в своят страх от залитане и припадане пък въвежда в терапията между какво "залита" човек в живота си и тъй като не може да вземе решение и страда от това психиката го въвежда със залитане или опасения за това в тялото, походката.
Най-дълбинният метод е психоанализата. Най кратката терапия е тази фокусирана към решения. Според ресурса, мотивацията, реалната и обективна оценка за възможностите и ресурсите на клиента /по скоро личностни ресурси/ се определя и компромиса който да бъде направен за времето и дълбочината на терапията. Една съвременна що годе дълбинна терапия, без да залита в крайности може да свърши своите задачи за около 6 мес. или около 20-30 сесии.