Не знам как да намеря сили, за да продължа

  • 7 037
  • 56
# 45
мила светле!съжалявам много за трагедията,която си изживяла!свива ми се сърцето при мисълта как се чустваш!може би не е момента да ти го кажа,но ако се съмняваш,в отговора за смърта-потърси го!има лекари които просто си вършат работата през пръсти,и трябва да платят!моето мнение е такова,но ти най-добре си знаеш силите!икавото и да е решението ти,пожелавам ти успех!
Виж целия пост
# 46
Миличка,искренни съболезнования, Praynig CryЗнам как се чувстваш.Недей да се предаваш.Болката ще остане цял живот,но когато дойде времето да помеслите за друго детенце ще видиш ,че ще се почувстваш малко по-добре.Пожелавам ви го от сърце.И недейте да таите мъката във себе си с мъжа ти ,поговорете двамата,кой какво чувства .....ние така правехме,като стаиш в себе се е още по тежко...
И разберете на какво се дължи случката,може да няма и особена причена,може и така да е било писано................незнам и аз вече.....при нас правиха аутопсия........прегръщам те и те целувам Hug
Виж целия пост
# 47
Много съжалявам- за всички вас, които сте преживели този кошмар! smile3518
Надявам се отново да забременеете и да имате много здрави бебчета и много късмет и щастие в живота! spoko
Виж целия пост
# 48
Много съжалявам за това което си преживяла. Пожелавам ти много щастие занапред, кураж, сили да превъзмогнеш това и скоро да се похвалиш с добра новина.
Виж целия пост
# 49
МИла Светле, повярвай, че Господ е сторил така, за доброто на детето - да не го подлага на тежки изпитания. За това ти носиш неговия кръст - бъди смела и силна, бори се с мъката, за да може малкото да бъде дзобре където е.... А т продължи към своята бъдеща награда!
Виж целия пост
# 50
Здравейте , мили майки!
Имаше предаване , в което едно момиченце беше онко болно и трябваше да се лекува в чужбина.Беше минало няколко курса на химиотерапия и имаше от нея затруднения в говора и беше спряло да ходи.Само на4 години -един малък ангел!
И то естествено не осъзнава колко е болно и наивно попитало майка си :"мамо ,аз като порасна ще се науча ли да ходя като теб?"-по зле никога не се бях чувствала .
И се питам -как тази мъка ще направи майката по силна , тя ще бъде просто мъртва сред живите и цял живот ще страда , ако се случи нещо с детето й.
И винаги в такива моменти(въпреки ,че съм вярваща) се питам къде е този мил и всеопрощаващ Бог?Едва ли на нас простосмъртните ни става ясно какво цели той като убива децата ни!?Освен , че осакатява за цял живот душите ни.
Нищо не лекува такава мъка -нито времето , нито следващо дете.....
Не съм черноглед човек , просто не разбирам този Бог!
Бъдете живи , здрави и щастливи!
Виж целия пост
# 51
Старая се да не търся вината в Бог! Макар че когато това се случи, първото, което си казах е:"Защо позволи това, Господи?" Сега си мисля, че няма как да знам защо той постъпва така с нас. Изпитание? Но защо чрез децата ни? ПРосто трябва да приемем, че дори да не проумяваме делата му, то то ва не означава че та са лишени от смисъл и и деен замисъл. Просто - Господ знае! Не че това прави болката ми по-лека... Но може би и самата болка има смисъл - катарзис... Не знам!
 Целувам ви, всички! Бъдете силни! Вие самите ми вдъхнахте толкова сили... Kissing Heart
Виж целия пост
# 52
Светле, Аз вярвам, че Бог е постъпил така с твоето малко бебече, за да му спести това което описва Rositsa1978. И да спести на теб... А защо все пак някои стигат и до такива дълги и жестоки изпитания... не знам, но вярвам, че това НЕ Е БЕЗЦЕЛНО!
За мен идеята, че нещо се е случило простоТАКА е направо непоносима - не може нещо толкова жестоко да се лучи ей така, просто за да се случи.
Затова аз вярвам, че всяко такова изпитание е урок и начин да се издигнем на слабостта и недостатъците си, да видим важните неща, да усетим истината за живота.
СИгурна съм, че зад всяко изпитание има промисъл, но ние не го виждаме, че след всяко изпитание има отплата!
Затова Светле бъди силна и вярвай, че след всеки изпит идва време за почивка и отмора, както и след всяко лошо нещо идва нещо хубаво!
Виж целия пост
# 53
catnadeen, ти винаги пишеш толкова силни неща и толкова.... верни! Ох, наистина съм благодарна на съдбата, че го има този форум. newsm20
Виж целия пост
# 54
Светле,като човек минал по тоя път искам да ти кажа:
Не се измъчвай с въпроси "ЗАЩО?",опитай се!
Знам ,че няма какво да кажа,за да те утеша.
И аз загубих детето си заради лекарско недоглеждане,в моя случай -ненаправено микробиологично изследване в края на бременността,5 минути най-много коства...Толкова ли струва  един невинен живот?
Няма смисъл да се самоизмъчваш.Да се чудиш какво би станало,ако...
Станало е.Въпреки теб,въпреки Бог,въпреки медицината на 21-ви век...
Опитай се да гледаш напред и мисли за бъдещето!
Няма да забравиш никога,но трябва да намериш смисъл на ежедневието си.  bouquet
Прегръщам те!
 
Виж целия пост
# 55
Здравейте пак , милички!
Аз не исках да обидя никого, нито искам да обвинявам Бог , нито да казвам на никоя от вас какво да чувства .Аз не съм майка , въпреки , че се боря за това , но и аз имам подобно изживяване(извънматочна бременност в 3 месец)
Просто не знам как да си обясня Божествените замисли ?Как да си обясня , че той е искал да предпази това дете за което ви разказах(като го убие), защо е искал то да се появи в нечии дом и след това да го убие.?Какъв урок ще е това за майката?един родител загубил дете мисли много по-различно от мен например.Такава бездна се отваря в сърцето.....
Аз дни наред плачех за това дете без да го познавам, думите кантят още в главата ми като се сетя.
а как ли го понася майката ?
Малко несвързано пиша , извинявайте.
Приемам , че всичко си има цел и обяснение , просто не искам да се примирявам с такива неща , защото те изобщо не са справедливи -при положение , че Бог е добър и справедлив.
Ох, незнам, просто ми е много болно някои да страда за децата си -нито малките ангелчета го заслужават , нито хората , които ги отглеждат с много любов!
Пожелавам ви много любов и повече хубави моменти!  bouquet
Виж целия пост
# 56
Светле, послушай Кукумявката - тя знае, защото е била където си ти... но виж под писаното - виждаш ли лентичката...
Нека мине време, нека се успокоиш и съм сигурна, че ще имаш нейния късмет.
А до тогава - приеми някак нещата и не се обръщай назад - това е най-важното - да не се затвориш в миналото с непрекъснато връщане назад и припомняне, и питане...
Знаме, че сега ти е необходимо време... потъгувай - ние трябва да поносим мъката в сърцата си, да я приютим... но трябва после да отворим сърцето си и да оставим мъкатада си отие - за да не се лишим от бъдещето!

Роситца, а на теб ти желая скоро да се присъединиш към бъдещите мами - отново и с щаслив край! Вярвам, че в най-скоро време ще те видя там!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия