Раждането - страх или щастие

  • 3 307
  • 100
# 15
Контракциите ми бяха толкова силни и ме ме боляха ужасно... по едно време реших, че няма да раждам, ама не ме беше страх Simple Smile
После ги оставих ма праят к'ото си искат, аз си гледах бебето Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Първо страх....доста време след това дойде щастието Laughing.
Виж целия пост
# 17
Аз не се страхувах, напротив радвах се, че най-после ще се срешна с тази малка госпожица  Laughing А ЩАСТИЕТО от самата среща не мога да го опиша, но предполагам, че всяка раждала жена знае за какво говоря  Laughing
Виж целия пост
# 18
Умирах от страх преди раждането, умирах от страх и по време на раждането. Едва, когато започнах да свиквам с новото си положение "на майка" (2-3 месеса по- късно, дотогава някак ми беше всичко като в сън, нереално), разбрах, че всъщност съм много щастлива.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 19
Първо страх, но после преливах от щастие с моето малко слънчице на корема ми.
Виж целия пост
# 20
Не съм се страхувала изобщо.Болка-да (за съвсем кратко),но страх-не!Нямах търпение да родя най-накрая (след седмица преносване).Бях щастлива,но леко разочарована от факта,че имам дъщеря,а не син...е,до вечерта,когато ми я донесоха за първи път след раждането,вече всичко си беше по местата и бях щастлива майка на момиче.
Виж целия пост
# 21
Изпитвах и страх и щастие. Щастие, защото очаквах да гушна малкото си бебче, а страх, по- скоро от неизвестното, тъй като не знаех как ще протече раждането и, дали ще има усложнения след това.
Виж целия пост
# 22
Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile
И аз така, само дето операцията ми беше по спешност
Виж целия пост
# 23
При мен и двете.Първо беше страх как ще мине, болката и т.н., но раждането ми беше много леко, пък и с упойка, та си го спомням като много приятно изживяване.Щастието дойде като видях малкото човече, че е живо и здраво. Laughing
Виж целия пост
# 24
И двете Peace
Виж целия пост
# 25
Страх за самото раждане не, но контракциите ми бяха много силни и нямах време да мисля за страх исках по бързо да свършват тези контракции и да родя.
След като се роби бебка заплаках от кеф и щастие, че всичко е приключило.
Страхът ми беше след раждането, защото я видях след около 36 часа след като я бях родила.
Виж целия пост
# 26
Щастие. И двата пъти. Не ме е било страх. Болката я приех като съвсем нормална част от раждането. По принцип на мен цялата бременност + раждането са ми много приятни периоди (въпреки гадения, повръщане по 5 пъти на ден първите месеци и т.н. и киселини накрая), може би защото съм настроена, че това са много специални периоди от живота на една жена.
Виж целия пост
# 27
Страх до момента в който чух от докторката: Браво, главичката се вижда ...
В тоя момент забравих и страх, и болка и все ... съсредоточих се в това което следва и след 5мин. бях най- щастливата жена на света  Grinning
Виж целия пост
# 28
Страх.
И болката не се забравя след раждането.
Виж целия пост
# 29
докато го извадят - върло любопитство. После - досада, че трябва да ме шият половин час. После пак лудо любопитство да си го гледкам Simple Smile
щастието по-скоро ми е сега - когато го гледам как суче ужасно съсредоточено, как спи с двете ръце нагоре, или като се събуди преди нас и тихичко си играе, без да реве, а като ни види, се смее Simple Smile

страх имаше в края на бременността съвсем малко, колкото дали всичко ще мине наред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия