Как да се справим с прищевките на децата в дадена ситуация?

нали прочете какво написах - детето да бъде предупредено, да му се направи забележка, а не майката да седи отстрани и да не каже нито дума, и после, тряс, появява се санкцията в ролята на лелята! А и на малките деца им става скучно много бързо да стоят по заведения. На 4 години са още малки. А ако майката толкова иска да си дъра-бъра с приятелка, да остави децата на баща им, и да излезе да си дъра-бъра на спокойствие, ако ще половин ден. Има и друго - много зависи дали едно дете само в конкретна ситуация се държи безобразно или като цяло поведението му е неконтролируемо. Ако моето дете се държи лошо само в заведение, просто няма да го водя - явно му е неприятно, скучно, не му харесва - защо да го мъча? Или ще го водя само на места, на които му е добре, а когато едно дете се чувства добре, то му личи по поведението.

От разказа се разбира, че детето така си се държи в заведение и затова майката първоначално не е искала да иде на заведение. Значи си знае стоката. До този момент какви уроци му е давала щом не са били разбрани. И изведнъж идва приятелката, тя му дава урок и то вече се променя. Интересно как се е държало при следващо подобно излизане. Малко измислена ми е тази история като модел на поведение. Може наистина да се е случила, но какво е разбрало детето от нея.

Авторката е написала, че навсякъде се държи по неприемлив начин.
За мен не е решение това детето да не се води никъде на обществени места.
По-скоро да се научи как да се държи на тези места.
Решения има различни, но си мисля, че за да се стигне до там са пробвани различни варианти. Които резултат не са дали.
Едва ли жената постоянно ги води по заведения и ресторанти и ги принуждава да стоят там.

Това дете, ако се държи принципно така и вкъщи, и навън, е за консултация със специалист, пък после да му прилагат методите с лелята.

Сега стана много модерно децата да се консултират със специалисти....
В моето детство не си спомням някое дете да се е държало особено абсурдно и неприемливо на обществено място. Нито в училище...
Сега не само че е масово явление, но и до голяма степен е повод за гордост от страна на цялата рода.

Не знам за модерно, но в много случаи се оказва критично важно. Затова писах, че има значение дали детето се държи по определен начин само в определена ситуация или "си е такова". Дотук става ясно, че на това 4-годишно не му се седи в заведение и толкова! Защо го мъчат изобщо? Като стане на 6-7 може да е различно, но към момента явно не му харесва или предизвиква у него само лошо поведение.
Ако детето се държи така през повечето време, на мен би ми светнала лампата. Модерно-немодерно, първо аз бих отишла за себе си на консултация дори.

  Абсолютно измислена история, като гледам регистрацията на авторката - или пише материалче някакво, или ще ни залее с поредица от "полезни" примери, и накрая - информация за поредното течение / сдружение / учение как да възпитаваме ПРАВИЛНО децата си 

И да е измислена историята , и да си събират материал какво толкова ви притеснява?!!! Книгите са базирани на примери от действителността и колкото по-близки са до фактически ситуации , толкова са по-полезни.
Това с паихолозите вече започва да си е чиста патология и вманиачаване . Много правилно е постъпила майката като е извела детето на място , където се очаква да се държи зле или да му е неприятно - то трябва да се научи , че в определени ситуации се задоволяват и прищевките на мама , тате ит.н не само неговите . Живота не е удобно кресло и трябва да се  научим как да се справяме още от малки, а по отношение на предупреждение към детето -едно дете няма как да чуе какво му се казва след като е изпаднало в тантрум и е хипер вентилирано , всичко което му се казва е бял шум , така че майката е действалата много правилно и това го казвам от личен опит с моята дъщеря.

Здравейте отново, благодаря на всички за тяхното мнение. След вашата гореща  дискусия започвам да си задавам много въпроси самата аз като майка. Как е по добре да възпитавам сина си? Като му давам фалшива идея за света ( без проблеми, отговорности, трудности, лишения...) или да го възпитавам близко до реалността за да е готов за истинския живот по късно. А може би да го изолирам напълно и да расте в кутия ( както една майка се изрази, като детето не знае как да се държи на публично място да не се води на такива????..) ...Вие как мислите? Кое възпитание е правилно, ако въобще съществува. Но моята идея когато публикувах тази история беше да най вече да споделим как ние се справяме със ситуациите и възпитанието. Моля разкажете и дайте пример ( СЛУЧКА) как вие дадохте урок на детето в дадена ситуация, за да можем ние начинаещите и сегашни майки да научим нещи от вас по опитните... Очаквам разказите ви с нетърпение:)

Историята е чудесен пример за правилно възпитание. Аз бих направила същото. Моите от доста малки научиха, че с тръшкане не се постига нищо и им се наложи да научат цивилизовани подходи да искат нещата, които искат, и да приемат съгласие или отказ като нормални хора. Тръгвали сме си така от детски площадки. Тръгвали сме си така от магазини. Научиха се, че с крещене и рев не става, и спряха да го правят. Научиха се да искат учтиво, да казват "моля", да питат дали може и кога ще може дадено нещо, за което другите деца истерясват.

Я да добавя как съм възпитавала, че сега видях, че питате.

ОК, да видим. Помня веднъж как отидохме до магазина с дъщеря ми, която тогава беше на 3-4 години. Пазарувах за вечеря, тя ми помагаше. Взех й едно яйце киндер, при което тя видя някакъв пластмасов мечо пух с бонбони вътре за 8 лв (не ми е за парите, а за принципа - боклук за 8 лв) и го поиска. Аз й казах, че мечото е много скъп и че днес няма да вземем. Тя се разсърди, започна да крещи и да реве, че искала мечето. Имаше няколко души пред нас на опашката и нямаше да стигнем скоро касата. Оставих кошницата с покупките, хванах я за ръка и си излязохме. Тя се разрева още повече, краката й "омекнаха", вдигнах я на ръце, отидохме до една пейка наблизо, сложих я да седне, седнах и аз и си извадих една рекламна листовка от джоба да чета. От магазина насам не бях обелила нито дума. Четох си листовката, малката започна да ме дърпа, аз не й обърнах никакво внимание. След десетина минути й мина и започна да ме пита за магазина, за шоколадовото яйце. Едва тогава единствено казах "ако се държиш добре, ще се върнем. Ако не, прибираме се". Тя каза че ще се държи добре, питах я дали обещава, каза, че обещава и се върнахме в магазина. Кошницата с покупките ми още беше там, където я бях оставила но бях готова да търся продуктите наново. Купихме нещата, взех й шоколадовото яйце, не съм я наказвала за тръшкането, нито сме го обсъждали след това. Говорили сме как трябва да се държи в магазина и това е. От този случай нататък не сме имали проблеми в магазина. Пак е искала неща, някои съм взимала, но някои съм отказвала и като откажа, ги оставяше на мястото им и взимаше нещо ново, за което да ме пита

Е за това мога най-сърдечно да те поздравя ... Моите деца минаха през същия тренировъчен процес 

Брей, ама авторката свободни съчинения прави за саксии и изолиране! Просто малките деца трудно издържат в заведенията, това е! Докато има за ядене и пиене, могат да са относително кротки. Свърши ли манджата - край! Какво толкова трудно има за разбиране - 4-годишното не стои кротко. Дори 6-годишните трудно изтрайват, но поне те могат да си цъкат на телефоните и да не мрънкат много. Да накараш 4-годишно да стои на масата без нищо, защото майка му иска да си приказва с приятелка е все едно мен да ме вържеш два часа и половина на опера - ми, не става! С малките деца и заведенията е следното- отиваш, даваш на детето ядене и пиене, и когато видиш, че вече му омръзва, простоси тръгваш. Така има мир и нито детето се изнервя, нито ти. Защо зорлем си създавате проблеми, не мога да разбера! Същото е с пазаруването в хипермаркетите - възрастните едва изтрайват на  изкушенията, вие очаквате малки деца да са по-зрели от възрастните!

Очакваме само да не реват, крещят и пищят като се изкушат. Аз като искам нещо от магазина, но нямам пари, не рева и не лягам по пода. Така че изискванията ни към децата са адекватни и съвсем на място. Защо зорлем си създаваме проблемни ситуации? За да имат децата социални умения и някакъв живот извън дома, да се научат децата кое е приемливо и кое не.
А ти, като родител, ако реагираш както трябва на първите истерии на детето, те няма да се повторят повече, така че... за 3 деца общо, съм имала проблемни ситуации десетина пъти, да кажем по 5 на всяко (третото е още малко, има време), докато схванат, че не се искат разни неща с рев и тръшкане, и че "не"-то не е "да, стига да ревнеш по-силно".

Моите не са имали истерии като описаните, защото съм се старала да не ги провокирам. Когато имах за пазаруване, а те бяха малки, просто влизах със списък в ръка, за петнайсет минути пълнех торбата, плащах и изчезвахме. Също и със заведенията - отиваме и като видех, че започват да мрънкат и да им доскучава, просто плащахме и си тръгвахме. Следвах много прост принцип - не изкушавай детето! Има един друг много прост принцип - ако на някого му дадеш задача, която е много над възможностите му в момента, ти не само няма да го научиш да се справя, но и ще го фрустрираш. Затова задачите трябва да отговарят на възможностите. Малките деца нямат ресурс да се справят с такива проблемни ситуации, създадени зорлем от родителите, затова и реагират с истерии. Ако се изкача детето да поузрее, няма да има тръшкане. Просто е!

Да де, но няма как да я оставя сама у дома на 2 години, докато пазарувам, за да я чакам да узрее, а и тези "възможности" се развиват точно с такива ситуации. Детето не трябва да бъде държано далеч от нормалния социален живот, стига да е по силите му. Напълно по силите на едно 3-годишно е да не се тръшка за нещо, а да го поиска нормално и да приеме нормално отказ.