Някой спомена консервативното възпитание. Прекарала съм част от детството си на място и сред хора нетипични за възрастта и масовата среда. Хора, възпитавани в различни общества и сред различни нрави. Та, накратко- възпитаният човек не става от масата, докато не приключи храненето. Не се извинява, че отива до тоалетната, защото това е просташко. Храненето трябва да бъде с еднакво темпо, за да не се налага, когато аз ям десерта си, Пенка още да не изкусала супата си. Ненапразно степенните менюта, не се тръскат по едно и също време на масата. Но това за недомашната среда. У дома, децата, които ядат по-малко като порция, разговарят по-малко от нас, докато се храним, съответно приключват по-бързо от нас храненето. Видя ли, че нагъват насила, не чакат благодарности за вкусната храна, въпроси и молби могат ли да станат, а направо ги изпращам да си мият ръцете.
Животът е маса от правила, но не е казарма. Кралски особи у дома не възпитавам, самите ние, техните родители сме средностатистически хора, толкова далеч от етикет и обноски, колкото дори не мога да си представя. Вие, между другото не сте по-различни. Та, да се правим на много префинени, просто не е моят начин на живот. Това не изключва доброто възпитание, нрави и елементарно държание.
Виж целия пост
Животът е маса от правила, но не е казарма. Кралски особи у дома не възпитавам, самите ние, техните родители сме средностатистически хора, толкова далеч от етикет и обноски, колкото дори не мога да си представя. Вие, между другото не сте по-различни. Та, да се правим на много префинени, просто не е моят начин на живот. Това не изключва доброто възпитание, нрави и елементарно държание.
И при нас е така, Касита го е казала повече от добре. 
