За или против следването в чужбина веднага след 12 клас?

ЗСамо хора с личен опит ли питаш? защото аз имам мнение по темата, но не съм учила в чужбина и не знам дали да гласувам

Все тая.

Дали в чужбина или в България няма значение за ученето веднага след 12 клас. Аз съм твърдо за. Отлагането създава само трудности.

Определено съм "за" веднага след завършването, независимо дали е в БГ или чужбина. Но за да е конкретно по въпроса ти - "твърдо за" ако има възможности.

Много зависи, според мен.
Зависи от личните амбиции и способности на човекът, отишъл да учи в чужбина и въобще отишъл да учи някъде.
Защото човек трябва да учи и прави това, в което е добър или най-малкото, което му харесва.
Не само, защото има възможности. Има маса народ по университетите, които не знаят въобще какво правят там, но нали родителите "имат възможности", пък и после ще веят диплома за "вишу". В последните години гледам, че е модно да се учи в чужбина, независимо какво, но е важно да напишеш после "завършил в еди-си-къде-си".
Освен желанието и амбициите да се докажем, има и способности, които са индивидуални за всеки. В тая връзка не всички могат да надскочат и изпреварят себе си... И често се завръщат след края на първата година у дома с думите "колко гадно е в чужбина".

По-добре в чужбина, отколкото в НБУ или БСУ за тези с възможностите.

Не съм сигурна, да ти кажа.
Дали ще е НБУ или чужбина, в главата с фуния никой няма да може да им налее.
Затова казах, че трябва сам човек да го пожелае, не заради самата диплома и място, а заради истинското желание да научиш нещо, което ти харесва като специалност, предмети.

В чужбина има много по-големи възможности да си редиш предмети според предпочитанието, ако някой предмет ти е под нивото, веднага можеш да се прехвърлиш на по-високо. Абе много по-добре е в чужбина. А там са много малко хората отишли само заради самата диплома. (90% от випуските на елитните гимназии се изнасят, а те са общо взето амбициозната и мотивирана част от младите хора в БГ)

Знам, че в чужбина програмите са доста по-гъвкави и предлагат много повече възможности от тукашните.
Но дано наистина голяма част от децата, отиващи да следват там, наистина са водени от амбицията, а не просто от "течението на деня" - университет в чужбина.
 

На мен пък ми е любопитно какви са тези неща, за които се чудиш?
Какви са плюсовете, ако не се следва в чужбина веднага след 12 клас? И какви са изобщо другите варианти - следване у нас, после в чужбина или работа/почивка известно време, а след това следване? Какви могат да бъдат основанията за подобна тактика?
Моля, сподели твоята гледна точка. Ще ми е интересно да я чуя. 


Не мисля, че е мода, поне не и при мнозинството. Ако знаеш точно какво искаш да учиш и в каква насока искаш да се развиваш и сравниш учебните програми на който и да е чужд университет с тази на нашите, ще ти се доплаче.
Не е мода, ами въпрос на възможности, защото все още не всеки може да си позволи да изпрати детето си навън.
Освен това, в чуждите университети учат не само българи, а и други чужденци. И при тях ли е мода, или търсят качественото образование?
Виж, друг е въпросът, ако запишеш някой селски световнонеизвестен колеж, само и само да имаш чужда диплома. Ама това само хората във властта го правят, според скромните ми впечатления - министри, държавни чиновници, калинки разни...

Напълно съм съгласна с как' Сийка. Хората, които знаят какво точно искат да учат, ще изберат чужбина.

Тъй като въпросът съдържа едно "веднага след 12 клас", отговарям: Да, веднага след 12 клас!, защото в чужбина следването не е като в България - може да се проточи мнооого дълго - има например студенти, които следват по 8-9-10 години с прекъсване.

Аз не мога да разбера за какво точно е въпросът ти. След като вече учиш в чужбина със сигурност знаеш, защо си там и имаш своите аргументи ЗА. Възможно е обаче сега да търсиш аргументи ПРОТИВ, не знам.

Темата за обучението в чужбина е мнооого стара в този форум и вече са се казали всички неща за предимствата и недостатъците. За мен най-големия плюс е, че учебните програми са много по-добри, актуални и съвременни за разлика от българските. Две мнения по въпроса няма. В България все още се обучават "широки специалисти". За моята специалност обучението в чужбина, сравнено с това в СУ има много малко общо.

Освен това в чужбина обучението винаги има много голяма практическа насоченост - като учиш, учиш нещо, което и след това точно така ще го работиш, вкл. и с пълна симулация на условията на работа, в които ще попаднеш след като завършиш. В България в повечето случаи зубриш наизуст някаква отвлечена теория, която след това се чудиш как да я прилагаш в практиката и накрая разбираш, че това няма никаква връзка с това, което работиш.

Друго много важно нещо, което би ме накарало да избера обучение в чужбина без да се замислям, стига да мога, е фактът, че особено при университетските специалности втората, че дори и третата специалност е задължителна и човек има много голям избор и възможност да ги комбинира според интересите си. Да не говорим, че в Бг това е невъзможно в тази форма, а на всичкото отгоре ако някой все пак реши, ще трябва да държи изпит за допускане до такава втора специалност.

Всичко, което съм писала, е от собствен опит.

Всеки може да отговаря и гласува, разбира се.
Иначе не ставаше въпрос, дали самото следване да започне веднага след 12 клас, а  за частта с чужбината. Защото винаги може да следваш тук и специализираш в чужбина, поне така си мисля де. Иначе и аз съм за да се почне веднага след училище, то няма и много смисъл да чакаш без основателна причина. Но въпросът ми е точно породен от това, че тук има страшно много българи. Може би само китайците са повече като група. Разбира се, има всякакви други, но пък, ако трябва да бъда съвсем честна, при нас малко ми прилича на масова истерия това с чужбината на всяка цена. И затова ми е интересно защо хората го правят така масово, но пък тук надали пишат много студенти... А аз, честно казано, малко съжалявам  вече за това, че дойдох толкова рано тук. За това с качественото образование... Не съм учила в България, възможно е да е зле там, но пък в крайна сметка, тук не говорим само за Харвард, Оксфорд и тн. Ще се радвам да прочета още мнения.

Не е истерия. Просто хората знаят, че в България образованието е жива трагедия и ако имат възможност, изпращат децата си да учат в чужбина. Освен това в България възможността да започнеш работа по специалността кръжи някъде около нулата и образованието почти няма никакво покритие, докато в чужбина има програми и възможности да започнеш да работиш по специалността си още докато завършваш университет. Българските студенти са оставени на самотек, то да бяха само студентите, с мед да го намажеш. Да не говорим за разликата в качеството на самото образование и за практическите умения, които получават студентите в чужбина и тези тук.

На първо място е важен изборът на переспективна специалност, която да се учи с желание и интерес.

Безсмислени и такива специалности, колкото просто, да имаш висше, а дори няма да практукуваш после има и у нас и в чужбина. Е, поне в чужбина ще се усъвършенства дадения чужд език.

Аз се колебая в отговора си по темата, но по - скоро съм "за".