Загубихме детето си!

Два пъти жестока болка - загуба на дете. Но, сега вторият път, е по-жестоко и по-страшно.  Не знам какво да правя, не знам как да се справим със съпруга ми, дори не знам има ли смисъл да живеем. А, понякога като го погледна ми се иска да му дам кураж, но как, болката ни е една и съща и тя е нечовешка, безкрайна, огромна. Моля ви дайте ни съвет!

Мила майчице, не мога да утеша мъката ти, много тежка съдба имате, Господ да е с вас.... и малката душичка дано е по-добре там горе.... 

Благодаря за утешителните думи, ужасно е, че въобще съществуват такива форуми, майки да плачат за децата си, но какъв избор имаме!
Нощ е! Тишина! Сълзите ми се стичат, а детето ми го няма. Слънчице мое, Ванеска, липсваш ми страшно много, обичам те, нямам думи да опиша колко празно е сърцето ми. Няма те мъничка моя да извикаш мамо, ах, как само мечтая да я чуя тази дума, ах, как боли, само как боли! За тебе мило мое дете са сълзите ми. Дано всички наши ангелчета са на хубаво местенце и там горе да се грижат за тях.

Ренката, прекланям се пред болката ви!  
Най-искрани съболезнования.
ЗАЩО??????

Много пъти започвам да пиша нещо, и спирам. Нищо утешително не мога да кажа, защото всичко ще прозвучи кухо и безсмислено...
Поклон пред болката ви... Светли небеса на дечицата ви...

Слънчице мое, вече 17 дни без теб. Ако ме гледаш отгоре, знай, че много ама много те обичам, и не се учудвай защо мама е такава, защото ми липсваш, защото всяка секунда за мен е изпълнена с мъка, сърцето ми е една кървяща рана. Обичам те, знаеш нали? Благодаря ти за цялата любов и щастие с които ни дари за тези две години и половина. Ах, как ми липсваш, сълзите ми се стичат, а мислите ми са объркани, искам да ти кажа толкова много неща, обичам те.

Мило дете, задавам си хиляди въпроси, отговор няма. Покажи  ми се, ела в съня ми, в мислите ми, искам да знам как си. Иде ми да вия от болка, страшна буца е заседнала в гърдите ми, а спасение няма. Гледам как тичат децата навън и се радват на живота, гледам как се гушат в прегръдките на майките си и сърцето ми се пръсва на хиляди парчета. Милион пъти се разби това мое сърце и продължава да бие и това е нещо необяснимо за мен.
Обичам те много и се гордея с теб, ти си нашето слънчице. Дано си на по-добро място, ти си в сърцата ни, бъди щастлива там където си. А, сълзите не спират, боли, ах, как боли. Защо, защо защо има толкова болкааааааааааа?

Рени, чета те и нещо стяга гърлото ми. Поклон пред мъката ти...

Мила майчице, знам, че не мога да намеря думите на утеха. Защото утеха няма. Има само болка. Страшно е това, което преживявате. Моята най-искрена съпричастност към мъката ви...
Моля се само да бъдеш последната майчица, която има защо да плаче във форум като тоя. Прегръщам те силно и много, много страдам от споделеното от теб. Да почиват в мир ангелчето Ванеса  и другата малка рожбичка 

Оффффффффффффффффффф...Няма ли да има край?!?Няма ли да спрат да пишат майки в този форум?!?няма ли да спрат трагедиите...няма ли да спре да боли....
Рени,мила,няма думи,с които да те успокоя...знам колко нечовешка е болката ти...Искам да съм до теб,да те прегърна силно,да си поплачем...Няма да те оставим да си сама в болката си!Момичетата тук навремето много ми помогнаха...защото се оказа,че само те ме разбираха напълно,само те знаеха как се чувствам и не ме упрекваха,че плача,не ми казваха да съм силна,защото знаят колко е тежко да си силен,колко тежи да играеш театър за пред хората,как се налага ти тях да успокояваш...
насреща съм ако искаш да си поговориш с някой ,който би те разбрал напълно!Ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам и други координати,за да е по-лесна комуникацията!

Ренка, много съжалявам за загубата ви. Тя е огромна и непрежалима. Няма лек, миличка... ще се моля за теб да намериш смисъл и утеха. Можеш да ми пишеш на лични също, ако имаш нужда от утеха и споделяне. Много е тежко...

 Ренка... страшно е това, което преживяваш... Никоя майка не го заслужава... Никога няма да можем да си отговорим защо се случва.. Не зная какво да ти напиша за утеха, защото едва ли нещо може да те успокои в този момент. Толкова съжалявам, че си загубила дечицата си по този зловещ начин. Съчувствам ти и плача с теб... Аз се вдигнах на крака благодарение на момичетата тук. Пиши, споделяй, плачи... И аз се моля за теб и съпруга ти да намерите смисъла да продължите напред... Някъде там, в бъдещето, може би има светлинка, която да даде нов смисъл на вашия живот, колкото и безумно да ти звучи в този момент... Моля се за вас
 Толкова отдавна не бях влизала тук, забравила съм иконките... но тази никога няма да забравя...  за вас, мили ангелчета... за твоите, Ренка, и за всички наши дечица, които не можаха да живеят с нас...

Ренка, не се предавай. Бяха ти написали, че каквото и да се случва има някакъв смисъл, за да донесе нещо голямо и отново да сме щастливи. Сигурно звучи налудничаво, но и аз напоследък се хванах за тази мисъл и някак ... сякаш нещата стават по-лесни.
Дечицата ни не са си отишли на празно, така е трябвало, за да дадат път на някой друг, защо тяхната мисия е била такава.
Сега болката е силна, има период, в който става още по-силна и непоносима. После обаче някак се примиряваме със загубата и остават само спомените и болката разбира се, но тя някак е по-претъпена. Дечицата ни ще имат винаги място в нашите сърца.
За твоите ангелчета и за всички други изгубени наши бебета 
Прегръщам те майче  и сила, много сила и смелост на тебе и таткото.

Момичета, скъпи изстрадали майчици, прекрасни сте, благодаря ви на всички. Благодаря ви, че не ни оставяте сами в този най-тежък за нас момент. Но, кой по-добре от нас самите може да ни разбере, кой по-добре от нас знае огъня  в който горим, кой може да знае за неописуемата болка заклещила сърцата ни. За съжаление дечицата ни ги няма. Страшно е, не си представям по никакъв начин, какъв ще е този живот без детето ни, но това е нашата жестока съдба. Чакано дете, изстрадано дете, страхът ще се роди ли здравичко, ще гушна ли накрая и аз бебе живя в мен до последно. След това радостта ни  трае две години и половина, какво е видяло това дете, на какво се е зарадвало, не му ли е мястото до нас, но уви. Липсва ми, ах, само как ми липсва, искам да я прегърна, да я усетя, да ми каже мамо, но не, нееееееее. С какво сме го заслужили, отговори на моите въпроси, а вероятно и на вашите няма. Прегръщам ви всички, нека се обединим, да сме заедно, благодаря ви  още веднъж. Сърцето ми е лед студено, камък, цялата съм вцепенена, цялата съм болка, ужасно е, няма по-жестоко от това, да загубиш детето си. Няма подходяща възраст майка да изпрати детето си. Сега всеки ден вместо на детската площадка, аз ходя на нейното гробче, плачем неутешимо и неудържимо, но сме безсилни. А, като слушам хората за какви неща се оплакват и хленчат ми иде да се гръмна. Съчувствам ви и ви разбирам. Поклон пред нашите малки слънчица , нека знаят, че ние ги обичаме.
И сега към тебе мило мое дете, най-скъпоценно мое незабравимо мъничко момиченце, Ванеска, обичам те много, липсваш ми, искам да знаеш, че от сърце се моля да си намерила покоя, да си обгрижвана и щастлива на новото място, слънчице мое, всяка моя мисъл, всяка моя дума, всяка моя сълза е свързана с теб. Обичам те, обичам те, обичам те. Така ми се иска да ти разкажа приказка мъничка моя, да ти изпея песничка, нямам сили, прости ми, моля те, прости ми. Ела в съня за малко да те видя, да почувства майчиното ми сърце поне мъничко любов. Слънчице мое, бъди спокойна, там където си, не се чуди защо мама и тати постоянно плачат, не се тревожи, ние ще се справим. Обичаме те безкрайно. Все ти казвах едни думички мъничка моя - мило мое слънчице, много те обичам, аз без теб не мога, ти си ми всичко, не ми трябва нищо щом имам теб, ти си ми сърцето, ти си ми животът, всичко си ми ти.