Годеж - как се прави?

Всичко зависи доколко семействата имат желание да спазват някакви традиции и обичаи.
Моят годеж беше преди... повече от 15 години, но не сме се ръководили от никакви  специални правила. родителите на мъжа ми дойдоха на гости в дома на моите родители. Беше вечерно гости, но не съм чувала да има пречка това да стане и по обяд. Разменихме си пръстени и по някакъв подарък - дрехи и парфюми. На родителите не сме правили подаръци.
Единственото, което може да мине за някакъв обичай бе това, че родителите на мъжа ми настояха, че още вечерта трябва да отида да живея у тях. И това е. Такива обряди като по т.4 не сме спазвали.

Благодаря много за мнението!

Привет от мен  Хубаво е традициите да се спазват, но с времето доста  избледняват и се модернизират до голяма степен. Тъй като съм израснала и възпитана в семейство, където обичаите се спазват и от личен опит ще споделя мнението си. Отделен е въпроса за действие, всеки сам решава за себе си в крайна сметка.
Първо годеж се прави в четвъртък и събота. Гостите начело с годеника отиват да вземат годеницата от вкъщи. Тя ги посреща, а той и дава пръстен. Бъдещата свекърва носи пита / баница, торта - в наше време по избор/. Хапват, пийват, както си му е реда  и годеницата закичва с китка / здравец и цвете завързани с мартеница - като букетче/ всеки от гостите. В днешно време вместо закичване, може да ги почерпи  поименно с бонбони, като всеки дава от сърце, кой пари, кой подарък.
Преди настъпването на новия ден / т.е 24 ч./, годеницата заедно с част от " своите" гости / нечетен брой/, без родителите, я взимат и завеждат в новия дом. Като на изпроводяк трябва да се чуе пушка да гръмне.
Другата важна част от целия ритуал е посрещането на годеницата. Бъдещата свеки е хубаво да отиде малко по-рано вкъщи и да чака снахата да я посрещне. Като прага трябва задължително да се прекрачи от годеницата. Свекървата и завързва престилка, в нея и слага хляб или пита, дава и в двете ръце две кани с вода, обува и пантофи и по бяло платно с мартеница, булчето сипва вода и върви по мартеницата. Като влезе в стаята на годениците, свекървата им дава даровете. Най-задължителните са- спално бельо, хавлии, завивки и после по избор. Ако иска свеки може да и подари нещо златно, на мен лично ми даде една наследствена жълтица. Като седне годеницата след туй, в скута и трябва да седна едно, две и повече деца, да бъде плодовита.
А чувала ли си за отвъртки? Това е една седмица след годежа, годениците отиват у родителите на момичето, през тази седмица, тя трябва да не ходи у дома на майка и баща й. Като отиват на отвъртки, тъщата на сутринта, пържи яйца на бъдещия зет, прави му солидна закуска 
Има и други подробности, но ти казвам най-важното. Според мен някои са напълно излишни, така че всеки преценява индивидуално. Надявам се да бъда полезно, но със сигурност съм била интересна 

Честно да ви кажа, нашият годеж изобщо не беше по никакви традиции, само мъж ми дойде в дома на родителите ми, поизпоти се малко, позаекна, накрая вика на майка ми "абе аз ваща щерка ще я искам, ама вие ще ми я дадете ли  " и така, а неговите родители не присъстваха защото сме много от дълече един от друг, нооо си мисля, че точно така беше най-добре 

Аз годеж не съм имала или поне не такъв,какъвто описвате вие.Бяхме на почивка в чужбина с приятеля ми и наши приятели и докато се разхождхме с кораб по р.Сена приятеля ми изчезна и след малко го чух на микрофона как се представя и ме пита дали искам да се омъжа за него пред 200 човека.След това дойде до мен,падна на колене и пак ме попита и ми даде пръстена.След което се обадихме на родителите си и им казахме и това беше в общи линии.

Здравейте,

аз скоро правих годеж. Искахме що годе да спазим традициите. Предложение с пръстен бях получила предварително. (Живеем в Бургас. В морето има един остров Св. Анастасия. Бяхме там на екскурзия двамата и той там ми предложи. После разбрах, че на самия остров по принцип се правели предложения, имало символика).
Живея с годеника ми (още не съм свикнала да го наричам така) от 2г. А официалния годеж го правехме в моите родители, на вечеря (по традиция трябва да е по тъмно, понеже ако не дадат момата, да не се срамят 'искащите я'). Предварително отидох при майка ми, да й помогна за масата. Тя доста се беше постарала от към меню, доста от приготвеното дори остана... Та, дойдоха свекърите в къщи, само и единствено те. Поговорихме, поискаха ме, дадоха ме. Попитаха аз дали искам, съгласих се  Както казах предварително имах пръстен. Свеки ми подари колие, в комплект с пръстена. Мама подари на 'зетя' халат и хавлия. След вечерята никъде не сме ходили, прибраха си ме в новото семейство  Така беше при мен, въпреки че бях много притеснена, всичко мина чудесно!

При мен ги нямаше повечето от изброените неща. Пръстена си го получих седмица преди "официалния годеж". Общо взето с мъжа ми живеехме 2 години у тях, после за годежа аз се върнах вкъщи за няколко дни. Официалната част беше един обяд (за който майка ми се престара направо), на който бяхме ние, родителите му, сестра му и нашите. Те дойдоха с цветя и торта. Пръстен не съм връщала, за да ми го дават отново.  Моят мъж ми поиска ръката, а баща ми го пита само ръката ли, останалото кво щял го прави?
Накрая си ме прибраха в къщата на ММ, че такава била традицията.
Общо взето това си беше 

Нашият годеж беше три дни след предложението за брак. Като ден - неделя, направихме го на обяд. Освен семействата ни присъстваха и бъдещите кумове и по-близки приятели.
Роднините на ММ дойдоха с пита, питиета, цветя. Тортата я купих аз за баща ми Прочетох някъде, че така се прави, след като вече са ме поискали и татко е дал съгласието си се разрязва тортата и първото парче се дава на него. Имаше си обичайните за всеки годеж закачки, ММ трепереше като на изпит, баба ми плака през цялото време. Баща ми почти остана без черен дроб, понеже свекъра непрекъснато му наливаше и подканваше да си пийва, за да бъдел по-благосклонен. Уговорихме дата за сватбата - точно 6 месеца след годежа.
Подаръци... Освен цветята и пръстена (който върнах, за да ми бъде подарен), нямам спомен за друго от семейството. За това има грижа свекървата, но моята не дойде. Просто всичко стана твърде бързо, а тя е в чужбина. Гостите бяха приготвили символични и много сантиментални подаръчета.
Майка ми беше приготвила за зет си халат, бельо, риза... Вкъщи годежа приключи с разчупването на питата - бащите ни я разчупиха над нашите глави. На излизане ритнах едно менче и потеглихме към дома на ММ. Посрещна ни свекъра, захраниха ни с питка и мед. По-възрасните се разотидоха и останаха кумовете и приятелите, за да си доотпразнуваме.

кой в днешно време прави годеж и що за глупост е това?

Който има желание и възможност. Ти какъв проблем имаш с това?

Добре де, а не беше ли малко неловко за всички ви? Ако родителите ви са се познавали, разбирам, но иначе ми се струва малко неудобно...

hriss87, Познаваха се  Беше им трета среща.
Едната беше преди 2-3г., да се запознаят официално, тъкмо бяхме започнали да живеем с годеника ми.

Втората беше супер неформална. Пътувахме за селото на моя, а нашите за нашето (което е в една посока), и така отново се срещнахме на пътя.

И третата вече - годежа.

Четвъртата планирам да е на сватбата вече, ако не изникне нещо наложащо 

хаха еми добре сте вие значи. Моите родители ги запознахме малко след като се сгодихме и за това не ми се иска да има официален годеж. Ще го видим. Всичко е по-добро от това, да се видят за пръв път на сватбата 

Моят "годеж" го използвах по-скоро да запозная нашите с родителите на моя годеник. Беше преди малко повече от година. Никак не ми беше до това, но родителите на са от различни градове, а баща ми е в чужбина и не виждах друг удобен повод да ги запознаем, докато баща ми е за десетина дни в България. Хич не ми беше до такива неща, защото стана така, че беше точно в деня на дипломната ми защита и трябваше веднага след нея да пътуваме към дома ми (250км)та изобщо не знам какво са правили майка ми и баба ми като подготовка, само ми звъняха да ме питат за баници, салфетки, покривки и тнт. при все, че им бях казала, че не искам никакви други гости и съвсем обикновена вечеря, а не с 72631 комплекта прибори и сатенени салфетки. Бях изчела какви ли не неща, какво ии кога трябва да се прави, но пропуснахме тези неща. Дори, когато дойдоха родителите и бабата и дядото на годеника ми, нямаше речта с баш "искането", просто исках да ги запозная. СЛед това малко ме хвана яд, че не гледах сеира на момчето ми как се поти пред баща ми  , ама тогава хич не ми беше до това. Беше ни приятно, хапнахме, пийнахме, отпразнувахме запознанството и моя успех на защитата и толкоз. Откъм подаръци ние получихме един гоблен от свеки и някакви парички, а майка ми беше купила някакви неща за подаръци (разни купи, пижами и тнт.) че й казали колегите й, че така трябвало (има си явно някакви влашки обичаи). Та толкоз... на другия ден всеки по пътя си - ние за единия край на Дунав, те за другия и така. Все пак е мил спомен.
ПС Забравих да отбележа, че аз имах пръстен месеци по-рано,бях казала на нашите веднага, на техните малко по-късно, та не беше кой  знае каква изненада и дъндания