Загубих и двамата си родители за 4 месеца.Каква е тази съдба?

  Майка загуби родителите си ( баба и дядо)  в рамките на 5 месеца. Тогавя бях първа година студентка, други вълнения имах, незнам как го е преживяла.
   Тази година моя колежка, загуби майка си, на деветия ден и баща си. Като се върна на работа нямах смелост да я погледна.
    Незнам какво да кажа. Защо се случва....?  Нямам обяснение.....

Аз си мисля че хора в двойка, които се споменават един след друг, е свързано с това, че много са се обичали и останалият не е могъл да преживее загубата на починалия.
Едните ми баба и дядо така си отидоха за 40 дни. Баба почина, след 38 дни дядо ми се обеси. Не можа да преживее мисълта че ще е сам, при все че децата му бяха покрай него.
Сега ме чака същото с другите баба и дядо, убедена съм. 

Би било добре да уточниш какво очакваш от темата и от хората във форума като реакция. Изслушване? Съчувствие? Съвети? Споделяне на сходни истории?

Медикаментозно лечение с антидепресанти в продължение на 11 години е индикация за много сериозен проблем, и мисля, че имаш нужда по-скоро от помощта на лекаря ти, а не на случайни хора във форум.

Ако искаш просто да разкажеш и да се оплачеш - направи го, но се опасявам, че няма да срещнеш нужното разбиране. Хора, които не са имали проблеми с психичното си здраве, няма как да ти бъдат (бъдем) полезни със съветите си. Най-много някой с "нестандартни" идеи от Алтернативния подфорум да се лепне за тебе и да ти размъти още повече главата с познания за тайните на вселената, съзнанието и вечния живот  

BirdsFlu, много смислен пост!

Милаив моите съболезнования за загубата на родителите ти.Приеми че това се е случило и че така е трябвало да стане.Няма вечни хора.Всички умираме рано или късно а какво е дали е съдба никой не знае.Може и съдба да е и да им е писано и в другият свят да са заедно.Бъди сигурна че родителите ти бдят над теб и те закрилят.

 Загубих съпругът си при неочаквана катастрофа през 2012-та,абсолютен шок. Сестра ми влезе в болница по спешност, за операция от херния, точно на рождения ден на дъщеря си, почина три дни след това, на именния си ден и 53 дни след съпруга ми.2013-та преди Коледа загубих и баща си, не можа да преживее смъртта на сестра ми.Напълно те разбирам как се чувстваш, но каквото и да кажа няма да намали мъката ти.Мога само да ти изкажа съболезнования и да ти кажа да живееш пълноценно, животът е един и трябва да се изживее,толкова колкото ни е писано.Родителите ти надали искат да водиш такъв живот, те винаги искат най-доброто за децата си.

 Но малката дъщеря още не може да се съвземе, не и се живее, обвинява се непрекъснато, станала е ужасно нервна и депресирана, нищо не я интересува и всичко отнасяме аз и внука.Държи се все едно е единствената потърпевша и не и пука за другите.И на лекар не иска да ходи.А племенницата, дъщерята на сестра ми,колкото и да страда, се взе в ръце, продължи да работи, забременя , роди си бебето, самотна майка е, но се справя с всичко самичка, не иска чужда помощ и просто няма време за депресии.

BirdsFlu, дъщерята само това прави,чете книги за отвъдното, за духове, за свързване с духове и вече ме подлудява.

Боже, Тайна... как имаш сили наистина....
Влязох случайно и прочетох. И... повече няма да мрънкам.

Човек така е устроен,че може да понесе много и дори неща,за които  не е предполагал, пък колкото издържи.Има и по-зле от мен.

Сигурно. То винаги има и по-страшно.
Просто се чудех как намираш сили. Имаш ли си хоби например или... знам ли... нещо друго?

Аз напоследък все си мислех, че ми е тръгнало на зле. Сега съвсем наскоро реших да мина към малко спорт. Все още в плановете де. Но мислех да се захвана с някакви упражнения в домашни условия и диета. Нали разправят - здрав дух в здраво тяло. Тази вечер направих първата стъпка - заредих моите диетични храни в хладилника. Опитвам се да се хвана за нещо дребно, което макар да иска малко воля, все пак Е във властта на човека.

Милаив, имаш психически проблеми и сигурно го знаеш. Да, лекарят ти е вторият човек, който може да ти помогне, и трябва да го потърсиш след житейската си трагедия. Но първият човек, който ще ти реши проблема, си самата ти, може би го знаеш, а може би си казваш"аз пък какво мога да направя?!". Ако се опреш на вътрешната си сила, тоест на Аз-ът си, ще се измъкнеш и сама. С помощта на специалист ще е по-бързо и лесно. Но чакаш ли на друг, няма да мръднеш и на йота. Искам да ти кажа, че всичко идва от теб самата, както психическите проблеми, така и решението им. Не си единствената с тежка съдба, заеми се с проблемите си, с вайкане не се решават.
Тайна, помня, че имахте проблеми с малката дъщеря още докато баща й беше жив. Сега те няма как да се решат сами, само могат да се задълбочат. Да, лекар или психолог ще помогнат, но няма да сътворят чудо за нея. Трябва да си го направи сама чудото. Боя се, че някои хора не могат, нямат достатъчно душевна сила и смелост да го живеят този живот и просто затъват в него. Ако успееш да я убедиш, че решението на всичко е в нея, а не извън нея, свършила си по-голямата част от нейната работа. Тъй като се съмнявам най-искрено, че няма да успееш, ти подхвърлям друго решение. То е кардинално и доста агресивно като начин, но щом дъщерята се занимава с духове, отвъдното и т.н. може да се поинтересува. Това е метода регресивна хипноза, който се практикува от психолози-регресионисти с лечебна цел. Изискването е човек иначе да е психически здрав, в смисъл не се препоръчва при шизофрения, епилепсия и други разстройства, които може да се активират. Трябва и да се намери добър регресионист, с достатъчно опит, на когото имате пълно доверие.
Аз бих заложила на себе си, с малко помощ от психолог или психиатър, ако се налага.

И аз моите родители ги загубих един след друг за 7 месеца. Крепят ме само децата,стискам зъби и продължавам да живея за тях.