Приятелството между 5-6 годишни деца

А по принцип детето има ли опции за други приятели на тази възраст - т.е. около вас има ли други деца, с които би могла да си другарува?

И дъщеря ми много се привързва - особено към малко по-големи деца - но пък като се застрада много от липса на внимание от тяхна страна, гледам да разннобразяваме с деца на различна възраст и различни интереси.

Мисля, че правилно постъпваш като ѝ обръщаш внимание, че приятелките наистина не се държат така една с друга. Нищо, че изглежда, че не чува - в един момент все ще пробие идеята някак.

По принцип тя ходи на градина по цял ден, сега вече стана и студено и не  висим по градинките, след градина ходим на спорт. А отскоро сменихме и квартала и на новото място не познаваме още никой. В стария квартал си имаше приятелчета- тук не и може би и затова само името на въпросното момиченце и е в устата. Но хубавото е, че  последните дни, почна да ме кара да каня приятелчетата от стария квартал да ни идват на гости да си играят.

Пуснах темата провокирана от поредната случка снощи, на спорта- дъщеря ми с  такъв ентусиазъм влезе в залата и тръгна да гушка въпросното момиченце, а то я блъсна с ръка и и каза "Разкарай се"- на мен сигурно ми стана още по-гадно от на дъщеря ми/майката не реагира/. След което при едно мое надникване в залата и ги разпределяха за някакво упражнение, дъщеря ми отново тръгна към нея да я хване за ръка и то за пореден път я блъсна- и просто видях дъщеря си как посърна и остана последна в групата. Мислех,че и е минало и няма да го коментираме за пореден път- но докато я обличах, тя ми каза "Мамо,повече не искам да караме А..... с колата до тях" - то пък и за късмет, те казаха,че друг ще ги кара и така..... но за в бъдеще наистина не знам как да действам

Единственият съвет е да насърчаваш дъщеря си да играе с други деца и да ограничиш контактите със съответното дете.
Не считам че дете на 6 години е манипулатор. По скоро е различен характер от дъщеря ти. Има деца лидери и деца които се водят, тихи деца, буйни деца, деца фантазьори. Детето прави това което му харесва, когато му харесва да играе с твоето играе с него. Когато хареса играта с друго дете тo твоето е отхвърлено.
Няма нищо странно в това поведение. Пред нас играят 6 деца във възрастта между 5-6 години. Случва се понякога да не искат да играят с едно или друго дете.
Обясненията са хубаво нещо но не можем да бъдем коректив  на 100% върху взаимоотношенията на децата.

Определено бих ограничила, дори постепенно прекратила,  контактите с другото дете/майка и бих насърчила приятелството с други деца. Сега и следващите няколко години са много важни за самочувствието и увереността на детето и не бих искала до него да има "приятелка", която да го мачка.

Бих се постарала наистина да не карам повече А. с колата до тях. Прецени си колко ти е близка майката, колко държиш на нея и каво можеш да очакваш от нея. Възможно е тя самата да се е почувствала неудобно и да е потърсила друга опция за прибиране, а може и да подкрепя подобно държание на детето.
Дъщеря ми е много привързана към кака си /на зълва ми детето/, която е два пъти по-голяма от нея. Но с мъжа ми сме на едно мнение, че се случи добре, че обстоятелствата ги разделиха.
На 6 години мисля, че има деца, които са вече много добри манипулатори. За добро или лошо.

На тази възраст сред девойките съществува подобно поведение като на "приятелката". Уча детето си да контактува и че не е правилно да има групички. Не толерирам отказването на контакт и съм давала съответните примери за поведение, което е било променливо. Не държа да казва на всяко дете "приятел". Държа да знае, че децата е добре да бъдат партньори или другарчета в играта и да играят разумно. Дори и да не желае да играе с определено познато детенце в момента, важно е да го поздрави. Все пак и децата имат своите настроения.

Като абсолютен темерут уча децата си да не бъдат подвластни на най-омразната ми фраза и поза "най-добър приятел". Чуя ли за наличието на такъв, гледам да отклонявам контактите. Поощрявам контактът и играта с възможно най-широк кръг деца.
Малкото си пати от моята вярност и толерантност към близка и детето й. И колкото в началото да ми беше неудобно да й кажа защо не желая синът й да се вижда с детето ми ката ден, без това да има отношение към нашите отношения, то реших да се конфронтирам, но да не подлагам себе си и детето на това, което търпяхме в името на някакви приятелски постановки.

 Случвало ни се е. Но отношенията между децата са динамични и е по-добре да не се намесваме в тях. Децата на тази възраст сами се оправят в приятелствата си. Ето че детето само е преценило, че повече не иска да карате А. с колата до тях, скоро и от приятелството нищо няма да остане, ако няма ответ. Дружба насила не става.
 Бих се намесила само ако семейството или самото дете е тотално неподходящо и учи моето на кофти държание, език, поведение, но не и ако веднъж се гушкат, веднъж се бутат. Нека се научи да не търси обич там, дето я няма.

Ако майката ти е много близка, би могла да споделиш притесненията си с нея. По някакъв деликатен начин, разбира се. Не виждам нищо лошо и на самото дете да кажеш нещо - примерно, че поведението му е неприемливо, щом двете деца са приятели, че е обидно и т.н. Отново, ако детето ти е близко. На 6 години вече могат да разберат.
Ако нищо не се промени въпреки това,  подкрепи детето си да си намери други приятели. Не виждам нищо положително в това някой да се държи с него по описания начин.

somebody и дъщеря ми има подобна прятелка с тази разлика че и двете са на 6г и са заедно в една група в градината. Хубаво е че освен нея има и други приятелки, но въпросното дете е наистина голяма манипулаторка. Обясних в прав текст че истинските приятели не правят така и дъщеря ми разбра. Майката на това момиче е учителка и страхотен педагог, има добър подход дори и с трудните деца, а своето е оставила да се разлигави и да прави каквото си иска.

За зла беда, точно децата на психолозите и добрите педагози се разлигавят и изхайлязват, защото ние много държим да стимулираме индивидуалността на детето и изявата на личността му такава, каквато е. Понякога това прави децата направо неадаптивни и очакващи светът да се съобразява с тях. Примери имам много, включително усещам, че моето второ дете се опитва да си разгърне....хм, проклетията 
Някои родители пък съвсем целенасочено си затварят очите, когато другите деца манипулират и тормозят останалите, защото смятат, че това е лидерство и е по-добре така, отколкото те да са в позицията на "жертви".
След щателен анализ на поведението на по-голямото ми дете определено мога да кажа, че е вярно, че добрите момичета се събират с лоши момчета. Това и с учителките от ДГ сме го коментирали. За щастие, навреме хванах нещата и след като видях, че не мога да се договоря с родителите на дадено проблемно дете, нито учителките могат да удовлетворят молбата ми да ограничават контактите с него, започнах да уча моето дете не само какво е приятелството и какво не е, ами и много ясно да разграничава, когато някой я кара да направи нещо, дали тя го мисли, дали го чувства, дали го иска, дали е правилно и как да отказва, да отстоява себе си. Сега е на 7г. Справяме се, все по-рядко е в подчинено положение спрямо някои деца, подбира си контактите по интереси, от срамежливо дете се превърна в лесно общуваща и с по-големи от нея деца

Моята дъщеря скоро ще стане на 9год., но имахме и може би все още до някъде имаме същият проблем. Когато беше на 6г. и започна 1-ви клас с едното от момиченцата станаха първи приятелки, но в последствие тяхното приятелство взе да се разкъсва от друго момиченце от класа им с година по-голямо. Проблема беше , че другото момиче непрекъснато дърпаше приятелката на дъщеря ми към себе си и гледаше все повече да ги отдалечи, като същевременно казваше на дъщеря ми, че те трите са най-добри приятелки. Много пъти се е прибирала разстроена и ми е разказвала как са странили и крили от нея, как са се срещали извън уч-ще без нея и не са и казвали за това. Общо взето аз също и разказвах, че истинските приятели не се държат така, да спре да се занимава с тях и да поиграе с другите деца, които са чудесни и винаги са се държали добре с нея. Милата се опита да ме послуша, но и беше трудно, така че първата год. не успя. На втората год. нейната приятелка напусна уч-щето им и естествено момичето, което се опитваше да ги раздели и стана първа дружка, до като в класа им не пристигна ново момиченце. Досещате се какво стана, естествено дъщеря ми пак беше отхвърлена от това момиче. Както и да е в крайна сметка дъщеря ми е вече 3-ти клас и вече от год. си играе с друго момиченце и момченце от класа, с които нямат никакви дразги и аз съм изключително доволна. Относно другото дете, заради което тя доста се поизмъчи милата тази год. имат пак ново момиче и сега тя пак жестикулира между миналогод. и тазгод. си приятелка. Сега, като я попитам за нея, тя ми отговаря - Не се притеснявай мамо, преживях го . Поста ми стана много дълъг, съжалявам, но тази тема е и много болна за мен. За жалост този проблем съществува от преди и винаги ще се сблъскваме с него. Преживяла съм го аз, сега го преживя и дъщеря ми, мога само да се надявам това да и е за първи и последен път.

При тези сложни ситуации децата ни се учат и узряват за още по-сложните като пораснат. Така че трябва да минат през това. Не искаме за първи път да се сблъскат с отхвърляне и манипулиране на 20, нали?

Аз мисля, че ролята на родителите е да се опитат да им помогнат да разберат какво става, кое е правилно и кое не. Както и да ги подкрепят, когато почват емоционално да губят почва под краката си заради желание да се харесат или да бъдат приети от някого.

Даже може би трябва да разсъждаваме как искаме децата като възрастни да се справят с подобни ситуации, защото сега им се създават модели на поведение, които ще са валидни и много по-късно. Така че е важно децата да запазят усещане за собствената си ценност и да се научат да се отърсват от хора, които не се държат добре с тях. Аз поне в тази посока насочвам нещата при конфликти.

Аз лично бих спряла да возя А с колата - ще уважа желанието на детето ми, още повече че имам идея, какво го е провокирало /виж, ако просто на пук ми заяви такова нещо, няма да го направя/.

За останалото - знам, че на нас, майките, ни е тежко като виждаме такова отношение към децата си, но те така се учат. Аз обяснявам, че няма начин всички да го/я харесват така, както той/тя не харесват всички деца. Давам примери от техния живот. Обяснявам, че приятелствата на тази възраст не са това, което всъщност е приятелство и допълвам, че ако им харесва все пак да си играят с това дете, да си играят... Щерката миналата година имаше голяма драма с едно момченце - детето нямаше вина, просто е най-искания "ерген" в групата и всички девойки са изповлюбени в него /доколкото това може да се нарече любов - да кажем, че всички нейни приятелки искат да си играят с него/. Той обаче си има официално "гадже" - много драми изживяхме, но го преживяхме, сега са само приятели   /какви глупости пиша за 6-годишно дете, но на тях това не им се струва глупост/. Считам, че това ги учи какво да правят като големи и е от полза за тях