Чувствате ли се и вие така.

Публикувана: 4 март 2006, 18:58 ч.
Последно мнение: 6 март 2006, 01:08 ч.

1 555
43

B

4 март 2006, 18:58 ч.

Въпроса ми е следния.
Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.

Виж целия пост

M

Регистриран

# 1 4 март 2006, 19:06 ч.

Нормално е, споко Grinning

Grinning

Като порасне още малко ще се възползваш по-пълноценно от тези мигове/часове са, вярно, но мигове ми се видят/ на отмора.

Виж целия пост

Ф

Фелисити

Регистриран

# 2 4 март 2006, 19:08 ч.

Да, нормално е. Трябва да се радваш, че има кой да ти помага, защото ако нямаше, нямаше да я има и "параноята".

Виж целия пост

Дуданка

Регистриран

# 3 4 март 2006, 19:14 ч.

Нормално е! Не се притеснявай! Аз даже като го дадох за първи път на ясла се разревах пред госпажата! И през целия път обратно до къщи продължих да рева! А сега се моля някой да го вземе поне за един час да мога да си отпочина от неговото лудеене и непрекъснато бърборене!

Виж целия пост

K

Регистриран

# 4 4 март 2006, 19:17 ч.

Ами това е напълно нормално и да порасне пак ще се притесняваш за детето!Моят син е на 11год. и пак се притеснявам за него.Това е да си родител!

Виж целия пост

Регистриран

# 5 4 март 2006, 19:20 ч.

И аз съм така, а уж вече е по-голям и не ми е за първи или втори път. Още по-гадно ми е от това, че е на възраст, в която разбира, че излизам и всяка раздяла си е цяло приключение - то е едно криене и забаламосване и накрая пак рев.

Виж целия пост

P

# 6 4 март 2006, 19:32 ч.

Bubs , и аз се чувствам по същия начин . Много ми е трудно да го оставям .

Виж целия пост

N

# 7 4 март 2006, 19:34 ч.

Аз още не съм родила, но имам чуството, че и аз ще съм така. От сега знам, че освен на майка ми няма да имам доверие на никой друг.

Виж целия пост

M

Регистриран

# 8 4 март 2006, 19:55 ч.

Цитат на: Bubs в сб, 04 мар 2006, 18:58

Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.

Все едно аз съм го писала този текст, а съм майка с дълъг стаж.

Виж целия пост

B

# 9 4 март 2006, 19:59 ч.

И аз се чувсвтам така, въпреки че той вече е на 2 год. и 4 месеца. Винаги като го оставя на бабите и даже докато е на ясла си мисля постоянно за него. Не мисля, че не е нормално. Това за мен е любов!

Виж целия пост

J

# 10 4 март 2006, 20:08 ч.

Flowers Sunflower

И аз съм така,всеки път като оставя малката и ми става търсене. Tired

Tired

Но пък човек има нужда от почивка,такаче като имаш възможност възползвай се....! Peace

Peace

Виж целия пост

# 11 4 март 2006, 20:18 ч.

По-нормално от това-здраве му кажи! Аз откачам ако я оставя на баща й /тя почти не прави разлика между нас/, а какво остава на баба й. Друго не мога да си обясня: какви са тези майки, които не обичат и дори мразят децата си, държат се лошо с тях, бият ги... явно са ненормални в клиничния смисъл на думата. Детето ми е център на моята вселена. И това е нормално!

Виж целия пост

Рамада

Регистриран

# 12 4 март 2006, 20:22 ч.

Все едно ми кьсат от сьрцето,като трябва да се отделя от нея Cry

Cry

А после апартаментьт сякаш опустява Sad

Sad

Даже и аз мислех вече да пускам такава тема.
Хем ми е много тежко,че нямам вьзможност да си отдьхна през деня,хем не ми се дава Rolling Eyes

Rolling Eyes

Омагьосан крьг!
Но мисля,че това чувство малко ще се притьпи с времето. Иначе как се издьржа психически и физически? Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Гост

# 13 4 март 2006, 21:08 ч.

Напълно те разбирам и аз съм така. Като излизам и постоянно мисля за нея. И бързам бързам да се прибера, не ми е до нищо. И все си мисля какво прави, добре ли е, дали са и дали да папка...и т.н.
Явно е съвсем нормално, въпреки че мъжа ми постоянно ми се подиграва, че само за нея мисля и не се отпускам.
Чвно майките сме така yes

yes

Виж целия пост

Ентусиаст

# 14 4 март 2006, 21:44 ч.

Аз първия път когато го оставих за една нощ при сестра ми,в момента в който й го подавах така се разплаках все едно се отделям от него за седмица не за ден.Дори навръщане мъжа ми ме предупреди,че ако не спра да плача ще обърне колата и ще си вземем детето и никаква сватба/бяхме канени на сватба/.Постепенно свикнах,но определено звъня по 100 пъти.

Виж целия пост

D

# 15 4 март 2006, 21:50 ч.

Ох, как искам и мен да ме гони такава параноя Радвай се, че има на кого да го оставиш като поотрасне малко и като се сетиш за този период, ще видиш, че всичко е било нормално

Виж целия пост

Ентусиаст

# 16 4 март 2006, 22:13 ч.

Аз моята дъщеря съм я оставяла само на баща и. Той от самото и раждане много ми помага и знам, че мога да разчитам на него, но пак ми е едно криво като я оставя.
Случвало се е той да ме отмени, за да релаксирам малко. Излизам из центъра, тръгвам по магазините и хоп, докато се усетя съм се намърдала в някой бебешки магазин Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

K

# 17 4 март 2006, 22:24 ч.

Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.

Виж целия пост

Модератор

# 18 4 март 2006, 22:27 ч.

Да, нормално е. Предполагам, че всяка е минала по този път.
Мама я беше страх да я гледа, започна да я взима за през ноща като попорасна малко. 1вият път звънях през 5мин, накрая мама ми се скара "ние мислим да си лягаме!" Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Рамада

Регистриран

# 19 4 март 2006, 22:31 ч.

Цитат на: Kalida в сб, 04 мар 2006, 22:24

Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.

Значи мен още не ме е пуснала следродилната депресия Joy

Joy

Тои и мьжа ми така казва Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

Няма ме

# 20 4 март 2006, 23:27 ч.

И аз се чувствах така в началото.Оставям Руми на майка ми всяка събота и неделя откакто се е родила.С течение на времето свикнах и сега като е при майка не се притеснявам,но ако трябва да я оставя на някой друг ми е много криво и все бързам да си я прибера.

Виж целия пост

# 21 4 март 2006, 23:45 ч.

Bubs, същата като теб съм (ако не и по-зле). Ето вече 2 години и малко минаха и пак съм така.Мисля че е нормално, иначе аз трябва да съм доста голяма параноичка hahaha

hahaha

Много трудно се отделям от нея и незнам нататък как ще е... Confused

Confused

Виж целия пост

P

# 22 4 март 2006, 23:58 ч.

И аз съм така!Давам напътствия 30мин.,за да изляза за няколко часа.Постоянно я мисля и не съм убедена,че някога ще ми мине!

Виж целия пост

Z

# 23 5 март 2006, 05:06 ч.

Не, не се чувствам така.

Аз също много обичам детето си, но в никакъв случай не се притеснявам и не ми е свито сърцето когато го оставям на майка ми, на мъжа ми или на друг близък, за когото съм сигурна, че може компетентно и отговорно да гледа деца. Да бързам да се прибера при него за да му видя сладката усмивка е едно, но да бързам защото се притеснявам, че друг не го гледа толкова добре колкото мен е друго и ми се вижда прекалено.

Може би е много често срещано това явление, което описвате, но според мен трябва да се стараете да го преодолеете това чувство. Иначе мисля, че има риск да станете прекалено обвързани с децата си, а това може да доведе до доста негативни последствия-- например, може да потисне вашата индивидуалност, да обърка отношенията ви с мъжете ви и с близките /най-малкото, ако съм на мястото на бабата бих се обидила, че ми нямат доверие до гледам детето/, а и когато детето стане по-голямо, може да потиснете и неговата самостоятелност и да го направите много емоционално зависимо от вас, което само вреди.

Виж целия пост

Сузане

# 24 5 март 2006, 09:43 ч.

Така съм се чувствала в началото. Нормално е.
Но вече оставям детето без абсолютно никакви притеснения на бабите - знам, че ще я гледат перфектно, а ние с тати ще се позабавляваме на воля. Моето мнение е , че освен родители (което е най-важно) сме и личности, и двойка, която има нужда от социален живот и разнообразие Wink

Wink

.

Виж целия пост

L

# 25 5 март 2006, 10:03 ч.

И аз съм така и те разбирам напълно.Но отскоро време той сам иска да ходи на гости на баба и дядо, и аз колкото и да се притеснявам и постоянно да го мисля, се съгласявам и дори установих, че аз също имам нужда от време на време да си почивам.
После като се прибере вкъщи му се радвам много повече.

Виж целия пост

P

# 26 5 март 2006, 10:27 ч.

Скоро мислих по този въпрос и си мисля, че ще съм параноичка в това отношение...

Виж целия пост

Пипинс

Регистриран

# 27 5 март 2006, 10:33 ч.

Нормално е това чувство; аз също го изпитвам; за първи път съм майка, не съм "претръпнала" още, а и, честно казано, почти никакво доверие нямам на бабата Rolling Eyes

Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Регистриран

# 28 5 март 2006, 10:35 ч.

Свиква се, аз в началото бях неспокойна, когато го оставях дори и за час, два, но с течение на времето след моя преценка, че човека /свекърва ми визирам в случая, понеже на нея оставям детето по-често// се грижи добре за детето, притесненията ми изчезнаха Grinning

Grinning

Виж целия пост

T

The purple queen

Ентусиаст

# 29 5 март 2006, 10:38 ч.

Нормално е.

Виж целия пост

Гост

# 30 5 март 2006, 19:19 ч.

Да нормално е! #Crazy

#Crazy

Виж целия пост

Регистриран

# 31 5 март 2006, 19:33 ч.

параноя е

Grinning

и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа).

Виж целия пост

Дамаянти

# 32 5 март 2006, 19:44 ч.

Всяка майка си мисли, че никой не може да се грижи за отрочетата така както самата тя!Това е и самат истина, но не трябва да се вманиачаваш.Все пак не може да си НЕПРЕКЪСНАТО и само ти с бебето.КАжи си изискванията и изобщо всичко на този който ще го гледа и отпусни душата.Едва ли някой от близките ти мисли лошо на бебето Hug

Hug

bouquet

Виж целия пост

N

# 33 5 март 2006, 20:24 ч.

Не само ами прибави и чувството за вина,все едно,че съм я изоставила и като се прибера съм направо гузна.Чувствам се така и когато поради различни причини/домакинствам,занимавам се с гости.../ не съм прекарвала дълго време с нея, да си я гушкам и да и пея,да си играем или да и приказвам....Даже после си я взимам от креватчето нагушкам я казвам и многократно колко я обичам,побърквам я от целувки и ми се успокоява съвестта.

Виж целия пост

M

# 34 5 март 2006, 20:38 ч.

И аз се чувствам така когато го дадем,една такова ми е пусто,постоянно поглеждам при креватчето му и пазя тишина,щото все си мисля,че спи Mr. Green

Mr. Green

Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми

Виж целия пост

P

# 35 5 март 2006, 20:47 ч.

Аз май не се притеснявам толкова... По начало имам доверие на този, на когото оставям детето си, нали аз съм избрала точно на него сда го оставя?! Мисля, че успявам да се откъсна от мислите за детето за известно време и това не ме кара да се чувствам виновна, даже напротив, като се върна при него ми е още по-приятно! Някой може и да ме упрекне, но аз вътрешно съм убедена, че имам право на време само за мен. Ако не е така, един ден как ще позволя детето ми да иска време само за себе си?! А този ден ще дойде... Laughing

Laughing

Виж целия пост

Регистриран

# 36 5 март 2006, 21:01 ч.

Хем се притеснявам, хем се чувстам виновна... Още не мога да се отпусна, когато съм без него. Имам чувството, че никога няма да спра да се тревожа.
.

Виж целия пост

M

# 37 5 март 2006, 21:09 ч.

Когато го оставим при майка ми и баща ми обаче ми е много спокойно,при свеки другия месец ще ни е сефтето да го оставим,но незнам.....ще ми е неспокойно,незнам защо,а нямам някаква особена причина,но ето....може би защото ще е доста по-далече....

Виж целия пост

# 38 5 март 2006, 21:20 ч.

и аз съм така. Споко! Само на татко му съм по спокойна да го оставям! Не че изобщо често го оставям сам де...май почти не се случва , а и е за не повече от 1 час до сега....

Виж целия пост

Регистриран

# 39 5 март 2006, 21:43 ч.

Да, нормално е. Горе-долу на вашата възраст за пръв път се разделих за повече от няколко часа със сина ми - за 4 дни, за да отидем на вилата и да отпуснем малко. Е, казвам ти, просто изнервих всички - през 5 мин. обяснявах колко ми е хубаво (лятото на вилата до басейна), обаче, ако и детенцето ми беше до мен, щастието щеше да е пълно Crazy

Crazy

Виж целия пост

C

# 40 5 март 2006, 22:01 ч.

Същата работа съм....май при мен си е майчина ревност от свекито,някакъв синдром Crazy

Crazy

Виж целия пост

Л

ЛаБомба

Регистриран

# 41 5 март 2006, 22:07 ч.

Напълно е нормално.Не се притеснявай, не те гони параноята.И при мен беше така.Но най-интересното, че като родих второто не изпитвах същите чуства.Може би, защото знаех, че няма нищо страшно в това, да си оставя детето за час - два или цяла нощ.

Виж целия пост

F

# 42 5 март 2006, 23:24 ч.

И аз смятам, че е нормално, но при мен беше така първите един-два пъти. Сега съм спокойна, не знам, преодолях го.
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)

Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

I

# 43 6 март 2006, 01:08 ч.

Всички са минали по тоя път ... аз още го минавам, ама .. трудно е. Първия път като излязох за час, мислех че ще ми се пръсне сърцето, че съм я оставила. Е, пооправих се и за няколко часа вече съм я оставяла на свеки, но за нощ не сме се делили досега ... А като се сетя че след месец тръгва на ясла и познай кво ми е ... Cry

Cry

Simple Smile

Виж целия пост

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

9 445
385

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Носене на бебето в слинг и ергономична раница - 11

16 216
198

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Преминаване към дълга следобедна дрямка

305
4

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.