отново бременна

Зависи какви са ти проблемите. Аз например от моята бременост сигурно още 30 години няма да мога да се съвзема здравословно и ако забременея трябва задължително да го махна. Но своенравно дете не би ме спряло за ново бебе.

Мъжът ти знае ли? Поговори с него, обмислете нещата и тогава вземете решение. Общо взето нещата са относителни. Определено това, че детето ти е по-палаво или сте затруднени финансово не бива да те спира да имаш второ дете. Детето ще порасне може да го даваш на ясла, за да имаш повече време за бебето. А и разходите няма да са ви толкова големи, защото ще ползваш нещата от голямото дете. Нямате ли баби да помагат?
Помисли си добре, имаш време да вземеш решение. Според мен просто си шашната и изплашена от неочакваната бременност. С две деца е по-трудно, но със сигурност имаш познати и приятели с по две деца - не са ги оставили гладни и голи, нали. Ако наистина искаш детето, ще се справите. Послушай сърцето си!

Обсъди го с таткото и заедно вземете решение.

без да съдя никой и силно надявайки се да не обидя никого ще кажа следното:

ми не ви разбирам, хора. и майки, отгоре на всичко. веднъж дали живот, много добре знаете какво означава един (евентуален) аборт. и моите деца са с 2 години разлика, и аз за малко да си отида по време на първото ми раждане и имах последвали големи проблеми, голямото ми детенце е със здравословни проблеми, мъжът ми работи по цял ден, а аз работя по нощите след като ги приспя и никога не ми е минавало през ума да махам детето си.

естествено, че ще ти се отрази негативно в емоционален план и най-вероятно може да се отрази дори на отношенията ти с дъщеря ти, съпруга ти и близките ти. казваш, че дъщеря ти е своенравна - какво по-добро от това да се научи да дели с, грижи за и обича родния/та си брат/сестра?

сърцето ми се къса, че за някакви си 50 години започнахме да гледаме на децата като на товар и усложняващ живота фактор, а не като благословията, която са. все пак помни, че това дете е дошло при теб и твоето семейство. избрало е теб за майка. това не просто слуачайно съвпадение. защо ще го отхвърлиш когато си избрана да му дадеш живот?

и нещо друго не разбирам - когато бременността е желана, през час правим тестове и треперим на най-бледата черта още в края на втората седмица, радостни, че това 'е нашето бебе'. но когато не е, се пресмятат дни и седмици с нагласата 'още има време'. каква е разликата? защо в единия случай разглеждаме съществото в нас като дете, с чувства, страхове и емоционални нужди,а в другия - като 'нещо', което няма проблем да се махне навреме? голяма работа, че ще го изстържат от първия му дом като непотребна вещ.

съжалявам, но това е моето мнение. може и да съм по-рязка, отколкото трябва, но някои неща са необратими.

роди си детето. животът ти само по-хубав може да стане. 

Да, определено трябва да си го обсъдите в семейството.Сестра ми също е бременна, а роди на 25.10.2013 секцио и не планираха скоро друго дете.Сега обаче си го чакат с нетърпрние човечето в началото на лятото и за нищо на света не искат да го маха, но тя си го обсъди с мъжа си, а и с мен като нейната най-близка и решиха да си го роди, въпреки че знае че не е добре след секцио толкова скоро пак да ражда.

babunka напълно те подкрепям 

Правила съм аборт преди много много години. Не го преживях тежко, защото бях убедена че на този етап е лудост да имам още едно дете. Аз смятам че децата трябва да са желани и родителите да имат възможност да се грижат за тях. Двете ми деца имат 13 год. разлика. Първото го гледах трудно и ако не бяха родителите ми не знам как щях да се справя, няй-вероятно нямаше. Дъщеря ми беше планувана и имах и нагласата и средствата да я гледам. Сама съм като теб, и ми е трудно на моменти, но се справям.
Съвета ми е да обсъдите с мъжът ти ситуацията и заедно да вземете решение.
На 1.2 год. децата не са своенравни, а са бебета, ако от сега проявява характер не знаеш после какво те чака. Моята ще навъши три другия месец и въпреки че я обичам безкрайно, на моменти ме е докарва до истерия.

Аз бях в същото положение като теб, с малката разлика, че не ми е минавала мисъл през ума да махам бебето. Дъщеря ми беше на 1,5 като разбрах, че съм бременна, непланирано. Изненадата беше голяма, чувствах се доста объркана, мислех си, че няма да мога да обичам толкова много второто бебе, колкото първото Много ме беше страх от раждането, имах кошмарно първо раждане, тежка бременност...Но ей на всичко мина, имам трудни моменти, и аз така нямам никой за помощ, но получават се нещата. А и са голяма комбина, каката много му се радва и успяват да ме разсмиват със сълзи понякога! Успех!

Бях в сходна ситуация преди години, но детето ми беше по-малко, на 7м. Решението ми за аборт не съм подлагала под съмнение и въобще не се колебах, защото бях сигурна, че породени деца не мога и не искам да гледам. Нямаше да се справя, в моя случай психически, а не финансово. ММ ме подкрепи и не сме съжалявали за решението ни. Но аз бях сигурна какво искам, а ти не си. Обмисли го добре и го обсъди с мъжа си.

Вени, според мен всичко зависи от това как чувстваш нещата самата ти. Прецени как определяш отношенията в семейството, какво е душевното ти и  физическо състояние, разбира се и финансовото, а и има ли на кой друг да разчиташ.
След доводите за страховете ти, които изброяваш, аз не бих родила детето.

    Не съдя жените, които правят аборт по някакви причини. Аз забременях с второто, когато сина ми беше на 1 година. Стана случайно, знаех, че няма да се справя, защото мъжа ми отсъства месеци наред, защото бях със секцио и трябваше да внимавам и т.н. Ужасно се ядосах, че съм бременна. Но се примирих. След седмица влязох в болница с адски болки, киста и проблем с яйчника, оперираха ме и загубих не само бебето, а и единия си яйчник. Токова съжалих, че не пожелах това бебе да дойде при мен. Имах чувството, че някой ме наказва, и тогава си дадох сметка, че може би щях да се справя, само и само някой да ми върне бебето или поне вярата, че пак ще имам.
   Затова моя съвет е хубаво да поговорите и да помислите с бащата. Бъдете щастливи!  

Никога не бих си задала такъв въпрос, с изключение на няколко случая - примерно, да има реална опасност за живота ми.... Благословена си с ново бебче, какво по-хубаво от това...? Варианти има много - ще се справите  Иначе се обричаш на едно от двете неща: или цял живот да се питаш "Ами ако...?", или да окамениш сърцето си... Как се живее след такова решение, взето заради "няма да се справя!?" Това, че няма да се справиш, е в главата ти. Дай си сметка кое ще ти е невъзможното... май няма такова - всичко е излишно самонатоварване... В началото ще ти е трудничко, но станат ли на 3-4 годинки, ще са приятелчета, на един акъл. Тогава ще са по-лесни за гледане от едно дете. Радостта ти ще е двойна, сърцето - пълно и няма да си задаваш въпроси за екзистенциалния смисъл на нещата, които ти се случват...
Разбира се, хубаво си казала, че никой не може да реши вместо теб.

и понеже по презумция свързваме многото деца с определени малцинствени (вече не) групи, да погледнем едно скромно многодетно Българско семейство с непланирани деца:

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/otec-evgenij-devette-mi- … bogatstvo-5994376

едит: и понеже малко ме мързи да се връщам да си редактирам мнението искам само да вметна още няколко неща: на фона на моите и на сина ми здравословни проблеми, работа по нощите, натовареността на таткото и прочее, успяхме и помеждудругото да емигрираме, да се установим, а и двамата да завършим висше. това не го казвам, за да се тупам в гърдите, а в контекста на - ако има желание, има начин аз си падам малко мързел...щом аз успях, ти ли няма по-смело и уверено!

Елислава - мерси и аз бях секцио и двата пъти - първия път в Тина Киркова почти ме затриха, кръвната група ми объркаха, и тази на детето. слизах полу-дрогирана до 2ия етаж да настоявам да ми показват какво са записали. второто секцио в UK беше като спа процедура. въпреки болките по време на бремеността, увредените прешлени и дископатията. дечицата са живи, здрави - това е важното. другите проблеми ще ги решим

Аз на първо място, смятам, че едно дете трябва да бъде желано !
Обсъдете го в къщи, хубаво си поговорете и вземете правилното за вас решение !
Просто премислете нещата и решете . Много трудно решение е това според мен .

Аз като човек преживял аборт /въпреки, че при мен не беше аш по желание/ , психически се смазах !
Просто изтръпвам при думата аборт ..

Иначе от моя гледна точка, детенцето ти ще е на 2 годинки като се роди другото . Е, вярно, че няма да е лесно, но голямото вече ще разбира повече . Може да го пуснеш и на ясла .
Казвам си гледната точка само, не си налагам мнението /да не вземе да прозвучи така/ .

bunny,  съжалявам за загубата ти. един ден пак ще се срещнете. бебенце ще те чака