Мисля, че майка ти те уважава като човек. Просто може би и тя си има проблеми. Питай я.
Виж целия пост
Какво да правя с майка ми?
- Публикувана: 1 дек. 2014, 13:23 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2015, 23:39 ч.
# 61
7 дек. 2014, 19:20 ч.
Ми колкото и да не ти се иска - преживей го, престани да се пънеш защото няма смисъл. В моето семейство не е така, но майка ми е живяла като теб - баба ми винаги е предпочитала леля ми, предпочита и пратовчедите ми пред мен и брат ми. На мен не ми дреме, майка продължава с драми по въпроса, а е вече баба - на 60 и кусур години. И трябва да ти кажа, че много ме е яд на майка ми, ама много, писна ми да слушам за това - баба ти това, леля ти онова, а пък аз всичко за тях правя.
Само себе си тровиш и ако не се отърсиш овреме от тази фикс идея ще стане и по-лошо.
Виж целия пост
Само себе си тровиш и ако не се отърсиш овреме от тази фикс идея ще стане и по-лошо.
# 62
14 дек. 2014, 17:40 ч.
И при мен беше по същия начин. Но на мен ми писна от тях ,най-вече от майка ми и ги изоставих да се развиват . Мъжа ми не може да ги понася ,защото и той като твоя приятел виждаше какво се случва. Сега си гледам моето семейство ,детенцето ми и мъжа ми . Трудно ми беше да го преодолея ,но поговорих с психолог и много ми помогна, пробвай и ти . Един сеанс не е кой знае колко скъп ,но се отразява добре. Тя няма да се промени за жалост, поне моята майка не се промени.
Виж целия пост
# 63
15 дек. 2014, 17:04 ч.
"Какво да правя с майка ми?"
Малко детенце казва на баща си:
- Абе тате, що не вземем да продадем мама?! ...
- Защо, бе?
- Ами аз вече не бозая, ти не е*еш, само заради комшията ли да я храним? ...
Виж целия пост
Малко детенце казва на баща си:
- Абе тате, що не вземем да продадем мама?! ...
- Защо, бе?
- Ами аз вече не бозая, ти не е*еш, само заради комшията ли да я храним? ...
# 64
18 дек. 2014, 13:26 ч.
вица ми хареса.
Благодаря ви за многото коментари
Мисля, че най-добрите от тях бяха, тези които ми напомниха, че съм постигнала нещо в живота и щом аз съм доволна от себе си другото не е от такова значение.
Виж целия пост
вица ми хареса.Благодаря ви за многото коментари
Мисля, че най-добрите от тях бяха, тези които ми напомниха, че съм постигнала нещо в живота и щом аз съм доволна от себе си другото не е от такова значение.
# 65
20 дек. 2014, 02:19 ч.
Боже, Десссс, имам дъщеря на 24 години и всеки ден й казвам хубави думи, коментираме заедно проблемите й (рядко, защото е типична Агримония), бърша сълзите й, разтривам стъпалата й. Тя ми е дете, а аз съм й майка, как да бъде иначе? Изправям се срещу целия свят заради нея!
И за малката също.
на колко години си ?щом имаш дете на 24 и до сега си търпяла майка си?колко постепенно ще се отъкъсваш от тях като сигурно за на 60 еее честно хора вярвате ли си като дрънкате глупости
Виж целия пост
Ако съм на твое място ще се откъсна постепенно от тях и няма да ги пусна в живота си. При това ще им го кажа директно.
Боже, Десссс, имам дъщеря на 24 години и всеки ден й казвам хубави думи, коментираме заедно проблемите й (рядко, защото е типична Агримония), бърша сълзите й, разтривам стъпалата й. Тя ми е дете, а аз съм й майка, как да бъде иначе? Изправям се срещу целия свят заради нея!
И за малката също.
на колко години си ?щом имаш дете на 24 и до сега си търпяла майка си?колко постепенно ще се отъкъсваш от тях като сигурно за на 60 еее честно хора вярвате ли си като дрънкате глупости
# 67
20 ян. 2015, 12:35 ч.
На всички, които съветват авторката да гледа само напред, искам да напомня, че живеенето с подобно усещане спъва емоционалното израстване на индивида, който се усеща отхвърлен, и макар на години да е зряла млада жена, авторката емоционално не отговаря на представата ни за независима личност, и това без капка упрек го казвам! Напротив, радвам се, че момичето търси начин да преодолее това, което спъва развитието й, и така да се излекува от нуждата да търси майчиното одобрение. Макар че всички ние по един или друг начин, повече или по-малко все още го търсим и страдаме, ако не го получим.
Едва ли ще успее да получи това, което търси, но хубавото е, че успешната кариера, стабилният партньор, многото верни приятели, и когато му дойде времето - едно сладко бебче, тези неща много успокояват болката и постепенно се превръщат в единствено значимите измерители на щастие. Така че гледай си кариерата, човекът до себе си и приятелите, а това, че като си помислиш за майка си, винаги нещо ще те бодва в сърцето, няма да се промени този факт, но с годините бодването ще е по-слабо
Виж целия пост
Едва ли ще успее да получи това, което търси, но хубавото е, че успешната кариера, стабилният партньор, многото верни приятели, и когато му дойде времето - едно сладко бебче, тези неща много успокояват болката и постепенно се превръщат в единствено значимите измерители на щастие. Така че гледай си кариерата, човекът до себе си и приятелите, а това, че като си помислиш за майка си, винаги нещо ще те бодва в сърцето, няма да се промени този факт, но с годините бодването ще е по-слабо
# 68
20 ян. 2015, 13:31 ч.
Все едно съм го написала аз! Нямаш представа как точно си го описала! Към авторката на темата: наистина трябва да продължиш животът си напред! Спри да се връщаш в миналото, не се упреквай за чужди мисли и грешки! Преживява се, въпреки че, боли много и остава горчилка, но ти и твоят бъдещ живот са най- важни в момента! Какво още търсиш в нещо от което е останало само пепел? Много още мога да напиша, но всеки сам си преценява. Ако някой ми беше казал, че спокойствието от преживяното ще дойде доста по късно, нямаше да му повярвам, но ето ,че три години по късно живея и спя спокойно, без угризения и срам от нищо!
Виж целия пост
Обикновено по-малкото дете в семейството е по-обгрижваното,по гледаното/галеното от мама и по-любимото....Ние по-големите сестри сме научени да сме по-отговорни,по-самостоятелни,грижели сме се за по-малките си сестрички още от деца,взимали сме ги от градина,приготвяли сме вечеря,почиствали, подреждали сме дома и каквото може да се сетиш.Когато нашите ги е нямало аз съм отговаряла за всичко в къщи-имала съм повече отговорности в семейството...A вниманието е повече към по-малките.Те са любимците в дома.
Ако малката плаче аз съм виновна защото като по-голяма трябвало да се грижа за нея ,да отстъпвам за всичко.
Ти от твоя страна нищо не може да направиш за да заслужиш такова отношение каквото би искала.Не можеш да промениш нищо както и да се държиш,каквото и да и обясняваш...Това не е в твоето поле...Най-добре си живей живота и не се вживявай в това.Тя вече не би трябвало да е такъв фактор в живота ти-така ,че не страдай толкова.
Вече си голям изграден като личност човек -създай си свое семейство, вложи емоциите си там и не гледай назад...защото наистина боли.
Ако малката плаче аз съм виновна защото като по-голяма трябвало да се грижа за нея ,да отстъпвам за всичко.
Ти от твоя страна нищо не може да направиш за да заслужиш такова отношение каквото би искала.Не можеш да промениш нищо както и да се държиш,каквото и да и обясняваш...Това не е в твоето поле...Най-добре си живей живота и не се вживявай в това.Тя вече не би трябвало да е такъв фактор в живота ти-така ,че не страдай толкова.
Вече си голям изграден като личност човек -създай си свое семейство, вложи емоциите си там и не гледай назад...защото наистина боли.
# 69
21 ян. 2015, 23:39 ч.
Каво толкова ги жегна че няма да си инженер? Семейния бизнес ли е свързан с тази професия?
Виж целия пост
Препоръчани теми