Как да говоря?Какво да кажа?????

  • 9 702
  • 79
Здравейте мами. Ще се опитам да бъда кратка и ясна,до колкото е възможно това. Живея с мъжа си от август 2011 година. Тогава бях бременна вече,детето се роди февруари 2012. Не са ми помагали баби,въпреки че родих секцио и ми беше трудно...доста при това. Но аз си го избрах,имаха желание най-вече майка ми,но дори 1 път не съм я извикала за помощ или да й оставя детето да го гледа. Просто исках да се науча да се справям сама,сега когато дъщеря ми е вече почти на 3 години,ми е доста от полза. Оставих я за пръв път когато беше на 2 г. И исках да я отбия вече. Сега вече се случва да я оставям до майка ми,защото тя сама си иска а и там живее племенницата ми и си играят. Когато не съм с детето,съм с мъжа ми. Когато не съм с мъжа ми,съм с детето... Това е и проблема ми...не че не ги обичам или ми е неприятно,не ме разбирайте погрешно. За 3 години не съм отделяла време за себе си и не съм оставала сама,камоли да изляза някъде с приятелки... Мъжа ми ходи,рядко,но все пак е ходил и ходи за риба. Случвало се е да остава да преспи на язовира с неговите си приятели,излизал е с тях по кафета,рождени дни,ходи на фирмени банкети,на бар,на сватба,на годеж и още къде ли не без мен и детето. Няма нищо лошо в това разбира се,НО когато аз кажа да гледа детето за да отида някъде се започва олелия...Къде ще ходиш,с кого,какво ще правиш,ама как така ще излизаш,добре излизай прави каквото искаш,ако искаш не се прибирай,на бар ако отидеш ще те заключа отвънка...ей такива... Пак казвам,че той също НЕ прекалява,не излиза често. Факт е обаче че изобщо излиза. Преди да забременея,нямахме такива проблеми. Излизахме си заедно навсякъде,както и по отделно. Събирала съм се с приятелки вечер на някое заведение,после на бар и така,нормални неща. Никога не мие правел проблем,не е държал да идва с мен... Казвах просто,че излизам с приятелки,той ги познава всички,и до там. Дори не ми е правел муцуни. Нито едит път! След като родих обаче се промени. Два пъти ходихме на бар заедно миналата година и повече незнам дали ще се случи. Почти през цялата вечер дебнеше някои да не ме зяпа как танцувам,да не съм си завъртяла случайно задника повече и някои да не се е загледал...абееее гадно беше... Все пак,не съм Анджелина Джоли,няма да ме изяде някой. Усилено си търся работа,дано скоро да си намеря нещо,за сега обаче още не съм ииии съм си вкъщи.Незнам как да говоря с него,как да му обясня,че и аз съм човек и искам малко време за себе си. Той веднага си мисли,че искам да излизам с други мъже. Как му идват такива мисли незнам,като аз 3 години си стоя в къщи,гледам си детето,домакинствам и т.н. Този въпрос го повдигам от както малката се роди,да изляза дори през деня с приятелки да се видим на спокойствие,той пак не,да съм взимала и детето че да не ме гледали толкова като съм дете.... Тежи ми,адски много... Обичам го,не е лош човек,но когато знаеш че човека до теб няма да му се понрави че правиш дадено нещо,просто не го правиш... Преди малко пак същата история-''къде искаш ходиш,отивай айде,толкова като искаш''...като ти се изрепчат така насреща,с какво настроение да изляза? Да му се отще на човек. Трудно се говори с него. Наистина,незнам какво да му кажа,чува ме но не ме разбира. Ревност ли е това,какво чудо е? Дори не съм му давала поводи да се съмнява в мен и да ме ревнува... Как така се променят мъжете? И то толкова крайно? Дайте някой съвет,ако сте имали или познавали подобни случаи.
Виж целия пост
# 1
Сама казваш, че три години не си излизала никъде. Еми свикнал е човека, че си стоиш вкъщи и не се притеснява. Не правиш проблем, че той излиза и се разтоварва, приел го е за свое право. А за твое задължение е приел да си стоиш вкъщи и да гледаш детето. Поговори с него сериозно. Заяви му, че ти ще започнеш да се срещаш с приятелки, защото имаш нужда от това, без значение дали му харесва или не. Със сценките, които ти прави, те манипулира. Знае, че ще ти развали настроението и ще си останеш вкъщи. Ще ти се посърди първите два-три пъти и ще свикне.
Виж целия пост
# 2
Не съм като затворничка де,излизам но или с него или с детето или и с двамата. А правила съм му проблеми,не един.  път,но всяко чудо за три дни... Дори понякога аз излизам лошата,критикуват ме приятелите му защо не го пускам за 2-3 дни да отидат на някои язовир...само 1 вечер може и то мноооого рядко! И всеки път като излезе,пред очите ми все едно пада перде,чак съседи са идвали да питат добре ли сме Simple Smile   Понякога дори искам през ноща да го събудя и да му се навикам Simple Smile. Нервите,всичко натрупано къде да си го изкарам? Освен боксова круша да си купя...
Виж целия пост
# 3
Първо, овладей си нервичките. Няма да е лесно, след като дълго време си била в къщи с детето. Явно и той постъпва по същия начин като теб, но веднъж го пусни с усмивка на риба с приятели и му пожелай приятно прекарване, дори и за няколко дни. Предполагам, ще има добър резултат. Нужни са компромиси и от двамата.
Другото, за което се сещам, е че може мъжът ти да се чувства несигурен сам с детето, но и това ще преодолее. Когато той усети, че  полагаш усилия да се промениш, и той ще отговори по същия начин.
Дано не е непоправим ревнивец.
Виж целия пост
# 4
С него не го броим излизането, той е с теб и е спокоен. Не е нужно да му правиш скандали, когато иска да излезе. Но когато ти решиш да излезеш и той ти направи скандал, му казваш, че както той има нужда да се разтовари, така и ти желаеш да се видиш с приятелка, без да ти виси детето на врата. И излез! Изпуснала си момента да му покажеш, че и ти си човек, но не е късно. Отстоявай своето, не се превръщай в затворничка. В една връзка е важно двамата да си имат доверие и да дават на другия възможност да "диша", т.е. да има своето време за лични неща - риба, кафе, пазаруване с приятелки или каквото и да е. Ако ще се карате за час свободно време, няма да издържите дълго. Постепенно ще натрупаш такъв гняв към него, че любовта ще се изпари, сякаш не я е имало. Другият вариант е да се примириш с положението, но защо? Един живот живеем. Peace

П.П. Съгласна съм с dlpl. Дай му и на него свободата, която иска и изискай своята, но без нерви и скандали. Кажи му че може да ти вярва, както ти му вярваш  и че имаш нужда от тази "глътка въздух".
Виж целия пост
# 5
Много правилно го каза ' глътка въздух' ! Аз започвам да се задушавам...Изпращала съм го за прословутата му риба с усмивка и целувка,така съм го и посрещала. Разликата в случаите когато го посрещна усмихната,и когато го посрещна без да обеля дума,е че в първия случаи и той се усмихва и започва да ми разказва,във втория случай се извинява,прегръща ме целува ме миличко ала бала.... А относно агресията,вече започнах да я трупам,не искам да се разделяме в никакъв случай,обичам си го,той също...именно за това,още утре започвам да действам. Да не стане недай си боже,след време в съня му да избягам   Grinning
Виж целия пост
# 6
Желая ти успех! Ако наистина те обича, ще те разбере или поне ... ще преглътне, че излизаш без него и детето. Ще ти се посърди и ще свикне, че и ти излизаш и нищо "страшно" не се случва. Просто е свикнал да си все вкъщи или с него, и опитът ти за промяна на ежедневието ви го плаши. Обясни му как се чувстваш и че по-скоро ще те загуби ако продължи да се държи така, а не ако излизаш. Hug
Виж целия пост
# 7
Благодаря ви момичета Simple Smile. Понякога е нужно много малко,макар и от непознат,да те побутне,да добиеш кораж,макар и за нещо не до там важно и значително,спрямо други проблеми Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Поговорете сериозно, наларай го да ти обясни какви точно са притесненията му и му обясни колко абсурдно е да те ограничава по този начин. Кажи му, че сте зрели хора, имате семейство и го попитай дали смята според него, че това семейство е толкова несигурно та едно излизане би го застрашило. Кажи му, че страховете и притесненията му са неоснователни. Ако не изговорите нещата, рано или късно това, което трупаш ще избие в сериозен негативизъм към него.

Бившият ми беше много ревнив, от самото начало на връзката ти. Една нощ, докато още не живеехме заедно, се беше крил по храстчетата пред къщи, за да види дали ще се прибера и с кого. Мислех, че като заживеем заедно нещата ще се променят но не. Всяко мое излизане беше съпроводено с заяждане, сърдене, обиди, скандали и накрая "Ходи където и при когото искаш". И цялото ми настроение е заминало. Ако на лекции отивах с по-ярко червило също се започваха някакви въпроси от сорта на "За кого толкова се гласиш, за някой колега ли". Трупах, трупах и накрая вече просто се изпариха всички чувства към него.

Силно се надявам да се оправят нещата при вас, говори с него спокойно, но твърдо. Обсъдете страховете му и успокой както рационалните такива, така и нерационалните му. Но през цялото време на разговора, нека е наясно, че ти не искаш позволение, а му казваш, че ще излизаш и сама. Успех!
Виж целия пост
# 9
Тази сутрин,към 8 часа,тъйкато е събота и едната ми приятелка почива,другата е в майчинство,ми се обадиха да пием сутрешно кафе след час. Първоначално по навик,тръгнах да приготвям дрехи на детето,но след малко се сетих,че няма да я забирам. Влязох в хола при мъжа ми и му казах ''излизам да пия кафе,с еди кой си,гледай малката''. Изгледа ме едно странно ''защо не я вземеш,аз също може да излизам ''. При което му казах''ето,приготвила съм й дрешки за вън,ако излизаш я забери с теб'' . Още в началото ми идваше да му се скарам,но се сдържах и говорех съвсем нормално Simple Smile. Няма да прекалявам,да го правя всеки ден,но след няколко дни пак ще го направя. Тъкмо се прибирам аз,тях двамата още ги няма Simple Smile. Обади ми се преди да излезнат,да ми каже къде отиват и това беше. Най-сладкото ми кафе от години насам честно! Малко ми е странно,незнам какво да си правя ръцете   Laughing  Благодаря ви,имах нужда някой страничен човек да ми каже какво да направя Simple Smile  А тази вечер имам намерение да седнем и да си поговорим сериозно,да го попитам толкова страшно ли беше сутринта Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Аз от началото на темета помислих, че става дума за нощни излизания само, но гледам, че в последния пост за обикновени кафета през деня говориш. Ами мързи го да гледа детето, затова. Не е друго  Laughing пробва, ако стане.
Дори да нямаш работа - давай му детето да го гледа повече, ако излиза до магазина винаги пращай и детето на разходка. Нека усети, че и той е родител и има отговорности, не само ти.

За язовирите и т.н., не чувствай детето като тежест, използвайте всяка възможност - оферта за язовир - багажа и всички в колата. Хем детето ще си поиграе на въздух, хем ще смените обстановката и ще имате хубави спомени.

А когато имаш редкия шанс бабите да гледат детето, къде въобще се сещаш да излизане, при положение, че имаш мъж и празен апартамент на разположение  Mr. Green но и не пречи да излезете с приятели заедно. Обаче да пропускаш да си спомните свободните години като гаджета в подобни вечери - пропускаш много  Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Проблемът е, че явно не можете да говорите. Хубаво си направила, че си му оставила малката и си отишла на кафе. Но не се заяждай и не му казвай толкова ли беше страшно. Благодари му и му кажи, че е прекрасен. Всеки мъж трябва да се чувста оценен.
Виж целия пост
# 12
Ама това трябва да се прави много внимателно, защото заради подобни четкания за елементарни неща, мъжете имат и такова поведение  Laughing
Нищо особено не е станало като си е гледал собственото си дете за няколко часа. Това би трябвало да е нещо ежедневно, не изключение, за което трябва да бъде хвален.
Въобще не вярвам, когато той излиза за 2 часа някъде, като се върне й казва - благодаря ти, че гледа детето, ти си прекрасна!
Трябва да схване, че това е нещо, което е нормално да прави, не страшно постижение, за което да бъде поощряван като малко дете.
Достатъчно е да вметнеш в разговор, когато има и други хора, че се оправя прекрасно с детето и обичат да прекарват време заедно. Да не говорим, че самият баща ще усети коренната промяна в отношението на детето към него, от което по-голямо поощрение няма  Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Съвет, ами има грубо два варианта: или си излизаш и полека лека все по-малко ще ти правят впечатление изцепките му или се съобразяваш и се примиряваш, правиш компромис. Ти изглежда стоиш на кръстопът, нито един от двата варианта не ти допада, искаш хем да си излизаш, хем да не ти прави проблеми. Еми, явно няма такъв вариант, така че избирай от наличните. Няма смисъл да стоиш и да се чудиш, за кво се промени, как да оправя нещата, какво да кажа и т.н.
Виж целия пост
# 14
А защо да няма друг вариант? Защото мъжът й така е решил, че ще се цупи и ще прави проблеми за елементарни неща?
Вариант има и той е мъжът и да вземе да се стегне.
Така, както ги описва нещата жената, явно на таткото не му се занимава с детето, затова държи мама винаги да е с детето като излиза. Така е свикнал и така му е по-лесно, затова прави фасони. Кой обаче е казал, че трябва да е така винаги. Детето си има двама родители и е време и таткото да го проумее (а не жената да се примирява, че ако иска да се види с приятелка на кафе ще и правят фасони и ще и се държи сметка защо излиза от вкъщи).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия