Здравейте мили Мами,
От дълги години съм заклет читател на форума, и ето че дойде и моят ред да пиша тук. Честно казано, не знам какво очаквам от вас – може би се надявам да чуя и странични мнения от хора, които не са пряко засегнати от ситуацията, и не са пристрастни към едната или другата страна.
А ето я и ситуацията.
Със съпругът ми сме заедно от 6 години, женени сме от почти 3 и имаме детенце на 2 години и половина. И двамата работим, и получаваме прилични заплати, които би трябвало да ни стигат, за да живеем нормално, макар и не охолно (но никога не ни стигат). Винаги съм имала чувството, че някъде изтичат парите, и ние едва успяваме да вържем двата края, въпреки моите опити, сметки, ограничения и т.н. Живеем на квартира, защото аз не се осмелих да купим жилище (в София сме) и да се задължим към банка за цял живот. Дали съм усещала, че нещо не е наред още тогава, не знам.
Преди 1 година случайно открих, че съпругът ми е теглил много голям (за нашите възможности, но не и непосилен) кредит. Неговото обяснение беше, че е искал да направи инвестиция, за да можем да си купим жилище. Но не се е получило, завлекли са го с парите и е останал кредита. В последствие разбрах, че вместо да ми каже за това (горе- долу е станало по времето, когато е трябвало да раждам, което е неговото оправдание), той е крил повече от година. И за да не разбера аз, е теглил още кредити – бързи, кредитни карти, от хора и какво ли още не, за да покрива вноски. Знаете каква спирала надолу се получава. Държа да отбележа, че за тези неща отново не разбрах доброволно от него – запорираха му заплатата, притиснах го и малко по малко започнаха да излизат все нови и нови задължения. Буквално всеки месец разбирах за нещо ново. Той така и не искаше да ми каже цялата истина, да бъде докрай открит, да седнем и поговорим и да видим дали можем да решим някак проблемите.
Накрая го заплаших, че ще кажа на майка му (има страх от нея изглежда) и той сам й разказа, каза колко пари дължи и т.н. двете с майка му теглихме кредити, за да оправим най- належащото, просрочията, бързите кредити и да ни останат само редовни задължения, които да оправим за 4-5 години с цената на много лишения.
Въпреки това, имах чувството, че отново някъде изтичат пари и все не можем да се оправим, да свържем двата края. След няколко месеца разбрах (намерих начин да направя справка), че има още 4 бързи кредита. Не знам кога ги е теглил. Той се оправда, че ги е теглил за негов приятел, който бил завлечен с много повече пари от същата схема (заедно са участвали в инвестицията), имал е проблеми и т.н. Обеща, че за няколко месеца всичко щяло да бъде покрито, и продължава и до ден днешен да твърди това. Факт е, обаче, че ние не можем да си позволим тези вноски. Аз заявих, че щом „не са били за него“ тези пари, няма да участвам в изплащането им. И отново се стигна до големи просрочия, опасност от нов запор и т.н, защото неговият „приятел“ е плащал вноски много рядко.
Когато оправихме първите бързи кредити, го заплаших, че ако още веднъж тегли кредит без мое знание и одобрение, ние с детето ще се изнесем. Когато разбрах за вторите, му дадох време до края на година, за да ги оправи „неговият приятел“, или се изнасяме.
Положението е много сериозно, кредитите не са плащани редовно, и аз подадох предизвестие за напускане на квартирата. Считам, че не можем да продължим повече така.
Но много ме боли, не искам да загубя семейството си, искам детето ми да израсне с баща си. Дете съм на разведени родители, и знам колко болка причинява развода на най- невинните. Не искам това за детето си.
Но не искам и да живея в лъжи и вечен страх дали ще получим заплата, дали ще има с какво да купим храна на детето ни.
Все още вярвам, че ако се стегнем и двамата, можем бързо да оправим най- належащите задължения, дори и да спестим малко пари, за да помислим за свое жилище. За тази цел, ние с детето ще се преместим при майка ми, а той – при своята майка в град, близо до София, от където може да пътува за работа.
Моите родители са напълно съгласни с моето решение. Неговите, разбира се смятат, че не трябва да разделям семейството по този начин, и можем всички да отидем да живеем при неговите родители. Страхуват се, че няма да издържим и ще се разведем.
А аз не искам да пътувам, не искам да отнемам от времето на детето, за да мога да пътувам до София и обратно. Не искам и да направя тази жертва за него, защото за мен това ще е огромна жертва. За мен ще е много трудно да живея с неговите родители, в апартамент, който е много малък, и да оставя свекърва ми да възпитава детето и да поеме основните грижи за него. Искам аз да се грижа за нея, да играя с нея след работа, да я водя и взимам от градина, да й приготвям храната и т.н.
Отделно, се страхувам как детенцето ще приеме раздялата с баща й...
Кажете ми, според вас правилно ли постъпвам? Или съм егоист, или съм меркантилна (каквито обвинения получавам понякога), и за мен парите са по- важни от любовта и семейството?
Благодаря на всички, които имат търпението да изчетат този дълъг и оплетен пост. 
Виж целия пост
От дълги години съм заклет читател на форума, и ето че дойде и моят ред да пиша тук. Честно казано, не знам какво очаквам от вас – може би се надявам да чуя и странични мнения от хора, които не са пряко засегнати от ситуацията, и не са пристрастни към едната или другата страна.
А ето я и ситуацията.
Със съпругът ми сме заедно от 6 години, женени сме от почти 3 и имаме детенце на 2 години и половина. И двамата работим, и получаваме прилични заплати, които би трябвало да ни стигат, за да живеем нормално, макар и не охолно (но никога не ни стигат). Винаги съм имала чувството, че някъде изтичат парите, и ние едва успяваме да вържем двата края, въпреки моите опити, сметки, ограничения и т.н. Живеем на квартира, защото аз не се осмелих да купим жилище (в София сме) и да се задължим към банка за цял живот. Дали съм усещала, че нещо не е наред още тогава, не знам.
Преди 1 година случайно открих, че съпругът ми е теглил много голям (за нашите възможности, но не и непосилен) кредит. Неговото обяснение беше, че е искал да направи инвестиция, за да можем да си купим жилище. Но не се е получило, завлекли са го с парите и е останал кредита. В последствие разбрах, че вместо да ми каже за това (горе- долу е станало по времето, когато е трябвало да раждам, което е неговото оправдание), той е крил повече от година. И за да не разбера аз, е теглил още кредити – бързи, кредитни карти, от хора и какво ли още не, за да покрива вноски. Знаете каква спирала надолу се получава. Държа да отбележа, че за тези неща отново не разбрах доброволно от него – запорираха му заплатата, притиснах го и малко по малко започнаха да излизат все нови и нови задължения. Буквално всеки месец разбирах за нещо ново. Той така и не искаше да ми каже цялата истина, да бъде докрай открит, да седнем и поговорим и да видим дали можем да решим някак проблемите.
Накрая го заплаших, че ще кажа на майка му (има страх от нея изглежда) и той сам й разказа, каза колко пари дължи и т.н. двете с майка му теглихме кредити, за да оправим най- належащото, просрочията, бързите кредити и да ни останат само редовни задължения, които да оправим за 4-5 години с цената на много лишения.
Въпреки това, имах чувството, че отново някъде изтичат пари и все не можем да се оправим, да свържем двата края. След няколко месеца разбрах (намерих начин да направя справка), че има още 4 бързи кредита. Не знам кога ги е теглил. Той се оправда, че ги е теглил за негов приятел, който бил завлечен с много повече пари от същата схема (заедно са участвали в инвестицията), имал е проблеми и т.н. Обеща, че за няколко месеца всичко щяло да бъде покрито, и продължава и до ден днешен да твърди това. Факт е, обаче, че ние не можем да си позволим тези вноски. Аз заявих, че щом „не са били за него“ тези пари, няма да участвам в изплащането им. И отново се стигна до големи просрочия, опасност от нов запор и т.н, защото неговият „приятел“ е плащал вноски много рядко.
Когато оправихме първите бързи кредити, го заплаших, че ако още веднъж тегли кредит без мое знание и одобрение, ние с детето ще се изнесем. Когато разбрах за вторите, му дадох време до края на година, за да ги оправи „неговият приятел“, или се изнасяме.
Положението е много сериозно, кредитите не са плащани редовно, и аз подадох предизвестие за напускане на квартирата. Считам, че не можем да продължим повече така.
Но много ме боли, не искам да загубя семейството си, искам детето ми да израсне с баща си. Дете съм на разведени родители, и знам колко болка причинява развода на най- невинните. Не искам това за детето си.
Но не искам и да живея в лъжи и вечен страх дали ще получим заплата, дали ще има с какво да купим храна на детето ни.
Все още вярвам, че ако се стегнем и двамата, можем бързо да оправим най- належащите задължения, дори и да спестим малко пари, за да помислим за свое жилище. За тази цел, ние с детето ще се преместим при майка ми, а той – при своята майка в град, близо до София, от където може да пътува за работа.
Моите родители са напълно съгласни с моето решение. Неговите, разбира се смятат, че не трябва да разделям семейството по този начин, и можем всички да отидем да живеем при неговите родители. Страхуват се, че няма да издържим и ще се разведем.
А аз не искам да пътувам, не искам да отнемам от времето на детето, за да мога да пътувам до София и обратно. Не искам и да направя тази жертва за него, защото за мен това ще е огромна жертва. За мен ще е много трудно да живея с неговите родители, в апартамент, който е много малък, и да оставя свекърва ми да възпитава детето и да поеме основните грижи за него. Искам аз да се грижа за нея, да играя с нея след работа, да я водя и взимам от градина, да й приготвям храната и т.н.
Отделно, се страхувам как детенцето ще приеме раздялата с баща й...
Кажете ми, според вас правилно ли постъпвам? Или съм егоист, или съм меркантилна (каквито обвинения получавам понякога), и за мен парите са по- важни от любовта и семейството?
Благодаря на всички, които имат търпението да изчетат този дълъг и оплетен пост.
