Здравейте,дъщеря ми е на 14г. с поставена диагноза ОКР от 6 години.Преди 2 години преживя паническа атака точно след поставяне на пломба на лекуван зъб.Сега има пулпит на друг зъб и едва позволи да й поставят лекарство.Паникьосва се още щом влезем в кабинета.Категорично отказва да й вадят нерва и да пломбират зъба,а зъболекарката й казва че няма как ако тя не й съдейства.Как и какво мога да направя за да й помогна?
Виж целия пост
Проблем при ходене на зъболекар
- Публикувана: 4 фев. 2015, 07:47 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2015, 12:45 ч.
# 1
6 фев. 2015, 12:45 ч.
Здравейте,
Никак не е лесно да преодоляваш страховете си, със или без диагноза ОКР, така че да подходим с нужното уважение към тинейджърката, въпреки че нейното поведение може на моменти да е дразнещо и излагащо пред съответния специалист – лекар или зъболекар.
Ключовата дума, за мен, в случая е „контрол“. Дъщеря ви трябва да абсолютно уверена, че има контрол върху ситуацията на страх. Страхът е емоция, не подлежи на контрол, но ситуацията може и трябва.
Първо и обяснете, че ако не се извадят нервите и не се затвори зъбът ще има неистови болки, които ще я принудят да го извади. Така че тя да реши – или сега се справяте, или след не повече от две седмици – винаги давайте конкретни срокове, ще трябва да преодолее нещо много по-страшно – ваденето на зъб. Оставете я сама да избере, така и отговорността за решението е нейна.
Освен това я уверете, че на всеки етап може да излезе от зъболекарския кабинет. Да пробва и когато стане твърде страшно излизате. Така разделяте „страшното“ на малки стъпки. След всяка успешно извървяна позиция, преодоляване на собствените страхове, може да има някаква награда, нещо, което и доставя удоволствие, не е задължително да е храна.
Говорете със зъболекарката – какво означава „да съдейства“? Ако мен ме е страх, единственото, което искам е да избягам.
Не знам за кой град става дума, но в София и Пловдив има специализирани кабинети за деца с подобни диагнози, да не говорим че има места където предлагат пълна упойка и лечение с лазер. Това от една страна ме навежда на мисълта, че страхът от зъболекар е по-мащабен – не засяга само тинейджърки с диагноза ОКР, а и възрастни, и деца с или без диагнози. От друга страна, гледайте на подобно нещо като на алтернативно решение – ако дъщеря ви не може да преодолее страховете си, има още един начин. Тоест ще успеете да се справите по един или друг начин.
Пожелавам ви успех
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Виж целия пост
Никак не е лесно да преодоляваш страховете си, със или без диагноза ОКР, така че да подходим с нужното уважение към тинейджърката, въпреки че нейното поведение може на моменти да е дразнещо и излагащо пред съответния специалист – лекар или зъболекар.
Ключовата дума, за мен, в случая е „контрол“. Дъщеря ви трябва да абсолютно уверена, че има контрол върху ситуацията на страх. Страхът е емоция, не подлежи на контрол, но ситуацията може и трябва.
Първо и обяснете, че ако не се извадят нервите и не се затвори зъбът ще има неистови болки, които ще я принудят да го извади. Така че тя да реши – или сега се справяте, или след не повече от две седмици – винаги давайте конкретни срокове, ще трябва да преодолее нещо много по-страшно – ваденето на зъб. Оставете я сама да избере, така и отговорността за решението е нейна.
Освен това я уверете, че на всеки етап може да излезе от зъболекарския кабинет. Да пробва и когато стане твърде страшно излизате. Така разделяте „страшното“ на малки стъпки. След всяка успешно извървяна позиция, преодоляване на собствените страхове, може да има някаква награда, нещо, което и доставя удоволствие, не е задължително да е храна.
Говорете със зъболекарката – какво означава „да съдейства“? Ако мен ме е страх, единственото, което искам е да избягам.
Не знам за кой град става дума, но в София и Пловдив има специализирани кабинети за деца с подобни диагнози, да не говорим че има места където предлагат пълна упойка и лечение с лазер. Това от една страна ме навежда на мисълта, че страхът от зъболекар е по-мащабен – не засяга само тинейджърки с диагноза ОКР, а и възрастни, и деца с или без диагнози. От друга страна, гледайте на подобно нещо като на алтернативно решение – ако дъщеря ви не може да преодолее страховете си, има още един начин. Тоест ще успеете да се справите по един или друг начин.
Пожелавам ви успех
Даниела Тахирова /психотерапевт/
Препоръчани теми