Здравейте!
Пиша за първи път тук и отварям нова тема, защото не намерих такава.
От края на Януари влязох в протокол инвитро.
Направиха ми изследвания, стимулираня, пункция с резултата от 6 яйцеклетки - Два 5 дневни ембриона.
Замразиха ги по съвет на лекарката и от 23 Февруари започна новия цикъл и с него подготовката на матката за пренасяне на ембриона. На 16 Март беше самия перенос.
30 Март дадох изследвания с ХГЧ 1960.
Неописуемата радост всеки може да си я представи.
На 3 Април рано сутринта започна розово течение което към 10,30 вече премина в кървене сериозно.
С лекарката се свързах чак по обяд изписа ми инжекции и хапчета, но кървенето продължи още силно и в следващия ден до вечерта. Имах и силни болки.
На 6 Април сутринта при изследването ХГЧ 1060.
На 9 Април ХГЧ 384
На 13 Април ХГЧ 105
По резултатите е ясно - казаха диагноза биохимична бременност.
От 03 и04 Април не успявам да се контролирам. всеки ден плача.
Питам се къде е моята малка "Трохичка".
Незнам какво да правя - емоционално се чувствам много зле и сънувам кошмари.
Моля ако някой е имал подобна ситуация да разкаже как е намерил сили в себеси да мине през нея.
Виж целия пост
Пиша за първи път тук и отварям нова тема, защото не намерих такава.
От края на Януари влязох в протокол инвитро.
Направиха ми изследвания, стимулираня, пункция с резултата от 6 яйцеклетки - Два 5 дневни ембриона.
Замразиха ги по съвет на лекарката и от 23 Февруари започна новия цикъл и с него подготовката на матката за пренасяне на ембриона. На 16 Март беше самия перенос.
30 Март дадох изследвания с ХГЧ 1960.
Неописуемата радост всеки може да си я представи.
На 3 Април рано сутринта започна розово течение което към 10,30 вече премина в кървене сериозно.
С лекарката се свързах чак по обяд изписа ми инжекции и хапчета, но кървенето продължи още силно и в следващия ден до вечерта. Имах и силни болки.
На 6 Април сутринта при изследването ХГЧ 1060.
На 9 Април ХГЧ 384
На 13 Април ХГЧ 105
По резултатите е ясно - казаха диагноза биохимична бременност.
От 03 и04 Април не успявам да се контролирам. всеки ден плача.
Питам се къде е моята малка "Трохичка".
Незнам какво да правя - емоционално се чувствам много зле и сънувам кошмари.
Моля ако някой е имал подобна ситуация да разкаже как е намерил сили в себеси да мине през нея.