Пристъпи на гняв и как да се справим

Ами детето ми не е прохождащо отдавна. Прохождащо беше на годинка, сега е почти на три. Много обичам постове в заповедна форма в обществен форум, любими са ми, особено като съм им адресат. Проблемът ми не е конкретната табуретка. Проблемът е че на площадката то е едно от малкото, които се чуди как точно да се завърти и засуче, та да направи нещо по-различно. Може пък да трябва да съм благодарна, нали интелигентността била способността да се ориентираш физически в пространството /цитирам по памет и моля да ме извините ако е неточно/.

Виртуалното пространство не може да отразява невербална комуникация. Така че това, че ти смяташ някой пост за заповеден, е пречупване през твоето светоусещане. Удивителният знак не винаги е заповеден. Той затова и се казва "удивителен", а не "заповеден" знак.

Няма как да гадая на колко е детето ти (изключила съм лентите), но щом се притесняваш, че може да падне от табуретка, неще да е много голямо. Което автоматически го праща в групата на децата, за които човек трябва да се погрижи да обезопаси домът си. Излишни нерви си създаваш с това, че трябва да му обясняваш да не се качва на табуретка - родителите трябва да си улесняваме живота, не да го усложняваме. Затова, вместо да се тормозиш, просто отстраняваш това, което пречи и създава неудобства и на теб, а и на детето, което фрустрираш с обясненията си. Ето така стават нервни и родителите и децата - просто не си улесняват живота. А всъщност е нужно малко изобретателност и добро настроение.

Здравейте, аз се включих само веднъж, но следя темата.  От няколко месеца с моите зверчета имаме някакъв напредък. Старая се вместо да викам и да крещя - да обяснявам на дъъъълго и на широко за отговорностите и последствията и с големия ( на почти 4 г) дава невероятен резултат. Дори започна доста да ми помага с брат си, който е на почти 2. Грижи се за него, казва му какво не трбва да се прави и защо.... очарована съм. Все пак мъжа ми ще излезе прав,че говорене му е майката. Не твърдя, че няма МОМЕНТИ, но не е като преди. Пак правят бели и понякога не слушат, но все пак са деца - не очаквам да седят мирно и да плетат чорапи.

Купи си книгата Емоционалната интелигентност. В нея точно това обясняват. С децата трябва много да се говори, за да се научат да различават чувствата и емоциите си за да се справя с тях адекватно.
 

Не съм чела другите постове, сигурно се е получила хубава дискусия и си получила различни съвети.
Първо, колкото и банално да звучи, ти СИ най-добрата майка за децата си. Просто има дни, когато ти идва в повече. Аз имам също такива дни, особено когато в играта има недоспиване.
За мене решението е да намериш време за себе си, защото ти като си спокойна и добре, реагираш по-адекватно и детето е по-добре. Татко, баби, ясла, според ситуацията ти. А ти през това време се заеми с дейността, от която имаш нужда (разходка, кафе, форум, филм, спорт, сън, работа).
Също така дори да съм много уморена, а няма кой друг да я гледа, на мене много ми помага да излизаме навън. Та хващам я сутрин рано и се разхождаме, ядем, четем, спи.

37 градуса, мерси за разбирането 

Май като гледам неспането е било един от факторите, които си казват думата. Последните седмици спим по-добре и определно съм по-спокойна. Освен това детето като е по-голямо и се разбираме повече и това също помага. Като е кисел и мрънка не се ядосвам така лесно, гушвам го и се опитвам да намеря причината, но вече е много по-лесно да открия такава- глад, жажда, сън, желание да го гушна- това са. Преди като че ли винаги оставяше фактора Х- всичко уж му е наред и пак мрънка и реве и просто бях безсилна и много изнервена...

Не казвам, че съм мис търпение, пак му се ядосвам понякога, но имам надежда, че с порастването става по-добре. А и постоянно ми казват, че много ме бива с децата, явно отстрани изглеждам ок, което допълнително ме успокоява (така и не се научих да не се влияя от мнението на другите)

Беше ми изключително интересна и полезна цялата дискусия. Моето човече е с някаква неописуема енергия и всеки момент, в който е будно трябва нещо да прави, да ходи, да пипа , да лапа . Не се спира за 2 секунди дори да го гушнеш. Дори като яде не иска да стои спокоен, трябва да го пусна да обикаля в кръг , да ходи напред назад и идва при мен за лъжица. Това ми е станало голяма драма напоследък, защото всичко става в храна и не е правилно да го уча, че може да прави така. Но като опитам да кажа не, да го сложа в столчето или в мен се почва едно извиване, едно тръшкане, едно плюене и отказва да яде, непрекъснато сочи нещо и иска да го пипне. Страшно се изнервям и накрая пак го пускам да си ходи. За всичко е така, не се заглежда нито в филмчета, нито в книжки. Опитвам се да му чета  и да му показвам картинки главно, малък е за разни сложни истории, но на третата страница вече му е скучно и става на някъде. Не се заглежда по разни бебешки програми. Опитвам се да го уча на разни неща примерно " това е ръчичка, това е носле, ето и мама има носле". Не изчаква до края, защото вече е хукнал. Толкова се умарям от цялото това тичане и непрекъснато внимание от моя страна, че само се моля и аз да стане 9 и да си легне да поспи, не, че и със сънят не се бори до последно. Разбирам, че има много енергия и е много любопитен, но на моменти страхотно се изнервям, не съм стигала до там да го удрям, не мисля, че мога да го ударя. Но съм викала един два пъти доста силно, след което плаках и аз и той. Не искам да го стресирам и аз искам като авторката  да се науча да си контролирам нервите. Не се случва всеки ден, но като се случи и после ми е гадно и се чувствам все едно съм най-ужасния човек на земята и въобще не се справям. И аз виждам, че отстрани изглежда лесно, за хората с по-кротки деца не го възпитавам правилно, може и така да е , не знам. Но той не възприема не, колкото и да казвам не, не не може недей, отстранявам го, заигравам го с нещо друго- няма.. Щом е решил, че ще пипне нощната лампа ще я пипне и толкова... Смяната на памперс е кошмар, но се научих да го правя в движение, той  ходи, катери се , аз сменям. Обличането също....Ставам цялата вода, докато излезем навън.  Не знам и аз защо пиша надявам се на съвети или просто на подкрепа. Не знам как ще го занимавам цяла зима у дома...

iskambebche, уау, направо ме шокира с поста си. Не защото звучи странно или непознато, напротив, имам чувсвото, че аз съм го писала и просто не помня. Едно към едно описваш моето дете и до голяма степен и моите емоции. Много ми се иска да ти помогна, или да си помогнем взаимно, защото и аз не съм решила проблема, просто виждам една идея повече надежда от преди )

Това е първото, което искам да ти кажа- детето ще се промени, стискай зъби. Не напълно, винаги ще е енергичен сигурно, но ще започне да играе с неща, които преди е игнорирал, защото не иска да стои на едно място; ще започне да се заслушва дори в книжките, просто всичко ще стане по различно време. Моят още не обича да нанизва рингове например, но вече се застоява пред сортерите (пъхането на формички), също започна да ни носи сам книжки и да иска да четем. Взимай различни видове книги, да са на достъпно за него място и да са с твърди страници.

Моят мъж ме успокоява с това, че енергичните деца са много по-интересни, по-усмихнати, чела съм, че са по-надарени и по-бързо учат нови неща. Но колко са трудни са гледане, само ние си знаем...

За яденето аз открих някои методи: давам да държи празно бурканче и да се опитва да сложи капачката (наскоро се научи и му е много интересно), или слагам различни храни пред мен, от тези за големите и той се опитва да ги стигне (седи в скута ми, в стола не го свърта и мрънка и само върти глава като види лъжица). И като нещо го разсее (играчка в ръцете му и тн), бутам лъжица. Другото е да му давам да яде неща в движение- корички хляб, парчета плод, ходи и отхапва. Или в количката докато се движим. Но с течната храна е трудно и всичко винаги е мръсно и в храна.

Тук един бърз съвет пак- просто свикни с хаоса и го приемай по-леко. На мен ми е лесно, защото имам куче и малко или много съм свикнала да не е чисто, да има косми и т.н. Сега е в пъти по-зле и понякога и на мен ми идва в повече, но акто цяло поне за разлята и размазана храна се опитвам да не се ядосвам. Няма да е чисто както преди детето, приеми го, поне още няколко години ще е така и реално какъв е проблемът? той не е новородено, че да му трябва стерилна обстановка. На детето не му пречи, трябва да свикнем и на нас да не ни. Както някой ми беше написал по-горе- избирай си битките.

Още много мога да ти пиша, но нямам време тия дни, може би ще бъда и без нет, но после с интерес ще следя дали си споделила още нещо. Надявам се да съм от полза ако не друго, поне с пълното ми разбиране 

Благодаря ти за отговора    Пробвала съм с нещо да се заиграва, докато яде , но не ми се получава или трябва да сменям играчките  и занимавките много често...Засега ще го оставя да тича просто се чудя дали е правилно и дали не трябва да упорствам, ама като няма резултат май няма и много смисъл...Той се заиграва с някакви неща, които не са играчки, примерно един стар миксер без бъркалките. Огледа го отвсякъде - копчета, кабел , дупчици всичко. Игра си и го оглежда поне половин час, това му  беше най- дългата игра с предмет. Дано се кротне поне малко по-нататък, че оставам съвсем без енергия и сили. Спирам да се оплаквам. Имах нужда да изпусна малко пара, благодаря за изслушването   

Всички деца, особено на около година - година и половина, обичат да играят с предмети от бита. Така опознават предметите, с които си служим ние, възрастните. Дъщеря ми половин час си игра с един винтоверт, който баща и беше донесъл, за да ремонтира нещо.
Иначе хич не сте за завиждане, защото дъщеря ми е от "кротките" деца - често седи и си играе сама, и въпреки това понякога се чувствам страшно уморена. 

Хора, моята е същата! Не я свърта, яденето е предизвикателство. Представям си понякога, че сме свързани с едно маркуче по което енергията тече от мен към нея, та тя е неизтощима, пък за мен каквото остане   Но, както е казала Пипи, става по-лесно като порастват, явно.
За храненията. Аз, като не мога да я накарам да се храни без да човърка и прави нещо друго, правя следните неща:
- опитвам да превърна храненето в ритуал с повтарящи се действия и тя някак си се кефи да минава през тях едно по едно (сега взимаме лигавника, раздаваме лъжици, взимаме някоя играчка, взимаме една определена купичка с животни и ги питаме коолко са гладни и др.)
- винаги да държа на масата пред нея предмети, които са подходящи за пипане и разглеждане по време на хранене, дори топене в храната (лесно да се мият);
- давам и лъжица да държи и с времето започват да се опитват да хранят мама, играчките, дори си нацелват устата;
- давам и понякога една гъба за маса да "чисти", където е разсипала храна, за да помага на мама; тя маже с голям кеф с това парцалче и отваря устата, но като цяло срещу цапането, размазването и дори хвърлянето на храна се боря всеки ден;
- в най-лошите дни я храня и аз в движение, но ми се иска да я свикна само на масата
- не я насилвам, когато отказва да се храни, решавам, че не е достатъчно гладна
 

Не съм чела отговорите, вероятно моят начин за успокоение се прилага и от доста други майки - аз излизам с най-добрата си приятелка и на по чаша бира се оплакваме взаимно от децата си, ако някой ни слуша отстрани, ще си помисли, че отглеждаме чудовища   . И така като се оплачем една на друга, после ни олеква и си даваме сметка, че не са чак толкова диви зверчета. Не го правим, ако наоколо има други хора, защото няма да ни разберат и ще излезе, че си мразим децата.
Това заедно със откраднатите часове за спорт, риболов и четене на книга е най-хубавото, което мога да направя, за да съм спокойна и да не тормозя децата си с бесни изблици. Когато съвсем ми изпушат бушоните, бягам от града за едно денонощие и с приятели ходим в планината. Връщам се изподрана, мръсна, ухилена и в мир със себе си, заредена с нова порция енергия.
Накратко - открий си твоите средства за разпускане, избери си най-приоритетните и се бори със зъби и нокти да имаш малко време лично за себе си - БЕЗ ДА СЕ ЧУВСТВАШ ВИНОВНА, ЧЕ НЕ СИ ДО ДЕТЕТО. Приеми го като инвестиция в доброто си настроение занапред и в крайна сметка инвестиция в спокойствието на семейството. Успех  

 iskambebche , не му ли даваш да яде вече сам?Така може да се задържи на масата.

Аз съм учителка и постоянно съм подложена на детски викове, плач, но имам едно решение: милувка и успокоителен разговор, когато плаче. Когато пищи не повишавайте глас, а намерете някакъв начин да му промените настроението. Например можете да му предложите да излезете навън, да го питате, дали иска шоколад, да му организирате някаква игра. Купете си книжка за занимания с деца и следвайте инструкциите. Можете да си вземете книга за учителя и да усвоите различни учителски практики, с които да занимавате детето. Най - важно е да се самонаблюдавате и наистна да вземете решение за промяна в отношението към вашето дете.

Не може да си нацели устата, иначе му давам да пробва, но нямаме голям успех още само по-голяма кочинка....