Белгия - 27

Супер ще съм благодарна.
Аз съм с английски, но за тези институции не става ли все пак доста трудно...

Иначе, 20-25 деца ще го преживеем , даже мисля, че ще е по-добре, защото сега са по 15 и с малки изключения на мандатно прииждащи всички се познават и са си омръзнали до болка... Аз съм сигурна, че и в някое фламандско ще се справят, нали уж бил близък до немския /не че имам представа за какво им е холандски точно/, но просто ми се искаше да съм сигурна някак /като че ли това звучи сериозно.../, че можем да тик-нем немския преди да започнат сериозно други езици.

Други планове имах: хахаха, да разсмеем Господ

С английски не е е трудно, не че е лесно да се влезе в институциите, но не е и невъзможно. Виж обявите за contract agents.

Фламандският е по-близко до английския, въпреки че на пръв поглед изглежда друго.

Тенкс, мила си.

Nizza, може да погледнеш Deutsche Schule Brussel, щом търсиш много добро частно училище на немски. Намира се и в отличен район за живеене. Пак обаче е скъпо, всички частни училища са доста скъпи. Ако децата ти говорят немски, ще заговорят нидерландски за броени месеци, според мои немски приятели. Фламандската образователна система е в топ 10 в класацията на Пиза, докато валонската е към 50то място. Доколко обаче има смисъл да си образоваш децата на този език, ако не им е роден, е друг въпрос.

За европейските училища е безсмислено да планираш, ако не работиш в институциите или дипломатическите мисии. Местата не достигат, последните години е трудно записването на деца на служителите на НАТО и ООН, които се водят втора категория. Вие ще се водите трета категория, като приоритет за записване. Отделно, че като идвате от българската образователна система, ще ви запишат в българската секция. Иначе за немската секция съм чувала само хубави неща от познати.
В институциите конкуренцията е горе-долу 10 000 човека за 100 места за постоянни служители, когато се обяви конкурс. За contract agents досега бяха по над 200 човека за позиция, виждала съм и по 400 кандидати за едно място,  затова сега сменят системата за назначаване им. Ако се интересуваш, в сайта на ЕПСО има достатъчно информация като за начало. Отделно в Брюксел ще се запознаеш с много хора, които имат опит в кандидатстване за институциите.

Благодаря, Мики.
Тук те учат именно в такова училище и това в Брюксел беше първото, което потърсих. Но цените са х2 отколкото тук. А то е единственото за момента, в което виждам смисъл.
За фламандските у-ща в Бркс също съм чувала, че са много добри. Но фламандски...много моля. Не виждам къде, освен в Холандия /а и доколкото съм чувала, двата диалекта доста се различават/ може евентуално да се ползва. Вече повече от 6 месеца живея в някакъв супер стрес.
От всички страни, точно Белгия ли???!!! Аз съм изучавала френски и за мен този език едва ли би представлявал проблем, но децата??!! Не мога да не се питам постоянно дали не съм ги объркала страшно с този немски преди години... От време на време си казвам: каквото Бог даде. И после внезапно: ами нали трябва сам да си помогнеш, за да ти помогне и Бог и пак отначало...
Да не говорим и че семейството се разделя така и това е също супер дискомфортно.

Вие познавате ли случайно някой, който живее в Аахен? И това си мисля...

А те реално идват от немска образователна система, не Бг. Но и там предполагам, би бил същия ред на класиране за прием като в Бг и останалите.

Не пречи да направиш запитване към европейските училища за прием в немска секция, никога не се знае.

Аз бих погледнала преместването в Белгия като шанс за децата да научат френски, а немският ще си го поддържат паралелно. Тук се запознах с много хора, които говорят свободно по 5-6 езика, научени през детството и ученическите години. Това е винаги плюс в развитието и във възможностите в последствие. Освен това, ако децата говорят български в къщи и немски в училище, френският няма да им е много добър и това ще ги постави донякъде в изолация в Брюксел. Не знам дали идвате дългосрочно.

Не съжалявай, че точно в Белгия се местите. Тук е много добре място за израстване на деца, хората живеят активно, пътуват много, спортуват много и ядат малко:), консуматорската култура не е толкова развита.
Малко не по темата, това последното има пряко отражение на разбирането за обслужване на клиенти и може да доведе до истерия всеки небелгиец . С времето се свиква.

Може ли да развиеш малко тази теза, че ми стана интересно.

Customer service в Белгия, вече даже не си правя труда да помня всички случаи. Сега сме на вълна реновиране на къща, сещам се за такива примери:

Искаме да си реновираме двора, нищо нестандартно, но все пак разбираме, че няма да няма мине без да се дадат много пари. От седем фирми, с които говорихме, три изобщо не направиха оферта след като цял месец казваха, че "довечера ще я пратят". Другите си казаха, че им е по-лесно да режат огради.

В ресторантите обслужват колкото да не е без хич, все едно дали ще се върнеш.

Платих един спортен курс на децата, идваха директно в училището им и го правеха в спортната зала. Всяка седмица разбирах, че само те не са ходили. Три месеца звънях и пишех мейли защо не ги вземат на курса. Накрая спокойно ми казаха, че секретарката била в болнични точно дните, когато съм платила и затова не били в списъка. А преподавателката ми беше потвърдиха писмено, че са записани при нея. Един месец по-късно успяха да се организират и да ми върнат парите. Курсът така или иначе беше свършил.

Мързи ме да пиша цялата сага по прехвърлянето на интернета от стария на новия ни адрес. Записаха ме, че съм сключила нов договор, без да съм се съгласила; после се съгласиха, че станало грешка, но фактурите идваха от друг отдел, който явно не знаеше.  При два активни договора, 40 дни нямахме интернет, защото техникът дойде след месец, каза, че нещо липсвало и се завърна след 10 дни; отне ми три оплаквания докато ми издадат кредитни известия и спрат втория договор.

Нотариалният акт на къщата дойде две години след покупката. Ако искахме да я продадем в това време,  нямаше да можем. Пак много любезно и нехайно ми казваха от кантората, че нали съм имала временно писмо от нотариус, нищо, че то няма юридическа сила, а нотариусът бил зает, пък службата по регистрации си сменила софтуера и т.н.

Последното ми е актуално. Приехме оферта за малък ремонт. Фирмата каза, че ще го направи преди края на май. Платихме 30%аванс и оттогава не отговарят на имейлите кога ще дойдат. Не са измамници, проверили сме, просто така си работят. Сигурно ще дойдат до края на юни, така че не се тревожа, но ми губят време да ги търся постоянно.

Мога още дълго да продължа, но няма смисъл. Както казват белгийците, на който не му харесва, да си ходи.

Хахахаха, знам,ч е не ти е смешно, но си е наистина тукашна реалност.

Аз си помислих първоначално, че имаш точно обратното мнение и за това ми стана интересно да споделиш.

Но аз смятам, че консуматорското тук е доста на високо ниво - високи наеми, само защото знаят къде работим. Обещания, които не изпълняват. Високи цени на услуги с ниско качество, вискоки цени на фермерски продукти.
Чаках 3 месеца за обезопасяване на терасите, както ми бяха обещали при наемането на жилището, и то след хиляди мейли, накрая ми сложиха по още една пръчка на парапета вместно заключващи се брави. Вече чакам 8 месеца за ремонт на теч в банята, а преди 6 месеца направиха кръпка на тавана за една пукнатина, която освен козметичен дефект, друг проблем нямаше, но те изкъртиха и замазаха и не се върнаха да я довършат. 2 месеца се разправях с агенцията, че искам още едно парко място, а хазаина ми предлагаше моето, което уж били двойно (в най-добрия случай 2 смарта да се съберат).

А колкото до това, че на който не му харесва, да си ходи - много бих искала да ги видя белгийците къде щяха да са, ако не бяха столицата на ЕС и не ги изхранваха хилядите чиновници тук.

Белгия има голям БВП, ще се оправят чудесно и без институциите, само Брюксел ще я закъса икономически. Но пък те не искат институциите, така че и те може да са доволни без тях.

Под не много развито консуматорско общество имах предвид:
   притежаването на най-най вещи не е приоритет,
   как си облечен, каква кола караш  не е жизненоопределящо,
   обикаляне по молове не е първо в списъка за свободното време,
   конкуренцията отсъства в доста сектори, дори имат препоръки от ЕК по тази точка,
   белгийците не обичат да задлъжняват, освен за недвижим имот, според местни анализи,
   имат едни от най-големите спестявания на домакинство в ЕС.

Уф, Мики, права си като цяло, аз мисля същото. НО малко половинчато ми се струва, че ще стане всичко: немски до 6 клас, после френски /а казват, че след немския, френския е едва ли не най-зле в Бел, трябва фламандски..., който и да е език ще е наполовина, да не говорим за английски.../
Аз си ги представях да си учат немски, паралелно английски и някак поне два езика да научат като хората. А всеки следващ би се учил вече по-лесно.
За Белгия отново: в дойче шуле се учат вече и френски и фламандски, но немският е приоритет. Но в Бел вероятно няма да можем да си позволяваме това у-ще... И какво - накрая от 100 езици нищо като хората. Да не говорим, че сигурно биха ги върнали една година да научат малко езика...
Ще проверя и за немската секция в Европейското, както казваш. Но нещо търсех в нета, не попаднах.
Главата ми пуши като се замисля.
Вие, тук във форума, сте много мили и благодаря.

Тук можеш да запиташ дали могат да ги приемат, ако въобще ви се плащат такива суми.
https://www.eursc.eu/en/European-Schools/enrolments/enrolment-procedure
В Белгия и в частност в Брюксел има много хубави училища (има и не толкова хубави, както навсякъде), могат да получат много добро образование и в безплатно училище, а тези пари да ги използвате за нещо хубаво.
 

Ако пък решите да живеете в Аахен и мъжът ти да пътува всеки ден, пак няма да сте първите. В моя непосредствен кръг от приятели и колеги има 5-6 човека, които пътуват всеки ден до Кьолн, Валенсиен, Париж (този ходи два дни седмично) и двама, които семействата им живеят в Хага и Лондон и си ходят всеки уикенд.

Супер би било да е както казваш: парите, които толкова години хвърляме в частни ДГ и у-ща да ги даваме за нещо хубаво
Така ми се иска да стане.
Само трябва да им намеря хубаво у-ще /католическите, казват, са добри/ и да реша какво да ги правя с немския.
Иска ми се да останем в Брюксел, добре е да научат и друг език от рано, но все съм си представяла да е английски, а не някакви екзотични като нидерландски да кажем:).

Сигурно за хора, които живеете от години в Брюксел ви е много странно какви ги говоря...но съм безкрайно притеснена, промяната беше неочаквана и ми се струва, че ми обърква тотално живота. Съответно, че съм объркала тотално и този на децата. Казвам аз, защото макар и общо, решението за немски навремето беше по-скоро мое... 
Може би все пак в Аахен за няколко години... 
При всички случаи засега с децата ще останем още една учебна година тук, пък после каквото сабя покаже.
Макар да е добре да се говори с училищата предварително. Това лято ще отидем за малко и ми се искаше да имам вече оформена посока.
Ще ви държа в течение.

Nizza, успех! Нещата се подреждат от само себе си, когато най-малко очакваме.

За нидерландския бих казала, че половината белгийци и повечето чужденци си живеят съвсем щастливо в Белгия без да го говорят. Ако планирате да живеете в Брюксел и околията, може и да го пропуснете.
За училищата е по-сложно. За учебната година 2018/2019 е добре през октомври-ноември 2017 да се направи контакт с избраните училища и да се уточни кога ще правят приема, как се кандидатства и т.н.