За третия човек във връзката и разклатеното доверие

Че на кой мъж не му се ходи по чуждо? Въпросът е, че този се е осмелил да си го позволи донякъде.
Не бих посъветвала да се среща с другата.
Нещата трябва да се уредят вкъщи.

На този който 'трепепри' за жена си тя да не се ръгне на някъде   



Клише , клише но понякога е вярно 

Никогда не следите за мужчиной,следите за собой и тогда мужчина будет следить за вами!

Много си права, този явно няма основания да трепери от такива страхове.

Аз пък именно от очна среща на 3мата , разбрах по нейните реакции, че ама хич не му е случайна забежка!Направо си беше любов, така и не се събраха де- не му се почвало отначало....Тя се омъжи, роди но пак се виждат.......

На мен лично какво ми говори това. Първо: интензитета и характера на срещите едва ли би ти харесал, ако го узнаеш; второ: съдържанието на СМС-а говори за една не много умна любовница, усетила слабост, прави опити да манипулира...т.е. ако ти си по-умна лесно можеш да я извадиш от играта, трето: той явно прави /не е ясно доколко успешни опити да пречупи нещата, т.е. от твоето поведение и реакции също зависи донякъде изхода от ситуацията/. Така или иначе един открит разговор /не и в ситуация на силен афект/ няма да е излишен, заявете собствените чувства, "да" на фактите,  "не" на взаимните обвинения, заплахи, обиди и пр. Защо не се обърнете и към специалист, семеен терапевт?

И как точно ще бъде унижена, ако мъжът й ясно каже пред двете, че обича жена си и семейството си и не би искал да бъде притесняван повече от третото лице?

Една такава среща сваля картите на масата и е от полза и за тримата участника в събитията. Друг е въпросът, ако някой предпочита да живее с илюзии или го е страх от истината. Но всички теми досега показват, че така няма как да продължи вечно и с времето става още по- болезнено.  

Решението е изцяло твое,защото всеки е различен и не всеки може да преглътне изневяра.Пиша,защото съм била в същата ситуация.Работата се размина,накарах го да избере и той избра мен,но е много тежко да се преживее.Години наред живея в съмнения и това си остана болка,която не отминава.В нашия случай пак беше уж само разговори и кафе,но той си беше променил отношението към мен и затова пося съмнението в мен и го разкрих.Повярвай ми,каквото и да се случи от тук нататък счупеното си остава счупено,колкото и тривиално да звучи,залепеното винаги си личи.Трудно се живее в съмнение,затова си помисли можеш ли да забравиш и струва ли си мъката,която години наред ще таиш в себе си.Помисли имаш ли избор,защото в моя случай,макар да го обичам,имаше момент,в който останах с него от страх,че няма да се справя сама с две деца,без жилище и без добри доходи и без подкрепа от близки.Успех и ти пожелавам много късмет и сила да се справиш,но пак ти казвам много е трудно особенно,ако имаш чувства към този мъж.Без чувства е лесно,късаш,хвърляш и напред мъже има много,а детето ще свикне няма начин.Животът е един и всеки решава как и с кого да го живее.Ти си прецени как ще си по-добре с него или без него!

grizana75, тъкмо да се съглася с теб и това подчертаното противоречие ми се наби в очите. Как така ако си без чувства късаш и хвърляш, пък ти  /освен, че имаш чувства/ си останала, защото те е било страх , че няма да се справиш - без финанси, жилище и подкрепа ? Последно от страх от несправяемост  ли го  търпиш или защото имаш чувства.  Защото моите  наблюдения от такива двойки, които са останали заедно, че чувства няма има само удобство. Иначе си права - животът е един и всеки решава как да си го живееПо темата -аз бих си дала срок - сама на себе си, в който ако не успея да се почувствам по-добре и извън усещането, че съм лъгана и унизена, ще си започна план  за  напускане на връзката. Не е съвет към авторката, просто така бих постъпила аз.

Е, няма да е как пият кафе, нали?
Прави си снимки с любовницата....едва ли е толкова наивен, че да не му е минало през ум, че това е доказателство, което го уличава, но все пак се снима. Значи най-вероятно не му пука изобщо, че снимките могат да стигнат до жена му.....Този човек вече е сложил кръст на съвместния ви живот, авторке. Тази или някоя друга, какво значение има....? Прави някакъв опит да те приспи с обещания за всеки случай, ако се хванеш. Удобно е да има къде да се прибере, за да се погрижат за битовите му нужди, не ще и дума....Съжалявам за това, което ти е дошло до главата.  Не мисля, че имаш вина за отдалечаването ви, за сивотата на всекидневието, това е и твоето битие, не само неговото. Не виждам причина да се занимаваш повече нито с неговите обяснения, нито с любовницата. Сама ще вземеш решение и само ти знаеш какво да бъде. Успех и кураж нататък!

Снимката не се знае каква е/ а и дали не блъфира/. Може да е правена без той да знае, или в неособено адекватно с-е.
Дали му пука, ще покаже бъдещото му поведение, стига авторката да е склонна да преглътне, и даде шанс, нещо което е нейно право и избор.  Един умен мъж няма да позволи на една глупава изнудвачка, само защото  евентуално го е из****ла/или й се иска/ , да му поставя и ултиматуми с начале. Колко сериозно ще гледа на нея ?? Хм  А пък и щеше ли да се разкайва и иска шанс, ако не искаше да е с жена си.
Много условности може да има/които ние няма как да знаем/, но на авторката въобще не й трябва да се унизява да се среща с въпросната. Каквото има да каже и чуе, е единствено м/у тях двамата като семейство.

Много благодаря на всички отзовали се с съвет или мнение.
 С тази снимка се позабавлявахте много  Когато стана случката с тази снимка той си мислеше, че ни е изгубил безвъзвратно и думите му бяха  - " Откъде да знам каква снимка. Тая е откачена. Сигурно ме е снимала в таксито когато отидох да пием кафе или знам ли я. Тя не е вред. Какво може да ти покаже. Ти всичко вече знаеш, така че...? Нищо повече не може да ти  покаже"
 Аз направих не много умната постъпка да и пиша. Целта ми беше да я провокирам да се ядоса и да се опита да ми натрие носа, като сподели нещо пикантно или че продължават, за да разбера дали ме лъже той все още. Написах и " Колко трябва да си жалка , за да заплашваш с снимки. аз имам по хубави. Ти си само временно утешение на един мъж в криза и никога няма да си повече" Постъпка с която не се гордея особено. Това изобщо не ми е в характера и да ми е казал някой , че така ще постъпя да не съм повярвала. Тя ми отвърна с няколко смса. Цитирам - "жалка си ти , защото си мислиш , че дългите разговори не са просто криза, а отчаяние провокирано от теб самата."  "Имаш къща не го ли разбра" " Може да не съм аз, но винаги ще има трета" "Вечна ще си само в сънищата си, с помоща на сънотворни"
 Сега ми е смешно като се сетя, ама тогава се подразних. Но нищо не ме навя, че продължават или че е било кой знае какво.

Той почти ме тормози по телефона. Казва да се успокоя, че иска да се съберем пак, че съжалява. Че изобщо не знае как го е направил и защо. Че ако му дам шанс ще ме накара да се почувствам силно обичана и щастлива. То сигурно всички мъже в такава ситуация ги бъбрят такива.

 относно : Никога не съм била лишена от липса на мъжко внимание. Работя работа в която се срешам с хора постоянно и винаги е имало ревност от негова страна. Даже си мислех като една от причините за кризата му на средната възраст, да не е това. Един вид да си покаже на себе си, че още става, още може... Негови думи са - "Ама жена ти не остаряваш, само аз"

Не съм и зависима от него. Работя, къщата е моя наследствено.  Имам родители на който мога да разчитам. Е заедно е по лесно, но не е и невъзможно сама. Зависима съм само емоционално. 

Решението което взех е да се прибере и да си дадем време. Не шанс, не прошка, а време. Време за него да покаже колко е искрен и време да проличи наистина ли съжалява. И време за мен, да видя дали мога да живея с чувството, че са ме предали или не.
  И сега само господ знае , може и ден , може и живот заедно. Искам само да съм щастлива и така да бъде щастливо и детето ми, дали двамата или тримата , само времето ще покаже.

П.П. Като си чета поста все едно е някаква сапунка, а аз съм откачена лелка. Срамувам се 

darling1981, изобщо не звучиш откачено, камо ли като лелка! Прекрасно си го описала и адекватно  си постъпила. Хубаво ми е да чета жени като теб  

Според мен решението ти е правилно, опитай се да забравиш цялата ситуация и недей да го подозираш или дебнеш, както и недей да се изкушаваш да подмяташ разни хапливи реплики....
Успех, семейството преди всичко!

Мъдро решение.

И аз мисля,че решението е добро. Неотдавна бях в подобна ситуация (доказателства за физическа изневяра нямах и нямам до днес) и стигнахме дъното. Ходих и при адвокат, бях решила да се развеждаме, но по едно време той рязко се промени към добро и сега сме добре. Отново като преди:) Пожелавам и вие да го преживеете!