?Въпроси всякакви за СО?

Жилището е подарено на дъщеря. Повече от ясно е, че не е подарено на него. Ти ще подариш ли жилище на половинката на детето ти?

Ами, значи, да се пише, че става въпрос само за дъщерята и да не се намесва мъжът ѝ. Той даром нищо не е получил, никакви армагани; напротив – наличието на "общ" дом (кавичките не са случайни) по-скоро му е навредило в дългосрочен план. Ето, че сега има реална опасност да остане на улицата.

Изобщо не е реална опасността. Авторката каза, че не ще да се разделят. Как тогава ще остане на улицата? Единствено, ако сам се изнесе, заради криворазбрана гордост.

Добре де, каква е логиката да живееш някъде 15 години и изведнъж да се сетиш, че нямаш общ дом? Човекът явно си се чувства добре там, а не като на гости.

Ако ти дадат жилище за ползване и живеене, единственото, което те ощетява в дългосрочен план, е инертността.
Това е помощ и за него- не плаща заем, не плаща наем >> може да си позволи да заделя повече спестявания.

Аха, викаш, да зависи от благоволението на жена си. Щом е решила да не го гони засега, той да диша спокойно. Каквото ѝ щукне на нея. Страшен аргумент, няма 'що.

Никой не е твърдял, че нещо е получил или ще получи. И това обстоятелство не му е навредило по никакъв начин, още по-малко против собствената му воля.
И авторката изобщо не е тръгнала да го гони, ако искаше няма никаква юридическа пречка да го направи, дори и той да не иска, а се опасява, че той би си помислил, че иска да се разделят.

И тук изхождаш от некоментиран казус. Изобщо не се обсъжда това, нито е въпрос поставян от авторката. Само и единствено ти го коментираш с нагласа за проблем м/у тях във взаимоотношенията им, а такъв липсва изобщо

Съвсем реална си е опасността. Преди 2 години тя е поискала да се разделят. Ако сред 1 поиска пак?

Винаги ми е било странно това обмисляне за приписване на имоти на родители и  малки  деца.
  Как може да знаеш какво ще предложи животът. Има  случаи - възрастни хора, останали сами по една или друга причина сключват брак след 70 и  децата им загубват голяма част от ''наследството''. Някои теглят необмислени кредити и губят имоти. Моя близка при развода уговори мъжът си да препишат къщата си на синът им. Да, но момчето порасна, ожени се, разведе се и почина. Бившата снаха като попечител на децата не само не я пуска в къщата / и се налага да живее при близки/, а и децата не и дава да види.
Мъжът ти  е участвал в ремонта, издържате семейство заедно, ще изхарчите общите пари и ще имате кредит /даже да е на твое име, пак е от семейния бюджет/   и родителите ти ще дойдат до вас. Това допълнително ще пренасочи ресурси към тях- лекарства, храна, сметки. На това жилище евентуално ще останеш единствен собственик. Искаш и другото да е на твое име. Ти на негово място щеше ли да останеш да остаряваш с този човек? Ако си взела решение че предпочиташ раздяла пред половината апартамент, то всичко е ясно. Ако ли не , може да обсъдите варианта да е  на  името на двамата със запазено право на родителите ти докато са живи. Так няма да се притесняваш че ще се усложни техния живот ако се разделите. [/color]

Ако след една година поиска пак, тогава мъжът ще може да си закупи собствен апартамент.

Като бяхме на ниски заплати в началото на връзката ни, не сме имали дете и живеехме на квартира. Пък и да ви кажа 2002 г., 600 лв. си беше много добра заплата за начинаещ в професията.
Не искам да давам много подробности, защото държа да си остана анонимна, но ми кажете честно, ако сте млади хора, които примерно могат да заделят 400-500 лв. за кредит (това в бума 2008 г.), родителите ви предлагат вие да си оправите и да живеете в жилище 90 кв. чиста площ в Лозенец (не е това истинския квартал), което с вашите доходи към този момент е химера, дали бихте казали - не сакън, ние ще си купим кутийка 50 кв.м. в Люлин?

peneva_a, кредитът, след като родителите ми си продадат другия апартамент няма да е повече от 30% от дохода ми. Наясно съм със закона, но е достатъчно да има дело и разправии, точно такова нещо иускам да си спестя. PureLove не знам защо си толкова убедена, че аз не мога да подсигуря необходимите пари сама и да не спадне стандарта ни. Реално в момента спестявам лично даже повече от евентуалната вноска по кредит, но искам да имам въздух. Иначе, да, знам, че ще се почувства обиден. Досега никой от двамата не е правил сметка на други колко точно е допринесъл, какво е изхарчил, какво е спестил, винаги е имало баланс. Наясно съм, че това може да разруши доверието, това ми е проблемът,но и не искам да правя нерационални избори, които да навредят на мен или на родителите ми..
А и между другото, като имаме хора в брак и при стандартния случай, когато жената е с доходи наполовина на мъжа, кой е по-прецакан при обща покупка на жилище и евентуална бъдеща раздяла? Ако бяхме женени, купили общ апартамент и аз посикам развод, нали пак би бил на улицата и то като се е вътрил в пъти повече? Но не съм чула някой да се възмущава особено, като жената остане да живее в жилището до 18 г. на децата и после има пълното право да претендира за половината. Даже всички смятат, че така е най-правилно, защото жената се грижи за децата. И аз така мисля, ама и имам доста по-голямо участие в общите финанси/имоти от средностатистическия случай.

Недей така, не е "реална", според г-жите. Щом авторката е казала, че сега няма да го гони, всичко е 6.

Ами той мъжа и сега, както са си в съжителство от толкова време, може съвсем спокойно да си купи сам. Стана ясно, че и двамата могат самостоятелно да поемат ипотека, така, че не го жалете толкова. Защо и тя и той не купят самостоятелно (както нямат брак) и тогава ще е напълно честно. 
Погледнете го с Blаck Cat от тази гледна точка

Като поиска значи ще се разделят. И гаранция, че няма да спи човека и една вечер на улицата. Не се филмирайте толкова.

Анонимна, няма нужда да се обясняваш и оправдаваш повече. Схванахме. Ти си знаеш какво и защо искаш да направиш. Тук някои дадоха и полезни съвети.

За такъв вариант не се бях замисляла, но ако е възможен, за мен е напълно приемлив. Трябва да го проверя и с юрист. Благодаря, Анонимен!