?Въпроси всякакви за СО?

От къде изобщо се появи тази вероятност от всичко написано до тук, не можах да разбера.
Но дори да обсъждахме казус с раздяла, при така стоящ имотен въпрос, то би следвало да се зададе и въпроса " А той само заради имота ли е с нея?" Защо го обръщате, все едно той няма никакъв полезен ход или никакво право на мнение. Напротив, авторката иска хем да подсигури родителите си, хем той да не е обиден или със съмнения. и удобно пропускате написаното от нея, че и той има имот, в който живеят родителите му

Не разбирам защо мъжът на Анонимна " ще остане на улицата " при евентуална раздяла. Той си има наследствено жилище на свое име.

Аз също, защото от другата страна имаше пълна безхаберност, сякаш жилищата падат от небето и са без пари. Преди години поисках логистична поддръжка - да се помогне на нашите да се пренесат и евентуална продажба на тяхното жилище и да деля с брат ми, та евентуално да купим по-голям. Ами едни почесвания, едно мрънкане - не му се разваляше рахата на човека, ама и пари не му се даваха. Обаче като споменах развод - той колко бил направил и колко пари вложил в ремонти, сякаш сме построили Версай в панелката...
Е, дори моята тъпота си има граници, вече аз самата не искам нищо общо.

Анонимна, не е вярно че в жилище сио остава жената с децата.Разделя се за ползване м- у двамата при развод и става обикн.съсобственост.
Продължавам да недоумявам, защото ти искаш да си с тоя човек, а не се съобразяваш и с него. Има разлика да купите на детето, а не на родителите ти.Да, кредита е твой, но собствеността със съотв. възбрани е на детето.Също не е вярно че не може така.
Ако твоя мъж се озлоби ще страдате всички. И понеже пишеш, че можеш и сама, както обаче и че не искаш да се разделяте за мен е странна цялата ситуация. И понеже тия приказки " за детето" са ми ясни, когато е за детето си е баш на него записано, не на майка му, не на брат, не на баба..
Аз разбирам, че си решила вече, но не бих седяла аз с тоя мъж.Ще очаквам и аз удари под кръста.От злоба какво правят, не е истина...ние имаме тук само твоята гледна точка и намерения, представям си той да я сподели пред приятели и роднини .
Аз вече съм на принципа, по добре половин жилище на вятъра, отколкото половин живот. . А и детето е негов наследник , ако купите общо жилище. Ти има къде да живееш.Направо не знам как си лягате при такива взаимоотношения.Както и да е- успех в начинанията!

Вижте, жената не ни пита дали това е справедливо спрямо него, не иска мнения дали е правилно това, което прави, или не. Тя е решила вече. Иска съвет как да подходи в ситуацията. А вие го изкарахте човека, че е с единия крак навън и застрашен да стане клошар.

Интересно ми е кой ти е дарил жилището? Дарено е след брака, защо не настоя да впишат и мъжа ти? Защо не ти го "продадоха", а ти го дариха? Този, който ти го дарява, явно иска да е сигурен, че жилището ще си остане твое при всякакви обстоятелства. И какво значи "подпитвам го дали иска да му прехвърля половината"? Щом имате толкова чисти и неопетнени семейни отношения, не го подпитваш, а му заявяваш, че иска - не иска, прехвърляш му половината, защото вярваш в това, че ще остареете заедно. Ще купувате жилище и "би искала" да е на негово име, но уви, ще го купи по време на брака. Ами направете врътка. Пишете го на името на родителите му, пък те нека му го дарят само на него. Ето това са честни семейни отношения, за каквито претендираш.

PureLove, ако има сключен брак и жилището е придобито по време на брака, независимо, че съпругата може да е домакиня, без никакъв доход и финансово участие, апартаментът е СИО и при раздяла собствеността се дели 50/50. Ако жената няма друго собствено жилище, това се счита за семейното и обикновено се присъжда тя и децата да останат в него до навършване на 18 г., т.е. бившият съпруг може да е налял много повече в това жилище, но може да иска делба чак след 10-15 години. И както образно се изказаха няколко потребителки, този бивш съпруг си остава „на улицата“. Правната защита на брака е най-голяма за финансово зависимите жени.
Специално се консултирах с адвокат за покупката на жилище на името на непълнолетен с кредит. Не може да стане, защото ако спрем да изплащаме кредита, интересите на детето ще бъдат нарушени при изпълнително дело от страна на банката. Иначе аз точно това исках, да го купя на името на сина ни.
Както и да е, обяснявам едно и също сто пъти. Не съм взела решение, иначе нямаше да пускам тема. Проблемът не ми е половината жилище, а че евентуално родителите ми могат да се окажат натирени. Точно, че при раздяла хората ужасно се озлобяват и не знаеш кой как ще реагира.
Много е интересна логиката на ССФ - като дойде някоя, "прецакана"  й се обяснява колко глупава била и не е мислила навремето. Като иска някой да се застрахова при лоша развръзка - "щом изобщо ти минава мисъл за раздяла, по-добре веднага си събирай парцалите". Ами половината бракове/съвместни съжителства с деца приключват с раздяла - кога точно е по-добре да се мисли какво ще последва в такъв случай? Аз не познавам нито един човек, който да е поискал нещо наследено/дарено на него зорлем да го прави съсобственост със съпруг/партньор.
Колкото и да е невероятно, не искам да ощетявам мъжа си, но и не искам той да има възможност да ми отмъщава и най-вече това да се отразява на родителите ми. Не е някакъв гадняр, но съм била свидетел на безумни изпълнения на уж свестни и разумни мъже към бившите им, без грам мисъл, че най-потърпвеши са децата.

Счита се за семейно, ако семейството е живяло там - и да има, и да няма друго жилище жената. Ако не е живяло там, не е семейно жилище. Иначе да, ако жената няма друго, и се предоставя ползването на семейното жилище, докато упражнява родителските права.

С това изобщо не съм съгласна. Също съм юрист. Интересите на детето ще бъдат "нарушени" дотолкова, доколкото то ще загуби нещо, което иначе изобщо няма да придобие (апартамента), демек нищо няма да изгуби в сравнение със случая, когато апартаментът не се купи на негово име. Аз реших, че банката не отпуска кредит по някакви нейни си съображения. Не виждам абсолютно никаква пречка за покупка на името на детето с кредит, по който вие сте длъжници. Иначе споделям казаното от някои потребителки по-горе за неразумността на всякакви придобивания "на името" на деца, родители и прочие.

А, това пък изобщо не трябва да ти е индикатор и да ти служи като самоуспокоение, че постъпваш правилно.
Повярвай ми, има хора (и от двата пола), които пръскат всички налични средства по половинката си, продават имоти и какво ли не друго, в името на това, да имат кинти за харчене с партньора си – хич не е толкова рядко срещано.

Ако е така - чудесно, но това ми беше казано от адвокат - че детето не може да бъде държано отговорно за задълженията на родителите си, т.е не може да придобива имот с тежести. И аз имам резерви за този вид прехвърляне, наясно съм с негативите, но в моя случай това е приемливият компромис.

Явно не е толкова ясен казус придобиването на имот с кредит от дете, а и ако банката само подозира проблем, едва ли би го отпуснала.

https://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t=43362

Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.

Аз от една страна разбирам авторката. Но в същото време се поставям на мястото и на мъжа. Т.е. и в този случай всеки си е прав за него си...
Според мен най-честният вариант е да му предложиш въпросното жилище да е на твое име, а пък за да не се чувства ощетен той да вземе друго жилище на негово име. Ще го пусне под наем и така ще покрива част от вноските. Според мен това е единственият вариант никой да не остане ощетен, след като не искаш и да чуеш за варианта със съсобственост.

То така се взима жилище с 2-3000 лева заплата, изобщо не е лесно. И ще им спадне стандарта на живот, и за какво са им 3-4 жилища всъщност?

Апартамент закупен по време на брак е СИО, ако няма предварително решен режим на разделност на имуществото (по наше време нямаше такава опция).
Ако апартамент СИО след развод се остави жената да гледа децата, тя дължи наем на мъжа за това, че ползва неговата половина.
Тези две неща ги знам не от личен опит, а от случаи на близки.
От личен опит - апартамент прехвърлен на единия съпруг от родители/близки срещу гледане и издръжка не става автоматично собственост на двамата. Собственост си е само на задължения да полага грижи. Другият съпруг има право (прие евентуален развод) да предяви претенции за възстановяване на финансови средства, тъй като се предполага, че издръжката е плащана от семейния бюджет.
Това е само за информация.
Нямам мнение по казуса.

Какво пък го ожалихте тоз нещастен мъж. Не се е оженил за анонимната, не се е напънал да си купи дом... но му е удобно да живее в предоставеното жилище.
Анонимната, действай си смело и дори не му казвай. Има причина да постъпиш така, само ти си я знаеш.

Доколкото разбрах мъжът НЯМА собствено жилище. Има жилище, което евентуално един ден ще е на него И брат му.
А, ако могат да си купят 2 жилища, които да изплащат паралелно- браво. А дано.