?Въпроси всякакви за СО?

Ами да има, бе
Какво е правил 15 годин'.

Е, има хора, които приписват избъхтаното от родителите си на половинката, да не се обиди. Има и такива, които продават същите имоти, за да финансират бизнес или приумица на половинката.
Има хора, които ги пръскат по живот с половинката и се раздават до последно.
Ама ако може тия хора да не сте вие, а половинките ви

Нека Анонимна внесе яснота, но ако беше така не виждам защо би мрънкал мъжа й.

Анонимна внесе яснота още с първия си пост. Цитирах я по-горе. По-ясно от това, здраве му кажи.

Ами Анонимна твърди, че заплатата и е достатъчно голяма, че да може да покрие месечната вноска и да останат достатъчно пари за семейството. Казва, че заплатите им са почти еднакви и оттук логично е и той да може да си позволи месечна вноска и да останат достатъчно пари за семеен бюджет. А и в крайна сметка те няма да го държат неговото жилище празно, а ще пуснат наематели вътре, така че от наема ще се плаща вноската (или поне част от нея).

Е, дано не ги "удари" нещо по-сериозно в негативен аспект, че с тия 2 предполагаеми ипотеки, има да се чудят какво да правят, предвид огромните заплатки от по 2000 лв.

Негово е, но майка му има право да го ползва. Брат му си има друго жилище, само че повече му харесва да живее в това и мама да го обслужва. Практическото му пренасяне е малка сложно. Трето жилище наистина е ненужно и само допълнителна грижа и разход. Ако той си реши- не бих го спряла или да му се муся. Той не би се притеснил, че ще остане на улицата или нещо подобно, но ще се обиди и ще реши, че искам раздяла.

Оппааа.
Значи когато става въпрос за теб трето жилище е ок, но когато става въпрос за него, тогава то става 'излишен и ненужен разход'.

Все пак нейното жилище ще се ползва от родителите й...

Смятам, че е некоректно мъжът ти да иска да става съсобственик, при условие че родителите ти ще осигурят 30-40% от сумата... Защо изобщо иска такова нещо??

Третото жилище в нейния случай е за родителите й. Не е излишно. В неговия наистина е излишен разход, защото няма нуждаещ се от него.

Аз доколкото разбрах в момента жилищата са 2:
В едното живеят те, в другото живеят родителите и. Те искат да продадат това, в което живеят и да си купят по-малко и по-евтино и с излишъка да се плати вноска за трето жилище, което Анонимна да доплаща. Т.е. жилищата (нейните) ще станат 3.
Ако не съм разбрала правилно, тогава грешката е в мен...

Кое е това трето жилище? Това на мъжът й, което той не (може) да ползва в момента?

Жилище 1: е на бащата на Анонима, в което тя живее със семейството си

Жилище 2: май е в провинцията. Искат да го продадат и да купят Жилище 3, близо до Жилище 1.

Жилище 4: на мъжа на Анонимна, в което живеят майката и братът

Здравейте! В момента съм под влияние на емоциите и се питам имам ли право или пресилвам нещата. Накратко - с приятелят ми сме заедно от около година и половина, връзка от разстояние. Градовете ни са на около 100 км, виждаме се почивните дни, като почти винаги аз пътувам при него, на мен така ми е по-добре. От два месеца започна работа, на която почти всяка седмица се налага да работи събота, а понякога и неделя. Съответно и времето ни за виждане намаля. Опитвам се да проявявам разбиране, защото на него това, което прави му доставя удоволствие, но понякога ми е доста трудно. Като днес. Миналата седмица не успяхме да се видим, защото трябваше да работи и неделя. За тази седмица уговорката беше, че ще работи в събота до обяд и след това ще сме заедно. Днес се оказа, че е изникнал някакъв технически проблем и е свободен  от  обяд. Организирах си нещата така, че да си тръгна по-рано от работа и да пътувам още тази вечер. Но по-късно МП ми съобщи, че баща му, след като е разбрал, че ще е свободен иска той да си отиде при тях на село, за да му помага нещо. И ми каза, че ще трябва да прекараме почивните дни там. Аз отказах, защото това означава, че той  цял ден ще е зает на вън, а аз ще стоя с майка му. Нямам нищо против родителите му, приятно ми е да общувам с тях, но ми се вижда прекалено да настоява да прекарам с тях времето си, вместо да сме заедно само двамата. Предложих му, да отидем сутринта рано, да  помогне през деня и след това да се приберем в тях. Не можело, баща му щял да се разсърди! Накрая се скарахме, а той обвини мен за това, че няма да се видим. Какво ще кажете, мислите ли, че реагирам пресилено и емоционално!

Опа я. Значи като не искаш да се обвързваш с "оковите на брака " е ок, но когато за теб после няма СИО е "олеле,  горкия прецакан мъж".

Не знам дали реагираш пресилено и емоционално, но знам, че сигурно и аз така бих реагирала.

А вие замисляли ли сте се за някаква промяна? Тази връзка от разстояние докога ще изкара?