Здравейте! 
Искам да се включа тук, като споделя това, което ме мъчи и помоля за съвет.
Аз съм на 26 години и наскоро се разделихме с приятеля ми. Точно, когато си правех илюзии, че това е Човекът, с когото ще бъда и на когото мога да разчитам за всичко, той реши да прекрати всичко напълно неочаквано. Разбирам го, не тая лоши чувства към него и много се надявам да бъде щастлив. Но проблемът е, че аз се чувствам много странно. Може би за първи път в живота си съм сама, а усещам, че вече е време да намеря правилния човек. Страхувам се от това, че ще остана сама, а за мен семейството е много важно нещо и мечтая да имам такова. Имам работа, която отнема много от времето ми, съответно и се издържам сама, но при повечето мъже на моите години, които познавам, това не е така- те или са още студенти, или безработни и няма как да ми предложат каквото и да е. Поради тази причина и не им давам напразни надежди, защото това би означавало да излъжа още веднъж себе си и друг човек. Вече имам изисквания какъв трябва да е човекът до мен и знам, че ще бъде проблем, ако не сме равнопоставени в битов и житейски план- един мъж няма как да се чувства комфортно с по-силна жена. А аз получавам много силна обратна връзка, че съм точно такава в очите на повечето мъже. А това е страшно...
Срещам се с приятелки, но вече не съм сигурна колко от тях са истински и не мога да споделям всичко. Освен това имам само една приятелка от повече време... с другите се познаваме отскоро и не са ми близки, виждаме се по-скоро покрай работата и общи интереси. А това ме кара да се чувствам още по-самотно...
Опитвам се да гледам от положителната страна и виждам, че в това да си сам има и много хубави аспекти, но наистина ме е страх, че повече няма да се почувствам обичана, няма да имам на кого да дам обичта си. Чувствам се несигурна в личен план...
Със сигурност има много хора тук, които са преминали през раздяла на тези години и много ще съм благодарна, ако могат да ми разкажат как са се развили нещата след това, защото имам нужда да повярвам, че не трябва да слагам край на мечтите си и че нещата не са безнадеждни...
Виж целия пост
Искам да се включа тук, като споделя това, което ме мъчи и помоля за съвет.
Аз съм на 26 години и наскоро се разделихме с приятеля ми. Точно, когато си правех илюзии, че това е Човекът, с когото ще бъда и на когото мога да разчитам за всичко, той реши да прекрати всичко напълно неочаквано. Разбирам го, не тая лоши чувства към него и много се надявам да бъде щастлив. Но проблемът е, че аз се чувствам много странно. Може би за първи път в живота си съм сама, а усещам, че вече е време да намеря правилния човек. Страхувам се от това, че ще остана сама, а за мен семейството е много важно нещо и мечтая да имам такова. Имам работа, която отнема много от времето ми, съответно и се издържам сама, но при повечето мъже на моите години, които познавам, това не е така- те или са още студенти, или безработни и няма как да ми предложат каквото и да е. Поради тази причина и не им давам напразни надежди, защото това би означавало да излъжа още веднъж себе си и друг човек. Вече имам изисквания какъв трябва да е човекът до мен и знам, че ще бъде проблем, ако не сме равнопоставени в битов и житейски план- един мъж няма как да се чувства комфортно с по-силна жена. А аз получавам много силна обратна връзка, че съм точно такава в очите на повечето мъже. А това е страшно...
Срещам се с приятелки, но вече не съм сигурна колко от тях са истински и не мога да споделям всичко. Освен това имам само една приятелка от повече време... с другите се познаваме отскоро и не са ми близки, виждаме се по-скоро покрай работата и общи интереси. А това ме кара да се чувствам още по-самотно...
Опитвам се да гледам от положителната страна и виждам, че в това да си сам има и много хубави аспекти, но наистина ме е страх, че повече няма да се почувствам обичана, няма да имам на кого да дам обичта си. Чувствам се несигурна в личен план...
Със сигурност има много хора тук, които са преминали през раздяла на тези години и много ще съм благодарна, ако могат да ми разкажат как са се развили нещата след това, защото имам нужда да повярвам, че не трябва да слагам край на мечтите си и че нещата не са безнадеждни...
Надявам се това да ти подейства положително 
