Унижението и подигравките в ранна възраст

Това, че може някой да каже обидна дума за теб и това е инцидентно, не е точно тормоз, защото почти няма дете, което в един или друг момент някой да не му е казал нещо лошо. В случая обаче става дума за дете, отбягвано от всички. Ако то е по-уверено, в някакъв момент ще спрат да му обръщат внимание или дори да го приемат.
Аз имам проблем с казването на 'р' и ме спукваха от подигравки, обаче на мен не ми пукаше и винаги отвръщах с някаква реплика, така че понякога този, който отправяше обидата, ставаше за смях. Постепенно обидите престанаха, просто вече не им беше интересно.

Когато миналата година имахме проблем с едно дете, учителката каза, че по време на час нямала проблеми, а какво ставало в междучасието не било нейна работа. Тази есен сме в ново училище и май единственият познат съученик ще бъде същото диване  

Ние имахме една съъученчка, която имаше много силна телесна миризмая. Къпеше се момичето. Няма как да прецениш такива неща. Уча детето си да не обвинява, преди да е наясно.

чудя се дали такъв проблем има реално решение.
всички искаме децата ни да са силни и успели, но понякога това не зависи от нас. има и раними, чувствителни деца, деца с различен светоглед, затворени, тихи. това не е свързано непременно с нерешителност или неувереност. как от такова дете да “направиш“ нахъсано и отворено хлапе, като характерът и темпераментът му не предразполагат?

Обикновено тези които тормозят са тормозени по някакъв начин извън училище. Така демонстрират сила. Най-добре ще е ако детето се премести.

Не можеш. Можеш да си до него, да говориш, да подкрепяш, да даваш съвети и добър пример. Не е казано, че винаги ще бъде такова. Аз бях свито, срамежливо и плахо дете, но сега като гледам един голям процент от хората около мен колко са смотани и свити на зряла възраст и колко неадекватно се държат, направо се чудя на акъла си тогава. Просто в един момент го надраснах и се научих да се харесвам и обичам. Мисля, че е по-добре да делегирам доверие на детето си и на неговите "методи" да се справя, вместо да му набивам канчето как трябва да е отракано, да не се дава, да не се страхува и да дава отпор. Така само допълнително го фрустрирам.

+1 към съветите за смяна на училището.

Аз също бях от тормозените деца. Кротка и свита не съм била, сравнително палаво дете бях, обаче каквото и да съм правила, бой за "здрасти" и за "довиждане" от по-големите момчета (и понякога момичета) в квартала и кварталното училище едва ли съм била заслужила. Не бяха един и двама биячите, а много. И дъвки в косата е имало, и подигравки, но основно - гонене и бой. Един път цяла група по-големи от квартала ме биха с парче от пластмасов маркуч и ми се смееха, когато пищях "мамоооо". Крила съм се по входове, качвала съм се бегом на автобуси, за да избягам. Нашите не ми вярваха, че не съм "се закачала", за да си го заслужа, защото "мен как никой не ме бие". В по-късен период между юмруците имаше и обарване по циците. Смених училището в седми клас и нещата се оправиха. Но и бяхме поотраснали вече, де, та не се наложи да сменям и квартала, щото нямаше как да стане.

Едно-единствено обяснение на тези случаи няма, няма и единен профил на битите и тормозените. Всякакви са. Понякога дори "жертвата" е случайно нарочена. Вместо даване на акъл как да се държи, да не обръща внимание и не знам какво (очевидно това не работи по една или друга причина) - да бяга от това училище с триста.
Вече ако и на новото място стане същото, може да се помисли за друг вид предпазна мярка, в това число "не им обръщай внимание". Междувременно и тормозената, и тормозителите ще пораснат и може да им дойде акълът.

Не съм била тормозена, нито пък аз съм тормозела някого, то това е абсурд.
Единствено се сърдех, ако някой ми кажеше, че съм щраус, заради височината.
Дъщерята на моя приятелка, която сега ще е втори клас, е подигравана заради това, че има мустак. Родителите й вече умуват къде и как да й го махат. Разбира се става въпрос за мъх над горната устна, но за нещастие е черен, тъй като детето е мургаво.

По-назад имаше тема Насилието в Училище, която е за същия проблем, може би ще ти бъде от полза:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=800363.msg29041353#msg29041353

Дребните препирни са си между децата, но когато става дума за истински тормоз, всичко зависи от родители и учители. 

Докато прости, груби и мързеливи учителки управляват децата ни, а родителите се страхуват и гледат много да не се обаждат, тормозените деца ще продължават да страдат.

Дано се намери добро решение за това детенце! 

Жаве, мисля, че си права. 
но ти сега го оценяваш по друг начин, вече след време. а децата живеят тук и сега, страдат и се чувстват отритнати и изолирани. не знам с какви думи бих могла да успокоя детето си в такава ситуация, че да го мотивират да премине през тормоза и да се справи. 
не съм сигурна и дали си заслужава да се опитва да издържи на тормоза.
от друга страна, като се премести в друго училище, на какво ще го науча - да бяга, да заобикаля проблемите.
иначе на мен това е първото решение, което ми идва - да се смени средата за да се махне от тормоза, защото ми изглежда най-щадящо за детето.

За мен пък не е бягство. Ако отида на море и попадна в кофти хотел, ще го сменя, няма да настоявам, че не искам да бягам от проблемите, защото колкото и да настоявам, по-хубав няма да стане.

Благодаря, ще й пратя на жената да чете 

Определено смяната на училище при тормоз е правилното решение в случая. Аз имах предвид по-леките случаи, които се дължат на плахостта на детето, на неумението му да общува добре с другите деца, дори и без да има някакъв физически и психически тормоз над него.

И аз мисля така, особено ако нямаш опора в училище, поне един двама приятели, няма смисъл да стоиш там и да чакаш да си променят отношението

Проблема е нерешим към момента, защото са още хлапета. Да се премести винаги е опция, но както каза  sylviana, бягството от проблемите не ги решава!

В основното училище постоянно имаше някой нарочен и тормозен, общо взето мине ли някоя ваканция и се сменя тормозения. Мисля, че имаше някакъв баланс, всичко бяхме що-годе в един, как да кажа средно- "стъпало", като облекло, хигиена, интереси и т.н.
Имах в класа едно момче, с който много се биехме и той много ме тормозеше. Тресна ме пубертета и се появиха пъпки. Той и неговата групичка от момчета много ми се подиграваха и присмиваха, но само той ме биеше. В седми клас бях толкова щастлива, че се махам от това училище, че няма да  виждам момчето повече. Лятото беше страхотно, докато на 14-ти септември не звънна домашния телефон и му чух гласа "утре в 9 ще те чакам на твоята спирка, че да ходим заедно на училище", честно ви казвам, щях да припадна. Е, тогава станахме големи приятели. Той си призна, че винаги ме е харесвал, а аз му простих за тормоза и се борихме заедно в  новото училище.
Най-странното там беше, въпреки че сме били 8-ми клас и нагоре, че в класа имаше едно момиче, което тормозеха. Имаше мазна кожа, пъпки и беше леко пълна. До 12-ти клас не спряха да я тормозят, аз си общувах с нея, но на другите обяснявах колко е гадно и изтощително да те тормозят, но не ме чуваха. Момчетата й правеха номера, а момичетата й обръщаха внимание, за да им пише домашните! Много грозна гледка, но част от живота.
Според мен, мине ли ваканцията ситуацията се променя.
Успех!