Реших да отворя тази тема, защото онзи ден се срещнах с една позната и тя почна да ми разказва за дъщеря си, която е на 10 г., има проблеми в училище, няма приятели и все се прибирала вкъщи с плач. Децата й се подигравали била много тъпа или там подобни, блъскали я, правели й номера, например лепяли й дъвки по косата, другите номера няма да ги споменавам. Подавали са оплакване в училище, но никаква реакция, понеже не било толкова фрапиращо, явно трябва да чакаме да пострада. Виждала съм дъщеря й, съвсем нормално момиче, дори симпатично. Та, върнах се назад във времето, когато и аз бях на нейната възраст също търпях подобно поведение, но не толкова колкото при нея, опитвам се да си обясня причината за такъв вид отношение, защо те се отнасят така с нея, тя нищо лошо не им е направила. Не знам какво трябва да се предприеме, както казах опитвали са се да се оплачат в училище, но приели реакцията на съучениците й като лапешка работа.
Виж целия пост
Унижението и подигравките в ранна възраст
- Публикувана: 30 юли 2015, 11:44 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2015, 00:38 ч.
# 1
30 юли 2015, 11:47 ч.
Да се премести.
Аз бях тормозено дете, в момента, в който след 7-ми клас отидох в друго училище, се родих направо.
Виж целия пост
Аз бях тормозено дете, в момента, в който след 7-ми клас отидох в друго училище, се родих направо.
# 2
30 юли 2015, 11:50 ч.
да и аз така й казах, не знам защо отлага
Виж целия пост
Да се премести.
Аз бях тормозено дете, в момента, в който след 7-ми клас отидох в друго училище, се родих направо.
Аз бях тормозено дете, в момента, в който след 7-ми клас отидох в друго училище, се родих направо.
# 3
30 юли 2015, 11:51 ч.
За съжаление, макар и на много по-малка възраст, почнахме да го усещаме и ние - аз като родител и дъщеричката ми, като потърпевша. До преди година нямаше проблем, беше по мъничка но не беше така фрапиращо, докато сега вече продължавайки да не може да говори, стана някакъв ад. Контактна е и обича да ходи при децата, но като чуят че не разбира и говори на бебешки, веднага се дистанцират от нея или коментират ''Ама тя защо говори като бебе''? ''Ама как така не говори'', ''Но може ли да не познава цветовете'', ''Абсурд да не може да каже как се казва'' и все неща от сорта. Детето обаче не се отказва и на мен ми се къса сърцето как ходи след децата, а те я маргинализират. Наистина, не знам защо това се случва обаче с ''нормалните'' деца. Помня, че аз бях по саможиво и пълно дете и също са ми се подигравали, а един път издадох един съченик, че разваля дисциплината и той ме изчака след училище и буквално ме преби от ритници. Тоест, не е ново явление, говоря за нещо, случило се преди над 20 години.
Но все пак живеех в малък град и друг избор за училище нямаше. Ако проблемът е изцяло локален, в училище, а в останалата си социална среда е приета добре, наистина удачен и разумен вариант е преместването. Желая успех на детето
Виж целия пост
Но все пак живеех в малък град и друг избор за училище нямаше. Ако проблемът е изцяло локален, в училище, а в останалата си социална среда е приета добре, наистина удачен и разумен вариант е преместването. Желая успех на детето
# 4
30 юли 2015, 11:57 ч.
Много зависи и от самото дете и от децата, сред които е. Ако самото дете е по-свито, е по-лесно да бъде обект на нападки, ако има самочувствие, каквото и да му казват, няма да о нараняват толкова. Много е важно да се опитваме да възпитаваме уверени деца, те ще си намерят компанията. От друга страна възрастните не трябва да неглижират проблема и да не позволяват тормоз на дете, пък бил той и вербален.
В конкретната ситуация аз лично бих преместила детето си.
Джули, моят син има приятелче, което още не може да говори, но честно казано не съм видяла проблем в комуникацията им, както и с останалите деца на площадката. При толкова малки деца важно е отношението и на родителя, ако родителите на децата, с които иска да играе Ени, се опитват да я приобщят, и децата ще го направят.
Виж целия пост
В конкретната ситуация аз лично бих преместила детето си.
Джули, моят син има приятелче, което още не може да говори, но честно казано не съм видяла проблем в комуникацията им, както и с останалите деца на площадката. При толкова малки деца важно е отношението и на родителя, ако родителите на децата, с които иска да играе Ени, се опитват да я приобщят, и децата ще го направят.
# 5
30 юли 2015, 11:58 ч.
Горкото, важното е, че не се предава, ще се оправи, това потвърждава старата поговорка "децата са жестоки." Такова поведение към дъщеря ти и към теб, случая със съученика ти, е породено от липса на възпитание и съзнание, направо не ми се мисли за деца с увреждания, например да не могат да ходят и т.н. Голямата загадка за мен е за тези, които "нищо" им няма, а понасят удари и са изолирани...
Виж целия пост
За съжаление, макар и на много по-малка възраст, почнахме да го усещаме и ние - аз като родител и дъщеричката ми, като потърпевша. До преди година нямаше проблем, беше по мъничка но не беше така фрапиращо, докато сега вече продължавайки да не може да говори, стана някакъв ад. Контактна е и обича да ходи при децата, но като чуят че не разбира и говори на бебешки, веднага се дистанцират от нея или коментират ''Ама тя защо говори като бебе''? ''Ама как така не говори'', ''Но може ли да не познава цветовете'', ''Абсурд да не може да каже как се казва'' и все неща от сорта. Детето обаче не се отказва и на мен ми се къса сърцето как ходи след децата, а те я маргинализират. Наистина, не знам защо това се случва обаче с ''нормалните'' деца. Помня, че аз бях посаможиво и пълно дете и също са ми се подигравали, а един път издадох един съченик, че разваля дисциплината и той ме изчака след училище и буквално ме преби от ритници. Тоест, не е ново явление, говоря за нещо, случило се преди над 20 години.
# 6
30 юли 2015, 12:03 ч.
О, Съни, разбира се, че не всички са такива! Например от яслата за моя почуда бяхме поканени на рожден ден от детенце, което казало за дъщеря ми , че му е най-доброто приятелче, дори ''гадже''. той е на 3, не спира да бърбори, но макар нашата да не може, не спират да си играят, закачат и смеят и той си я обича. Което не може да не ме радва и слава богу, че и децата и хората сме различни.
Виж целия пост
# 7
30 юли 2015, 12:07 ч.
Давам линк към един кратък филм за тормоза в училище, за съжаление е преведен само на английски, френски, немски и руски.
Според мен всеки трябва да го пусне на детето си, а най-добре е да се гледа в клас, ако учителят е отворен към такива прояви:
http://www.coe.int/en/web/edc/beat-bullying
Виж целия пост
Според мен всеки трябва да го пусне на детето си, а най-добре е да се гледа в клас, ако учителят е отворен към такива прояви:
http://www.coe.int/en/web/edc/beat-bullying
# 8
30 юли 2015, 12:08 ч.
Да, моят син говори като възрастен човек, но все пак има дечица, които са по-големи и които не искат да играят с него, защото бил много малък. Не е драма, важното е, че Ени е контактна, ще си намери мястото.
Виж целия пост
О, Съни, разбира се, че не всички са такива! Например от яслата за моя почуда бяхме поканени на рожден ден от детенце, което казало за дъщеря ми , че му е най-доброто приятелче, дори ''гадже''. той е на 3, не спира да бърбори, но макар нашата да не може, не спират да си играят, закачат и смеят и той си я обича. Което не може да не ме радва и слава богу, че и децата и хората сме различни.
# 9
30 юли 2015, 12:09 ч.
Аз бих я посъветвала да смени училището ВЕДНАГА. Аз се родих след като смених средата. Осиновена съм и всички го знаеха. Бях подложена на тормоз и от децата и от учителите. Явно съм устойчива и не ми е попречило в развитието, но бих препоръчала изваждане от гадната среда.
Виж целия пост
# 10
30 юли 2015, 12:11 ч.
Да, когато средата вече е отровна, няма да се промени и няма изведнъж да почнат да я харесват, на ново място, с нов подход.
Виж целия пост
# 11
30 юли 2015, 12:12 ч.
Аз ще си призная. Имах съученичка, която бъркаше в здравето на всички ни. Беше бедно момиче (не това причината за подигравките), ходещо със скъсани дрехи и огромни лупи. В нашите детски, жестоки очи, това беше причина да бъде отбягвана. Обаче, момичето беше адски нахално, досадно и миризливо. Не се къпеше със седмици. Съответно, всички запознаха да й викат Смръдлата. А тя ревеше и се биеше, и кълнеше. Били сме 1-2ри клас. Не се оправдавам, и аз бях в кюпа на тормозещите, не съм й посягала, не съм й правела номера, но доближеше ли ме, палех с триста. Класната ни беше говорила с майката, относно хигиената на дъщеря й, но в крайна сметка не се взеха никакви мерки.
Изводите, които съм си направила през годините са, тормозените в училище деца, масово са лабилни, много чуватвителни и се потдават лесно на унижение. Ако не ти пука и не се разтройваш от всяка обида, децата се отказват лесно от това да те тормозят.
Виж целия пост
А и ще ми е интересно да чуя мнение на човек, който се е подигравал на друг по този начин, едва ли някой ще седне да пише "да, аз се подигравах на тоя защото еди си какво", но все пак 
Изводите, които съм си направила през годините са, тормозените в училище деца, масово са лабилни, много чуватвителни и се потдават лесно на унижение. Ако не ти пука и не се разтройваш от всяка обида, децата се отказват лесно от това да те тормозят.
# 12
30 юли 2015, 12:12 ч.
Никога, никога учител не се е намесвал в нашите конфликти в училище. Сами се оправяхме на принципа на естествения подбор. А си давам сметка как е можело със съвсем малка намеса от тяхна страна да се избегнт много ексцесии. Ама гледаха си там контролните и отсъствията, изпеят си урока и това е.
Като си спомня какви учители съм имала и ме е страх да си пусна детето на училище!
Иначе някои деца са просто по-кротки и чувствителни. Лесни жертви. Гледам я дъщеря ми: Онзи ден я разплакало едно момиченце в градината, а тя го подкупила вчера като му дала най-хубавата чиния и лъжица за обяд, а онова обещало да не я закача. След като я попитахме с мъжа ми защо така е постъпила, а не му е казала например: Махай се оттук и не ме закачай вече!, вместо да му се мазни, тя ни отговори, че си е нейна работа и ще си постъпва както си иска. "Не разбирате, мамо, тате, тя е много строга и ми вика!"
Всъщност наистина е нейна работа. Ние, родителите, можем да сме подкрепа и пример, учителите могат да въведат някакъв ред и да наложат наказание, но спасението от подигравките е в ръцете на самото дете. В един момент просто трябва да се реши да сложи край и да намери механизми да общува по-задоволително с другите деца. Да събере смелост и да даде съпротива.
Виж целия пост
Като си спомня какви учители съм имала и ме е страх да си пусна детето на училище!
Иначе някои деца са просто по-кротки и чувствителни. Лесни жертви. Гледам я дъщеря ми: Онзи ден я разплакало едно момиченце в градината, а тя го подкупила вчера като му дала най-хубавата чиния и лъжица за обяд, а онова обещало да не я закача. След като я попитахме с мъжа ми защо така е постъпила, а не му е казала например: Махай се оттук и не ме закачай вече!, вместо да му се мазни, тя ни отговори, че си е нейна работа и ще си постъпва както си иска. "Не разбирате, мамо, тате, тя е много строга и ми вика!"
Всъщност наистина е нейна работа. Ние, родителите, можем да сме подкрепа и пример, учителите могат да въведат някакъв ред и да наложат наказание, но спасението от подигравките е в ръцете на самото дете. В един момент просто трябва да се реши да сложи край и да намери механизми да общува по-задоволително с другите деца. Да събере смелост и да даде съпротива.
# 13
30 юли 2015, 12:15 ч.
И да, и не. Познавам уверени деца, които са имали период на тормоз в училище. Веднъж дори един баща беше отишъл при директорката и я беше заплашил, че ще извика полиция. После родители и деца идвали у тях да се извиняват на сина му.
Дали сме тормозили - навремето имахме едно доста - ама наистина много - глупаво момиче в класа и хихикахме редовно по неин адрес. Не е имало директни обиди, а още по-малко физическо насилие, но съм сигурна, че тя не беше щастлива. Не се гордея, че съм била част от хихикащите деца.
Никой от учителите не взе отношение и не ни поговори в нейна защита.
Виж целия пост
Много зависи и от самото дете и от децата, сред които е. Ако самото дете е по-свито, е по-лесно да бъде обект на нападки, ако има самочувствие, каквото и да му казват, няма да о нараняват толкова. Много е важно да се опитваме да възпитаваме уверени деца, те ще си намерят компанията.
И да, и не. Познавам уверени деца, които са имали период на тормоз в училище. Веднъж дори един баща беше отишъл при директорката и я беше заплашил, че ще извика полиция. После родители и деца идвали у тях да се извиняват на сина му.
Дали сме тормозили - навремето имахме едно доста - ама наистина много - глупаво момиче в класа и хихикахме редовно по неин адрес. Не е имало директни обиди, а още по-малко физическо насилие, но съм сигурна, че тя не беше щастлива. Не се гордея, че съм била част от хихикащите деца.
Никой от учителите не взе отношение и не ни поговори в нейна защита.
# 14
30 юли 2015, 12:17 ч.
не съм тормозила, но не съм и била тормозена (бях спортистка в силов спорт, до 8 клас момчетата ми имаха страх 
).
много жал ми е било когато тормозят някого, но не съм казвала и дума в защита на тормозения, нито дружах с такива деца (макар, че повечето намирах за симпатични и приятни), от страх да не ме идентифицират с тях и да не стана също обект на нападки
виждала съм как тормозят съученичката ми в първи клас, майка ѝ беше рускиня, съответно не говореше добре български. беше леко пълничка, много кротка и услужлива. е, така се радваше някой ако ѝ говори нормално. но я спукваха от подигравки и дори я биеха в междучасията. детето просто беше “различно“, но децата с такава жестокост и настървеност ѝ показваха, че е различна. майка ѝ я премести през втория срок. действието се развива в елитното (тогава и сега) 73-то училище. след това се нагледах на още тормоз в училище, но този още в първи клас така ми се е запечатал... представям си как е белязал момичето, което беше жертва.
Виж целия пост
). много жал ми е било когато тормозят някого, но не съм казвала и дума в защита на тормозения, нито дружах с такива деца (макар, че повечето намирах за симпатични и приятни), от страх да не ме идентифицират с тях и да не стана също обект на нападки
виждала съм как тормозят съученичката ми в първи клас, майка ѝ беше рускиня, съответно не говореше добре български. беше леко пълничка, много кротка и услужлива. е, така се радваше някой ако ѝ говори нормално. но я спукваха от подигравки и дори я биеха в междучасията. детето просто беше “различно“, но децата с такава жестокост и настървеност ѝ показваха, че е различна. майка ѝ я премести през втория срок. действието се развива в елитното (тогава и сега) 73-то училище. след това се нагледах на още тормоз в училище, но този още в първи клас така ми се е запечатал... представям си как е белязал момичето, което беше жертва.
Препоръчани теми