Искам да помогна на приятелката си -- била е изнасилвана като дете

  • 1 670
  • 3
Приятелката ми, сега на 27г и този пост ще я нарека Ая, е била изнасилвана от доведения си баща от 10-годишна възраст нататък. Почти никой не знае за престъплението му, а майка ѝ отказва да говори по темата. Тази огромна травма от преди 15 години продължава да мъчи Ая до ден днешен и да пречи на много аспекти в живота ѝ, включително в работата, вярата в близките си и борбата със сложните моменти.
Имам огромно уважение за това, през което минава Ая. Обожавам я като човек и желая да съм още дълго с нея -- обичам я и ѝ имам доверие. В същото време искам да знам как да ѝ помогна. Тя е много интелигентна и разбира ситуацията си много добре, но често не може да се справи с емоциите си и знам, че това е защото не се чувства разбрана.
Приемам вашите съвети!

До сега съм опитал:
- Да говоря с нея за ежеднвните ѝ проблеми, да споделям моите и да намираме подкрепа и решения един в друг -- нормални човешки неща
- Да чета по темата. Изглежда, че на английски има публикувани много индивидуални истории, но на български няма почти нищо. От тези истории, изглежда най-важният път към себе-освобождаването е споделянето с много хора
- Да следя статистиките, за да знам дали е сама. Според различни изследвания, 100 000 - 400 000 жени в БГ са жертва на сексуално насилие, но не знам колко е разпространена педофилията
- Да търся организирана подкрепа. Примерно, има ли нещо като "Alcoholics Anonymous" на тема педофилия или изнасилване?
- Да мисля за себе си какво означава това, което ѝ се е случило. Като част от този процес пиша и на вас

Предварително благодаря за внимателните ви и открити мнения.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Прави ми впечатление, че вие правите много неща за приятелката си, а тя самата правили нещо по въпроса? Това което е преживяла смачква най-интимните кътчета от психиката и не случайно се наказва и от социума – това е особено тежко, квалифицирано престъпление.
При такива травми ние, терапевтите, най-често се сблъскваме със срама, вината, отричането и невъзможността на жените дори да споделят това. Не бива да забравяме, че това е придружено с огромна болка. Вашето писмо е  нагледна илюстрация на основния проблем – Ясно е че е необходима терапия, само че най-трудно е да направиш това, което ще ти помогне – да споделиш проблема.
Поради тия съображения обикновено тези травми се „работят“ ИНДИВИДУАЛНО, като дълго и продължително преди това се гради доверието между клиент и терапевт. Така че,най-доброто, което може да направите от моя гледна точка е да насърчите много внимателно вашата приятелка да отиде на терапевт, такъв какъвто тя избере и с който смята, че ще може да изгради доверителни отношения.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
@Милена Ташкова,
благодаря за мнението и за потвърждението, че е нужна помощ. За съжаление, приятелката ми е опитала поне 2 терапевти, но не им вярва, защото се чувства неразбрана и не вярва, че знаят какво правят. Има и списък някъде на най-добрите терапевти -- примерно тези, на които самото съсловие намира за най-добри?
Виж целия пост
# 3
За съжаление аз не знам за такъв списък. Освен това си мисля, че терапията е много интимен процес, в който този, който желае терапия,търси и намира най-подходящия за него терапевт, на който са се довери и да бъде разбран. И най-титулувания и най-ученият може да не е ефективен в конкретния случай, именно поради спецификите на процеса.
Даниела Тахирова
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия