ФАНТАЗИИТЕ НА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА
Много деца, осиновени или не, често си мечтаят за едни идеални родители някъде по света, които приемат с усмивка всяко тяхно действие и никога не ги наказват. Често срещано явление при осиновените деца е да си фантазират какво ли не за биологичните си родители, особено в периода преди по време на пубертета – след това фантазиите постепенно изчезват.
Според Барбара Стилуел (детски психиатър) повечето деца фантазират, че някъде под слънцето имат други родители, които са супермени...Тези фантазии най-често се появяват, когато детето се ядоса за нещо на родителите си (че не го пускат на дискотека, че не харесват гаджето му, че не му позволяват да отиде на море с компанията си и т.н.) и изчезват, когато детето разбере че едновременно може да обича и мази един и същи човек.
Фантазиите на осиновеното дете може да в две посоки – то или фантазира, че биологичните му родители са прекрасни хора, красиви, богати, умни и много добри, или че са наркомани, престъпници, пропаднали хора от ”подземния свят”.
Какво могат да направят осиновителите? Добре е да помогнат на детето си да изгради една реална представа за биологичните си родители като едни нормални хора, с предимства и недостатъци. Понякога самите осиновители са прекалено позитивно или прекалено негативно настроени към биологичното семейство и прехвърлят своето мнение върху детето си. В този смисъл е важно осиновителите да са наясно със своята позиция по този въпрос, както и да положат усилия преди да говорят с детето си по тази тема, самите те да имат реалистична представа за биологичното му семейство. Например, ако родителят свързва лошото поведение на детето си с “гените, които носи в кръвта си”, това го прави уязвим – в момент на гняв родителят може да се изпусне и да каже нещо лошо за биологичното семейство на детето си, което да се отрази изключително неблагоприятно върху тяхната връзка.
Често се случва така, че в периода, когато детето усилено фантазира за своите биологични родители, осиновителите му се засягат и обиждат. Това води до влошаване на отношенията между родителите и детето-тийнейджър.
Важно е също така да се има предвид, че фантазиите на децата, които са били осиновени като по-малки, са различни от фантазиите на децата са различни от тези на децата, които са били осиновени на по-късна възраст, въпреки че по-честата тенденция и в двата случая е към идеализация и романтични представи. И все пак, тъй като по-големите деца имат спомен за биологичните си родители, те не проявяват толкова силно любопитство и желание да се срещнат с тях.
Виж целия пост
Много деца, осиновени или не, често си мечтаят за едни идеални родители някъде по света, които приемат с усмивка всяко тяхно действие и никога не ги наказват. Често срещано явление при осиновените деца е да си фантазират какво ли не за биологичните си родители, особено в периода преди по време на пубертета – след това фантазиите постепенно изчезват.
Според Барбара Стилуел (детски психиатър) повечето деца фантазират, че някъде под слънцето имат други родители, които са супермени...Тези фантазии най-често се появяват, когато детето се ядоса за нещо на родителите си (че не го пускат на дискотека, че не харесват гаджето му, че не му позволяват да отиде на море с компанията си и т.н.) и изчезват, когато детето разбере че едновременно може да обича и мази един и същи човек.
Фантазиите на осиновеното дете може да в две посоки – то или фантазира, че биологичните му родители са прекрасни хора, красиви, богати, умни и много добри, или че са наркомани, престъпници, пропаднали хора от ”подземния свят”.
Какво могат да направят осиновителите? Добре е да помогнат на детето си да изгради една реална представа за биологичните си родители като едни нормални хора, с предимства и недостатъци. Понякога самите осиновители са прекалено позитивно или прекалено негативно настроени към биологичното семейство и прехвърлят своето мнение върху детето си. В този смисъл е важно осиновителите да са наясно със своята позиция по този въпрос, както и да положат усилия преди да говорят с детето си по тази тема, самите те да имат реалистична представа за биологичното му семейство. Например, ако родителят свързва лошото поведение на детето си с “гените, които носи в кръвта си”, това го прави уязвим – в момент на гняв родителят може да се изпусне и да каже нещо лошо за биологичното семейство на детето си, което да се отрази изключително неблагоприятно върху тяхната връзка.
Често се случва така, че в периода, когато детето усилено фантазира за своите биологични родители, осиновителите му се засягат и обиждат. Това води до влошаване на отношенията между родителите и детето-тийнейджър.
Важно е също така да се има предвид, че фантазиите на децата, които са били осиновени като по-малки, са различни от фантазиите на децата са различни от тези на децата, които са били осиновени на по-късна възраст, въпреки че по-честата тенденция и в двата случая е към идеализация и романтични представи. И все пак, тъй като по-големите деца имат спомен за биологичните си родители, те не проявяват толкова силно любопитство и желание да се срещнат с тях.
