Когато навърши 2,5 г., се принудихме да и купим собствено телевизорче за нейната стая. Беше се така вманиачила по барбенските филмчета, че нищо друго не даваше да се гледа у нас.
Купихме и едно евтино DVD, за да си гледа филмчетата в стаята. В резултат- за месец се научи да борави с него. Отваря, слага си диска, който ще гледа, затваря, пуска си филма, сменя го с друг, когато и омръзне. Накрая гаси тв-то и DVD-то, като си ляга. Изобщо от около 2,7 годишна борави съвсем свободно с техниката в нейната стая. С голяма мъка я приучих да не пипа техниката в хола.
Не ми се говори какво е, когато влезем в магазин за техника. Очите и светват, чевръстите ръчички с няколко движения развалят настройките на телевизорите или усилват говора на максимум и докато тати замазва положението, ураганът Мими е с няколко крачки напред на следващото техническо приключение. Не мога да я удържа и затова гледаме бързо да си свършим работа и да излезем от магазина преди да сме станали за резил.
Наблюдавам подобни технически умения и при много други деца. Самата аз не съм от "техническата нация".
При вашите деца така ли е?