Как да се отърва от ревността?

Не видях подобна тема. Споменавала съм може би в другите, че ревнувам много. Ревнувам го, дори от приятелите му. Не знам дали проблема е в това, че е по малък от мен. Не мога да се позная, не бях такава. Той е контактен, живеем заедно вече година и половина. Аз съм по затворена и много трудно завързвам приятелства и контакти. Бях писала/а ми се струва, че всичко започна от тогава/, когато януари месец беше поискал номера на сервитьорка/била съученичка на сина ми/. И от тогава преработвам, преработвам мислите си, защо, дали наистина е била за негов приятел/и не мога да забравя. Мъчително е, самобичувам се. Когато съм нощна, а той си е вкъщи се измъчвам дали не е с приятели и какво прави.Иначе работи, от неговата работа, след това на частно./когато има/Но през две улици от нашата се събират приятелите му, а имам чувството, че само да ми види гърба и хуква там. Бях му казала"кога ще ме заведе на тази улица", а той няма проблем, само че ще ти е скучно, защото се събираме мъже""Аз не съм и много от свободните, работя на две места. Наскоро една наша санитарка ми каза, че ходело едно момиче там. Аз бях побесняла, нали имало само мъже. Ами тя идвала пушела една -две цигари, била съученичка с не знам си кой си и си отивала. Имам чувството, че му шарят очите и мен ме държи като резервен вариант.Ако си намери нещо по младо. Искам да ми казва всичко, а той ми го спестява. Вярно, че сме уморени и двамата от работа, но освен да си отидем до неговия град не помня от кога не сме излизали заедно. Не обичаме и двамата да киснем по кафета, но някъде, извън града. А, да ходихме на море това лято. Но да ми предложи някоя вечер да излезем не помня от кога.Имам чувството, че ме крие, да не разбера нещо от някого. Понякога дори, когато съм на работа ми е трудно да се концентрирам, когато знам, че той е някъде навън. И дали отново не иска тел.номера, дали не флиртува, това ме побърква.  А съм желана жена, харесвана.
Иначе думички като "обичам те, любов моя"всеки ден, ще отидем при сина ти, каквото трябва ще му помогнем, прави ремонти вкъщи,интересува се.Но още от този прословут януари месец ми остана като петно и му нямам никакво доверие. Гледам и да не го обсебвам, а го тая в себе си и се тормозя.
Но пък от друга страна имам му доверие/относно изневяра:, но го ревнувам от флиртове, защото знаете-от там се започва. Събира се с приятели и в главата ми е-ами ако има момичета там? Мисля си, че все ме лъже, че все крие нещо, че не ми казва всичко. Давам всичко от себе си за нашата връзка и нито за миг не съм му дала повод за ревност.