Здравейте! Преди бях наспамила една друга тема с проблема си, но тъй като оттогава пробвах какво ли не, а и онази си беше специфично за кардио упражненията, отварям нова. Този път ще прикача снимки и се надявам да кажете какво според вас е това и какво да направя по въпроса.
Като цяло, проблемът ми е следният. Не знам дебела ли съм, или подута, но и в двата случая не искам да имам корем.
И сега сериозно.
Висока съм 167 см и тежа 53 кг. Харесвам си тялото по принцип, не искам да променям и килограмите си, но има нещо, което много ме потиска и тревожи и за което мисля постоянно- огромния ми корем.
Смятам, че не водя застоял начин на живот- два пъти седмично ходя на танци и два пъти седмично- на каланетика. Градски транспорт използвам все по-рядко. Отчасти за да се движа повече, отчасти- защото ме е страх, че другия път, когато се кача в автобуса, ще ми освободят място, мислейки ме за бременна, което съвсем ще доразбие крехкото ми напоследък самочувствие. Това лято не отидох на море, стоях си в града, облечена с възможно най-широки и раздърпани дрехи.
За сметка на това отидох на гастроентеролог. Прегледа ме на видеозон, направи ми и изследвания и заключи, че съм напълно здрава. Затова реших сама да проверя дали нямам непоносимост към някоя храна, от която да се подувам. Имаше седмици, в които не съм припарвала до млечни продукти. Изключвала съм и плодовете, и месото, и всичко (не по едно и също време, разбира се), положението беше същото. Не мисля, че останаха ензими и пробиотици, както и гастро-чайове и отвари, които да не съм опитала.
Прегледах си и гръбначния стълб, защото четох, че изпъкналият корем може да се дължи на извивката на самия гръбнак, както и на стойката, в която обикновено седим. И това не е.
В началото мисля, че беше просто подуване. Пролетта не ядох дори любимите си плодове, изпуснах всички ягоди и череши, защото са въглехидрати и плодова захар, а тогава се бях вманиачила. Ядях четири пъти на ден, като първото ми хранене беше около 8 часа, а последното- около 18. Закуската ми беше кисело мляко с овесени ядки, а всички останали хранения ми бяха сурови пълнени чушки с извара и понякога някакво пилешко месо. И така- месеци, което също не помогна. Даже стана по-зле, защото това ужасно еднообразие толкова ме потисна, че се депресирах и изпаднах в някакво състояние на умопомрачение и „наваксване“- сладолед, тортички, кроасани. После дни на съжаление и „пречистване“ с чайове и „компенсиране“ с краставици. До момента, в който не осъзная, че примерно е вече вечер, а аз ям сух хляб. Който нито ми е вкусен, нито ми се яде, просто стоя и тъпча без дори да знам защо. Както и да е, успях да се спра сравнително навреме, отново силно съм ограничила сладкото и тестеното, не пия никакво газирано, всъщност единствените течности, които приемам са вода, малко кафе и зелен чай. Пак си влязох в релси откъм хранене. И пак съм като слон. Само че сега е по-зле, защото осъзнавам, че съм натрупала и мазнини по корема заради гореспоменатото излизане от релси. Всъщност вече не знам дали това е мазно или подуто, или слаба коремна стена, или и аз не знам какво. Прикачам снимки, ако можете да кажете какво е според вас и има ли някаква надежда да се оправи... защото наистина вече много се потискам. Осъзнавам колко кифленски се вторачвам във външния си вид, само че наистина това започна да ми афектира живота на много нива. На 21 години съм, а не си спомням кога за последно НЕ отклоних покана да излезем навън с приятели, да пийнем бира в парка или да хапнем нещо заедно.
На първия ред снимки е коремът ми е отпуснатото си състояние, а на втория- когато съм го стегнала максимално.
Ето и снимката: цък.
Виж целия пост
Като цяло, проблемът ми е следният. Не знам дебела ли съм, или подута, но и в двата случая не искам да имам корем.
И сега сериозно.Висока съм 167 см и тежа 53 кг. Харесвам си тялото по принцип, не искам да променям и килограмите си, но има нещо, което много ме потиска и тревожи и за което мисля постоянно- огромния ми корем.
Смятам, че не водя застоял начин на живот- два пъти седмично ходя на танци и два пъти седмично- на каланетика. Градски транспорт използвам все по-рядко. Отчасти за да се движа повече, отчасти- защото ме е страх, че другия път, когато се кача в автобуса, ще ми освободят място, мислейки ме за бременна, което съвсем ще доразбие крехкото ми напоследък самочувствие. Това лято не отидох на море, стоях си в града, облечена с възможно най-широки и раздърпани дрехи.
За сметка на това отидох на гастроентеролог. Прегледа ме на видеозон, направи ми и изследвания и заключи, че съм напълно здрава. Затова реших сама да проверя дали нямам непоносимост към някоя храна, от която да се подувам. Имаше седмици, в които не съм припарвала до млечни продукти. Изключвала съм и плодовете, и месото, и всичко (не по едно и също време, разбира се), положението беше същото. Не мисля, че останаха ензими и пробиотици, както и гастро-чайове и отвари, които да не съм опитала.
Прегледах си и гръбначния стълб, защото четох, че изпъкналият корем може да се дължи на извивката на самия гръбнак, както и на стойката, в която обикновено седим. И това не е.
В началото мисля, че беше просто подуване. Пролетта не ядох дори любимите си плодове, изпуснах всички ягоди и череши, защото са въглехидрати и плодова захар, а тогава се бях вманиачила. Ядях четири пъти на ден, като първото ми хранене беше около 8 часа, а последното- около 18. Закуската ми беше кисело мляко с овесени ядки, а всички останали хранения ми бяха сурови пълнени чушки с извара и понякога някакво пилешко месо. И така- месеци, което също не помогна. Даже стана по-зле, защото това ужасно еднообразие толкова ме потисна, че се депресирах и изпаднах в някакво състояние на умопомрачение и „наваксване“- сладолед, тортички, кроасани. После дни на съжаление и „пречистване“ с чайове и „компенсиране“ с краставици. До момента, в който не осъзная, че примерно е вече вечер, а аз ям сух хляб. Който нито ми е вкусен, нито ми се яде, просто стоя и тъпча без дори да знам защо. Както и да е, успях да се спра сравнително навреме, отново силно съм ограничила сладкото и тестеното, не пия никакво газирано, всъщност единствените течности, които приемам са вода, малко кафе и зелен чай. Пак си влязох в релси откъм хранене. И пак съм като слон. Само че сега е по-зле, защото осъзнавам, че съм натрупала и мазнини по корема заради гореспоменатото излизане от релси. Всъщност вече не знам дали това е мазно или подуто, или слаба коремна стена, или и аз не знам какво. Прикачам снимки, ако можете да кажете какво е според вас и има ли някаква надежда да се оправи... защото наистина вече много се потискам. Осъзнавам колко кифленски се вторачвам във външния си вид, само че наистина това започна да ми афектира живота на много нива. На 21 години съм, а не си спомням кога за последно НЕ отклоних покана да излезем навън с приятели, да пийнем бира в парка или да хапнем нещо заедно.
На първия ред снимки е коремът ми е отпуснатото си състояние, а на втория- когато съм го стегнала максимално.
Ето и снимката: цък.
