Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

Според теб. Според мен е друго. Страхотен младеж, с вече оформени цели за неговото бъдеще и с амбиции за постигането им.

Деска, права си. Споделянето на вълненията от ДГ до тук са нищо.

Нем, технологиите се развиват и на база това децата имат достъп до новостите и тук, не изостават, ако имат стабилни интереси в областта. Част от глобалния свят можещите и знаещите ще станат искат или не. Но прекараните години у дома до завършване на гимназия, близостта с родителите не могат да се заменят с нищо. Дъщеря ми е на почти 19, следва навън и не мога да се оплача, че трудно се адаптира. Напротив, има приятели от всякакви националности, тоест част е от описания от теб глобален свят, намери си работа още първия семестър, дните й са плътно заети с учене, работа и занимания с приятели. И въпреки това често когато се чуем, носталгията се усеща, прозира в думите й, в израза на лицето й, в изразените желания. Не виждам причина да отделя по-малко дете...Ползите за мен ще са много по-малко от негативите.

Примерът с яйцеклетката в поста на Черна станция чудесно се връзва с изказването ти. И няма нищо общо с довода, че ранното отделяне на детето от семейството му няма как да има повече ползи от негативи. Освен ако семейството не е читаво.

Не е точно така. Не го правят с мисълта за доброто на момичето, а защото момичето трябва да бъде подложено на това, защото е родено жена. Осакатяването им не е само според нашите разбирания, извършват се манипулации без обезболяващи, без хигиенни мерки и тн..  Пак казвам, примерът изобщо не е по темата.


И тук говорим за различни неща. Не виждам аналогията. В това семейство не изпращат детето в чужбина, заради идеята да не е България или по семейни аналогии. Изборът на училище не е бил мотивиран от това да е в чужбина , нито от удовлетворяване на моментен каприз на дете. Аз ли не обяснявам добре? Когато казах, че детето е искало, то е защото самото то е показало, че се чувства сигурно, че обстановката и идеята мама и татко да не са денонощно с него, не го притеснява. Просто детето по характер е самостоятелно. Ако детето не беше такова, разбира се, че няма да го пращат далече.. Както и че ако в някакъв момент не му понася, веднага ще го върнат. Не е проява на родителска амбициозност. Към днешна дата детето се чувства добре, учи се добре и не са се налагали такива неща. 

В петък имах гостенче - дете от Испания, изпратен от техните да си усъвършенства английския.
http://www.rockbrookinternational.com/ (вече съм го пускала мисля този линк тук)

Детето е много самостоятелно, с изградени навици, отлично впечатление ми направи. А е само 5^ти клас!

Една моя позната щяла да праща детето си 6 клас да учи в Австрия само.За мен това е лудост

teodors34  Къде в Австрия?

Не, не бих ги пуснала да учат в чужбина докато са малки. Голям егоист съм, но не мога да се разделя с тях. Като станат студенти нямам нищо против да заминат да учат навън. Не че някой ще ме пита тогава де.

Smile_d то такъв въпроса зададен  "би ли по принцип", май е доста трудно да се отговори

Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.

Цветито, браво на теб! Продължавай все така, но приеми един съвет. Прекрасно е, че си се насочила към археология и антропология, но ако завършиш това в България и останеш тук, переспективите са доста непривлекателни - ниско заплащане, остаряла музейна база и т.н. Това, с което искаш да се занимаваш е за бяла и богата държава, която отделя достатъчно средства за развитие на тези науки. Поинтересувай се за следване в чужбина. Успех! 

Благодаря! Насочила съм се към университети в Обединеното кралство, но с пълна стипендия, част от избора ми беше и факта, че не е работа за в България, но това не е пречка за мен. Сега чакам другата учебна година, за да пристъпя и по-далеч и да отида на лятно училище по археология и антропология, имам покана от Оксфорд Ройал Академи и мисля да се възползвам, но отказах тази за онлайн курсовете им- намалиха ги на половин цена, но все пак е сериозна сума, а не получавам нещо, което не мога да науча и сама чрез проучване. Има един много хубав цитат за този сорт пътувания: "За корабите може да е безопасно пристанището, но те не са направени затова", цитирам по памет.

Не съм сигурна, че в УК изобщо има стипендии. Има едни малки за покриване на битовите разходи, но не е като в САЩ, където може да имаш и 100% стипендия. В УК дават заеми за следването.

    

Много хубава мисъл, Цветито! Да, корабите си почиват на пристанището, но тяхната цел е ОКЕАНЪТ, нали?

Ето още нещо хубаво:

Ако искате да построите кораб, не карайте хората да събират дърва и не им възлагайте задачи и работа, по-скоро ги научете да копнеят за безкрайната необятност на морето.
Автор: Антоан дьо Сент Екзюпери

Много си ми симпатична, Цвети! От все сърце ти желая успех!