Думите дават информация, жестовете я допълват, а понякога и ги заместват.
Учени твърдят,че жените по-добре разбират езикът на жестовете.Защото те придобиват този си опит при отглеждането на малките си деца.
Вие как мислите?Променили ли сте се в това отношение откакто сте майки?
И още нещо-някои жестове са общи за всички народи. Навсякъде усмивката означава добро настроение, сбърченото чело издава грижите, а повидгнатите рамене говорят за неразбиране, недоумение, незнание.
А има ли нехарактерни жестове в страната ,в която живеете?
Аз мога да кажа за себе си,че доста съм се променила ,откакто имам дете, много по-внимателна съм и доста детайли,на които не обръщах внимание преди,сега ми правят впечатление.Понякога забелязвам разликите в думите на хората и в съпътстващите ги жестове,които отричат казаното.
А по отношение на жестовете,италианците жестикулират постоянно,така,че трябва цяло изследване да се напише по случая. Прави ми впечатление също,че като говорим на български с дъщеря ми,съпруга ми,понякога от интонацията се мъчи да схване естеството на разговора,но в повечето случаи греши.Явно двата езика имат доста различно звучене.