Второ дете - противоречиви емоции

Лека бременност и бъди щастлива !!!
Като се роди малкото човече ще забравиш всички подобни терзания  и ще бъдеш доволна, че имаш още едно слънчице у дома 
Колкото и да се променя живота ни с второто дете  си заслужава 

Oх и мен ме терзаят такива мисли.Хем ми се иска,хем не ми стиска. Реших да почакам,докато Дани стане около 4,дано дотогава не ми е минало желанието.Сега само раждания и кърмене сънувам.

ние казахме на дъщеря ни веднага,защото от началото ми беше зле,повреъщах,болници и т.н. и тя имаше нужда от обяснение какво ми става
подготвихме я полека-лека с еднакнига със снимки на бременни и бебета,освен това често се виждахме с наши познати с бебета,за да види какво е това -бебе,и разни такива-докато си четеш списанието или книжката за бременни ,можеш да покажеш някоя картинка и да дадеш малко разяснение по нея,на другия ден още ммалко и така...не може изведнъж да се приберете в къщи с бебе!
когато родих второто дете,първите дни като че ли не можех да го почувствам като мое!може би защото очаквах да е същия като дъщеря ми,не знам,но много скоро разбрах,че всъшност ги обичам и двамата невероятно много,а сега вече се чудя какви са били тия мои мисли през бременноста и след раждането!всичко си идва на мястото от самосебе си
дъщеря ми се радва на бебето и мнопго ми помага.на моменти много се лигави,но тя си е такава и не го отдавам на ревност.забравила съм много неща,дори питах лекарката как се вари вода!но нали затова са форума и книгите
на всички бъдфещи майчета на втори дечица желая много леко бременеене и повече хубави мисли!

Хахаха, хормонален тайфун, здравей!
Аз пък си мислех, че ще обичам повече бебето и за каката няма да има място. И всеки път като я поглеждах потъвах в чувство на вина.
Каката подготвихме още преди да забременея. Нашия татко една година ми ходи по петичките, че иска бебе, аз все не, накрая един ден ми каза, че ако не махна спиралата днес ще имаме сериозни семейни проблеми. Същия ден бях без спирала и казаха на каката (тя беше на 5), че с тати искаме нейното разрешение да имаме бебе. Тя дълбокомислено "Ох, мамо, пак ли ще трябва да правиш секс с тати?". Когато забременях се чудех как да и кажа, но бях притисната от обстоятелствата да и кажа още първия ден, защото повръщах страшно. Сутринта тръгнах с колата да я карам на градина и по пътя се наложи да спра, за да повърна. Като и видях уплашената физиономийка ми стана много мъчно и и казах, че имам страхотна новина за нея. Тя реагира по-добре и от баща си. От тогава до последно всеки ден ме питаше как съм, как е бебо. Пипаше ме по корема и му говореше (говоренето ставаше като викаше в ухото ми, за да я чуе бебето). После..., после се роди бебето. Беше щастлива, но ни гледаш под лупа как се държим с нея. И противно на всичките ми терзания през бременността аз обичам нея точно толкова, колкото и преди. А него обичам точно толкова, колкото и нея.
Ревността я има. И от двете страни. И това е винаги, когато обърна малко повече внимание на единия, отколкото на другия. Но си има и начини да се реши проблема.
Успешно раждане и се обгради с позитивни хора.

Преди да забременея с второто ми дете, дъщеря ми беше на 3 годинки и вече тайничко завиждах, когато видя на улицата майка с количка, т.е. искаше ми се пак да гушкам бебче. Но когато забременях без да сме го планирали (мислех да бъде няколко години по-късно), два дни ходих като ударена с мокър парцал - ами сега, как ще се справя с работата, не мога да отсъствам от работа (имахме частен бизнес), но на третия ден се взех в ръце и реших, че това е чудесна новина, на която само трябва да се радваме и че малкото човече е добре дошло. На дъщеря ми й обясних, че бебетата се раждат, че живеят в коремчетата на майката (никакви зелки и щъркели) и т.н. Когато се синът ми се роди, тя го прие добре и сега съм доволна, че се получи така. А второто се гледа много по-лесно от първото, то някак си расте "помежду другото", изобщо не разбрах кога порасна. Желая лека бременност и леко раждане!

На 34г. родих второто си дете.Имам дъщеря на 14г.Въобще нямах желание да раждам след толкова години пак,но кой ли ме пита.И аз изпитвах ужас,като теб от повторно раждане,дебелеене и всичко останало.Към края на 9-ия месец,като че ли свикнах с тази мисъл.
Каката много се радва,че има сестричка.Грижи се за нея по-добре и от мен.Много ми помага,нали е вече голяма. За таткото да не говорим,той е на седмото небе от щастие,че има две моми.
А до това дали ще обичаш второто дете като първото-няма никакво съмнение.Всички умираме за това малко слънчице
Бъди сигурна,че животът ви коренно ще се промени и то от хубаво към по-хубаво.Успех!