Здравейте мили мами,
Предполагам ,ч е темата за 2-ро дете е коментирана много пъти, но за мен сега е на дневен ред. Бремена съм с второ дете, и въпреки че работихме за него, т.е. не е станало случайно, много съм раздвоена, не мога да спя. Не съм сигурна дали го искам, дъщеря ми поотрсна, можем да я водим навсякъде с нас, имаме един нормален ритъм на живот, ние на работа, тя на градина, събота и неделя на разходки и сега наново раждане, дебелеене, безсъни нощи, памперси, захранване, гърне.... Страх ме е дали ще се справя, много искам дъщеря ми да приеме лесно бебето и да се радва за него. Няма алтернатива да го махна, разбира се, но не мога да се отпусна и да се наслаждавам на този етап от живота ми, който сигурна съм , няма да се повтори (за 3-то никога няма да се навия).
Скъпи майки, минали по този път ,бихте ли споделили вашия опит, как подготвихте детето си за идването на новия член на семейството ви, много по натоварена ли сте в къщи, обичате ли и второто си дете като първото. Благодаря ви предварително.
Между впрочем, нашия татко е много щастлив, но все пак за него промените не са чак толкова големи, като изключим факта, че ще трябва да изкарва повечко парички.
Виж целия пост
Предполагам ,ч е темата за 2-ро дете е коментирана много пъти, но за мен сега е на дневен ред. Бремена съм с второ дете, и въпреки че работихме за него, т.е. не е станало случайно, много съм раздвоена, не мога да спя. Не съм сигурна дали го искам, дъщеря ми поотрсна, можем да я водим навсякъде с нас, имаме един нормален ритъм на живот, ние на работа, тя на градина, събота и неделя на разходки и сега наново раждане, дебелеене, безсъни нощи, памперси, захранване, гърне.... Страх ме е дали ще се справя, много искам дъщеря ми да приеме лесно бебето и да се радва за него. Няма алтернатива да го махна, разбира се, но не мога да се отпусна и да се наслаждавам на този етап от живота ми, който сигурна съм , няма да се повтори (за 3-то никога няма да се навия).
Скъпи майки, минали по този път ,бихте ли споделили вашия опит, как подготвихте детето си за идването на новия член на семейството ви, много по натоварена ли сте в къщи, обичате ли и второто си дете като първото. Благодаря ви предварително.
Между впрочем, нашия татко е много щастлив, но все пак за него промените не са чак толкова големи, като изключим факта, че ще трябва да изкарва повечко парички.
Чак сега започва да ми " просветва " , но заедно с лекото облекчение изпитвам и един невъобразим страх дали всичко ще бъде наред - дори кошмари сънувам ... 
, лека бременност и дано пролетта и лятото ти помогнат поне малко за добро и ведро настроение / ... че на мен и тази безкрайна зима ми се отрази ужасно ! / 
. 
. Той беше въодушевен, едва дочака ноември, и все още е, въпреки, че аз си мислех, че ще има ревност и т.н. Нищо подобно - това момче се преобрази - при всичките ми грижи за малката и факта, че след прибирането ми в къщи имах проблеми и месец не трябваше да ставам от леглото - ставах само до тоалетната и обратно (и това беше лукс...) и бях по цял ден с нея в спалнята - той не престана да бъде нежен и любвеобилен и към двете ни ... Верно е, че всичко се забравя - пюренца, кашички, захранване ..., а и дете с дете не са еднакви, но вярвай ми - заслужава си. И се опитай да не си тровиш живота с черни мисли за това ще се справиш ли и как ......, не се съмнявай - ще!!!! Не казвам, че е лесно - тъкмо си понаперил гребена и си си канализирал живота и ... айиде пак в първи клас, но ... пак ти казвам тръпката си заслужава 
Раждането не ме е тревожило никак, знаех, че ще е секцио. Да, при мъжа наистина не настъпват по-малко промени в ритъма на живот, а жената излиза от нормалния живот минимум за година и нещо, но това трябва да се приеме просто 
Иначе притеснения дали ще си обичам второто дете като първото не съм имала никога. Малко се колебаех как ще се справя с две, но то е ясно, че като са вече вкъщи, къде ще ходя, та няма да се справя.