Лъжицата ѝ беше добре познат предмет, защото в нея слагахме капките вигантол и после ѝ давахме да я оближе. Така че може да се каже, че знаеше за какво служи и макар да беше изцапана с нещо неизвестно, пак я лапна, както правеше всеки ден, когато ѝ давахме капки.
Не е знаела, че е храна, нито е знаела, че трябва да я изяде, защото не е трябвало и без това, само ако поиска. Оризовата каша не ѝ хареса, но второто, което дадохме - пюре от сушени сини сливи, и до днес го обожава.
Не съм казала, че е ядяла само мляко. Имаше три пъти мляко, един път каша и един път пюре. Между храненията - ябълка, банан, кайсия и каквото е имало като плодове в конкретния момент. Две от храненията останаха мляко чак до 3-годишна възраст. Тези неща вече са въпрос на избор и вкус на конкретното дете.