Самотна майка

  • 35 368
  • 137
Здравейте на всички самотни родители.Скоро и аз ще бъда част от вас,надявам се някой ден да бъда силна и да възпитавам правилно малкото си бебенце.След 5 месеца агония,и неориентираност в отношенията ми с ''приятелят' ми ..най-вероятното е да си остана сама.Не съм предполагала,че като забременея,ще се окажа изоставена ,не обичана вече и без подкрепа от най-важният човек в картинката...но явно трябва всичко да очаквам.Лесно ли се справихте с болката и кога изчезва тя ..и може ли да бъде един мъж ..баща но от далече...защото е решил,че ще си възпитава детето..как ще стане като не живее с мен .... или са просто празни думи...Благодаря на всички за вниманието,не търся съжаление,а подкрепа от хора преживяли този тежък момент...както аз го преживявам.Благодарна съм на Господ от сърце за този дар,просто винаги съм мечтаела за семейство..ще бъда ли достатъчна само аз за това малко човече..дали е възможно някога да срещна човек,който би възприел детето ми като свое Simple Smile .. Hug
Виж целия пост
# 1
Разделих се с биологичния създател на сина ми две седмици преди планираната сватба, бях бременна в 4 месец. Оттогава той никога не потърси нито мен, нито сина си. Детето вече е почти 190 см. Wink

Не съжалявах в нито един момент за случилото се. Щом не е искал да е с нас, по-добре от самото начало да е така.

Имала съм трудности, но големият плюс бе, че вече имах образование и добра работа. Второто висше го влачих 10 години, но сама с дете не бе лесно.

Синът ми в момента кара труден пубертет, но е умно момче, ще излезе добър човек от него.

Желая ти кураж. Ще се справиш.
Виж целия пост
# 2
Може един мъж да е баща и без да живее с майката - стига да иска да е такъв и да има диалог между двамата. Може и да дрънка празни приказки.
Дали ще срещнеш човек, който да приеме детето ти - живота винаги дава право на поправителен, така че искаш ли ще намериш.
Ще се справиш, не се притеснявай.
Виж целия пост
# 3
бъди силна и мисли за детето си, болката отшумява с времето, а с бащата - както дойде, може пък да е отговорен човекът, имам познати самотни майки с деца, които не са търсени от бащите си изобщо, някои не са ги виждали нито веднъж, доста от тях си намериха после други половинки, които приеха децата добре, но има и такива, които си останаха сами, чист късмет си е това, имам и приятелки без деца, които също си останаха сами....
за статистиката ще кажа, че имам и познат мъж, който след развода си остана прекрасен и грижовен баща и когато дъщеря му поотрасна, толкова много искаше да живее с баща си, че водиха съдебно дело, за да може тийнейджърката да не живее вече с майка си, а да се премести при баща си и така стана - спечелиха делото, така че има и такива бащи, колкото и да е рядко
 
Виж целия пост
# 4
Възможно е мъж да бъде баща отдалече, но в болшинството такива случаи той е живял доста години с детето, успял е да създаде връзка с него и после, дори вече да не обича майката, му е трудно да живее и без детето си.
В твоя случай не бих разчитала.Той не е до теб, не го вижда как "расте" сега, няма да е до него, как очакваш да бъде добър, отговорен и присъстващ в живота на детето си баща?
Не че е напълно изключено, но вероятността клони към нула.
Все пак ти го познаваш най-добре.....просто аз не съм сигурна, че може да се разчита и да се гласува доверие на човек, зарязващ бременната си жена.Прекалено долно, подло и страхливо е.
Дали ще срещнеш друг?Най-вероятно да.
По мои наблюдения сами остават друг тип хора.
Виж целия пост
# 5
Бъди силна и не се предавай!Приготви се за това,което те очаква,за да не дойде извендъж голямата умора,всички емоции накуп и малкото съкровище, а ти да си неподготвена за тях.Всичко друго ще се нареди.Говори с родителите ти ако могат да помагат,не оставай сама,защото аз когато родих,Мм беше с мен постоянно и помагаше и пак стигах но някакви депресиии.Според мен засега на детето му трябваш най-вече ти...по-нататък ще говорите за другите неща.Очаква те най-прекрасното изживяване и проключение в живота,мисли ведро и му се наслади,дори и сама Simple Smile
Виж целия пост
# 6

Все пак ти го познаваш най-добре.....просто аз не съм сигурна, че може да се разчита и да се гласува доверие на човек, зарязващ бременната си жена.Прекалено долно, подло и страхливо е.

Може бременността да не е влизала в плановете му.
Виж целия пост
# 7

Все пак ти го познаваш най-добре.....просто аз не съм сигурна, че може да се разчита и да се гласува доверие на човек, зарязващ бременната си жена.Прекалено долно, подло и страхливо е.

Може бременността да не е влизала в плановете му.

Да е взел мерки тогава! Naughty

По темата - трудно е да отглеждаш сам дете. Особено докато е зависимо от водене/вземане от училище. Голям ангажимент е. Финансово също не е лесно. Ако можеш, бори се за издръжка. Peace
За участие на бащата - по-скоро е в сферата на пожеланията.
Късмет! Hug
Виж целия пост
# 8
Възможно е мъж да бъде баща отдалече, но в болшинството такива случаи той е живял доста години с детето, успял е да създаде връзка с него и после, дори вече да не обича майката, му е трудно да живее и без детето си.
В твоя случай не бих разчитала.Той не е до теб, не го вижда как "расте" сега, няма да е до него, как очакваш да бъде добър, отговорен и присъстващ в живота на детето си баща?
Не че е напълно изключено, но вероятността клони към нула.
Все пак ти го познаваш най-добре.....просто аз не съм сигурна, че може да се разчита и да се гласува доверие на човек, зарязващ бременната си жена.Прекалено долно, подло и страхливо е.
Дали ще срещнеш друг?Най-вероятно да.
По мои наблюдения сами остават друг тип хора.








Мила ,той държи да е баща на детето и според мен няма как да стане ...БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ДУМИТЕ  Hug
Виж целия пост
# 9
Как държи, пък не сте заедно? Защо?
Виж целия пост
# 10

Все пак ти го познаваш най-добре.....просто аз не съм сигурна, че може да се разчита и да се гласува доверие на човек, зарязващ бременната си жена.Прекалено долно, подло и страхливо е.

Може бременността да не е влизала в плановете му.

Преди да се случи влизаше..не бих била с човек,с когото не съм говорила за деца и семейство милион пъти...бях изненадана и разочарована,че думата не струва нищо ,и изведнъж не сме готови за бащи....почувствах се предадена...не е било нещо на сила и тнт...
Виж целия пост
# 11
Как държи, пък не сте заедно? Защо?

Еми не знам и аз ...... ..не бил готов....имал да си изживее моменти.....куп глупости ..откакто забременях....
Виж целия пост
# 12
Щом иска да е баща, включвай го още от началото.   Защото един такъв баща, много горд и щастлив, ми се хвалеше, че детето за пръв път останало при него с преспиване - на 3 години това.
Виж целия пост
# 13
Как държи, пък не сте заедно? Защо?

Еми не знам и аз ...щял да ми покаже как се възпитава ,дори и от далече..щял да е страхотен баща...нямало друг да му възпитава детето...не знам какво си мисли ..не бил готов....имал да си изживее моменти...обичал ме ..ама не си представял живота с мен..куп глупости ..откакто забременях....
На колко години е кандидат-таткото?
Има и друга възможност-просто да се е уплашил сериозно от отговорността, която го очаква.Да се е паникьосал, да си мисли и то съвсем сериозно, че не може да се справи 24-часово с дете.
Ако наистина настоява и занапред да бъде баща, дай му шанс.Като:
го викаш за всяка консултация от тук нататък
настоявай да бъде до теб при раждането, дори да не присъства, да чака отвън, да те посещава в родилното, да те вземе от там.
да идва всеки ден после да се вижда с детето
всяка седмица поне един ден, според ангажиментите му, да прекарва с детето, респективно и с теб, защото то е още бебе
да ви води на всяка детска консултация
ако случайно (дано не става поне първите 2-3 години) дечко се разболее, пак-той плътно с теб по доктори
С една дума, изисквай, настоявай, юркай го наистина да бъде баща.
А не да се вясва веднъж месечно за по 1-2 часа.
Така поне ще разбереш можеш ли да разчиташ на него наистина.А и кой знае, може да му мине "уплаха" от родителството, да види, че бебетата не хапят и да се съберете.   Grinning
Каквото и да се случи, сигурна съм, че ще се справиш и ще бъдеш щастлива.   Hug
Виж целия пост
# 14
Как държи, пък не сте заедно? Защо?


На колко години е кандидат-таткото?
Има и друга възможност-просто да се е уплашил сериозно от отговорността, която го очаква.Да се е паникьосал, да си мисли и то съвсем сериозно, че не може да се справи 24-часово с дете.
Ако наистина настоява и занапред да бъде баща, дай му шанс.Като:
го викаш за всяка консултация от тук нататък
настоявай да бъде до теб при раждането, дори да не присъства, да чака отвън, да те посещава в родилното, да те вземе от там.
да идва всеки ден после да се вижда с детето
всяка седмица поне един ден, според ангажиментите му, да прекарва с детето, респективно и с теб, защото то е още бебе
да ви води на всяка детска консултация
ако случайно (дано не става поне първите 2-3 години) дечко се разболее, пак-той плътно с теб по доктори
С една дума, изисквай, настоявай, юркай го наистина да бъде баща.
А не да се вясва веднъж месечно за по 1-2 часа.
Така поне ще разбереш можеш ли да разчиташ на него наистина.А и кой знае, може да му мине "уплаха" от родителството, да види, че бебетата не хапят и да се съберете.   Grinning
Каквото и да се случи, сигурна съм, че ще се справиш и ще бъдеш щастлива.   Hug


На 25 е ..но казва,че не го е страх...просто искал да си живее.... Hug Hug Hug Hug Hug Hug
Той не плаща нищо....за какво ми е да го вземам ..само се разстройвам..а и се държи грубо с мен ...а аз понеже не ми се е случвало в живота,някой да е груб с мен и особено в такъв момент..и си страдам..и затова се чудя има ли смисъл  и тнт...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия