Превъзпитание на пинчер

Здравейте, изпуснали сте и възпитанието, щом вече е на 2г, но никога не е късно. Първо и много важно, не я бийте и наказвайте когато направи беля, никакво завиране на муцуната в бъркотията или други подобни изродщини, приемете, че тя друго поведение не знае и затова прави бели. Разхождайте я много, много често, независимо от времето, кучетата имат нужда да са сред подобни, да душат, изследват....нищо че е малка порода, не значи че трябва да е в чантичка под ръка и да се разхожда в мола . Купете памперсни чаршафи и ги наслагайте из дома, ако се изпишка там я поощрявайте с лакомство и добри думи (ще усети интонацията, не думите). Ако я заварите да пишка някъде, я преместете върху памперсния чаршаф. Всеки път като се изходи навън на разходка, пак лакомство и добри думи. Постепенно ограничете памперсните чаршафи до 1-2, да кажем в близост до терасата или банята или до входната врата, след време тя сама ще започне да ви дава сигнали кога и се излиза. Създайте и режим, трябва да има поне 3 разходки на ден, а при нея за да си върши нуждите навън първоначално трябва да са повече и дълги. Изобщо, все едно започвате отглеждане на малко бебе куче. Ще мине време, но ще се научи
И не, мястото на кучетата не е навън на двора на верига, прекалено сме доместицирали тези животни и определени породи са дотолкова зависими от нас, че не биха оцелели навън при минусови температури. Относно масата, не оставяйте храна никъде на достъпно място и не я хранете с вашата храна, т.е когато вие се храните, не се поддавайте на тъжния поглед. ако я научите така, ще седи вечно до вас и ще проси храна.
Може да си купите книги за обучение на бебе-куче, но пак казвам, тези методи на наказание със завиране на муцуната в бъркотията или бой с вестника са...меко казано малоумни и остарели
Успех и не се отказвайте

Не знам дали ще успееш самостоятелно. Може би ако имаш възможност да се консултираш със специалист, който да ти дава някакви насоки поне... Тези кучета по принцип са доста своенравни. Имахме такова, докато бяха малки децата. Взехме го, защото искаха куче, а в апартамент не си представях някое голямо и дългокосместо животно. Та нашето беше с размер на средноголяма котка, много симпатично, но ужасно вироглаво. Не знам дали възпитанието му куцаше, защото децата го обичаха и го глезеха или защото аз бях доста заета, та понякога просто вдигах ръце и не се занимавах твърде. Извеждахме го сутрин и вечер и поразии не правеше. Ако случайно сме някъде, му оставяхме отворена вратата на банята и то ходеше направо на решетката на канала. Но това беше по-скоро изключение, обичайно просто си го извеждахме. Иначе веднъж създало си някакъв навик, трудно можеш да го отучиш. И не защото не разбира, просто си отстоява своето. Не знам дали породата е такава или ние случихме на опърничаво животинче, но така и не можах да го отуча от някои лоши навици.

٠•● Veggie ●•٠, изобщо нямам предвид да стои кучето на каишка на двора, сякаш е наказано, а точно обратното - да има място за игра, известна свобода и тн.

Чудно ми е само как от куче с навици се е превърнала в такова без... Ядосала се е и го прави на пук вече толкова време или просто не са й били достатъчно затвърдени навиците...

Не е добре да мислим, че кучетата разсъждават и действат като хората и да им приписваме човешки емоции и чувства, ядосала се и се инати, ами не, нещо друго я притеснява. Според мен тя навици няма, т.е няма какво друго да затвърждава, освен неправилно поведение (което не е нейна вина, все пак никога не и е показвано как е правилно и какво точно се очаква от нея). Пишкането на терасата също не е нещо положително или за поощряване. Кучетата имат нужда да излизат навън и да се социализират.
Промените в обичайното поведение може да се дължат на много неща, ето досега си е била сама с момчето, сега обаче се появяваш ти...много може да са причините за "защо така прави", въпроса е с търпение и време да и се покаже какво е правилно и какво не е, трябва да разбере какво се иска от нея.