Не обичам мъжа си - кои от вас останаха и кои си тръгнаха

Знам че има подобни теми, но наистина бих искала да получа мнения от първо лице на жени, които са били в такава ситуация. С мъжа ми сме заедно от 18г., имаме дете на 5 г. Отношенията ни бавно, но сигурно охладняваха и сега сме в положение при което аз нямам никакво желание за секс с него, постоянно се караме за дребни неща, аз мърморя, той избухва. Ще попитате защо чак сега се сещам? Събрахме се доста рано (аз бях на 21) имахме хубави години. Постепенно, още като бях на 27-28 г., нещата започнаха да се пропукват.  Мъжът ми лесно избухва, не е достатъчно амбициозен, инертен е и склонен да обвинява околните за неуспехите си. Приема лично различното мнение. Това стига дотам, че ако той спори с трети човек, чието мнение е близко до моето и аз покажа това, той го схваща като предателство и опит да го унижа и да му направя напук. Аз от друга страна, отстоявам позициите си и не съм съгласна да премълчавам само за да няма конфликт. Често се караме, в момента скандали тръгват от съвсем незначителни неща. Мъжът ми е склонен да обобщава и да вижда лошо отношение във всяко конкретно пререкание. Аз от друга страна често правя забележки, недоволна съм, студена съм към него, не показвам привързаност. Знам, че това много го наранява и донякъде провокира неговите реакции. Не може да се владее и бих го определила като агресивен. Много рядко се е случвало да ме удари, но сравнително често ме е стискал за ръката, за рамото, буквално ми е „съскал” в лицето на 2-3 сантиметра от мен. Аз също отговарям агресивно в подобни случаи. За мен е много важно да не правим подобни сцени пред детето, но и това се е случвало. Имаме и доста разногласия за неговото възпитание. Много пъти съм си задавала въпроса дали да не си тръгна и... все оставах. Не мога да кажа защо не го направих -преди 10тина години имаше още чувства, после много исках дете и бях убедена, че ще е добър баща, проблемите ми се виждаха преодолими. Признавам, имала съм и страх от това, че ще остана сама (след 30 г.)Сега по-скоро съжалявам, че останахме заедно и създадохме дете. Ходили сме няколко месеца на семейна терапия без особен ефект. Мисля, че той все още има чувства към мен, независимо от натрупаното напрежение, но аз съм тотално изстинала към него. Има ли други в подобна ситуация и какво решение взехте? За тези, които са останали в подобен брак - успяхте ли да подобрите нещата и да се чувствате добре? За развелите се - как се отрази това на децата, а и на вас самите, особено ако не сте намерили подходящ човек след раздялата? Да спомена, че живеем в мое наследствено жилище, аз съм със сравнително добри доходи, т.е. финансово независима съм и това няма да е първостепенен проблем при развод.