За корените на огорчението

Публикувана: 10 апр. 2006, 12:02 ч.
Последно мнение: 14 апр. 2006, 23:47 ч.

2 598
26

# 15 10 апр. 2006, 23:30 ч.

Мили майчета, много често чуваме и разбираме нещата както на нас ни се иска и според очакванията ни. Чуваме само това, което ние искаме. По-лесно е да търсим причината някъде другаде примерно как се справят хората „навън”...
Наистина НЯКЪДЕ има и такива неща и по-развита социална подкрепа. Но в практиката си в момента точно от това някъде имам няколко деца, на които някакви специалисти са им сложили някаква диагноза и хората се връщат тук. Първо защото не се говори някакъв език, а техния, второ защото и народопсихологията ни си казва думата. А и защото, за да се използват максимално здравните им фондове „добрите хора” там им слагат хипер диагнози...
И от позицията на родител това, което за мен най-точно очертава разликата между специалист и родител е един цитат май беше Тери Пратчет. Обяснявя каква е разликата между това да си въвлечен и участник в процеса. То е като бекона с яйца. Пилето било участник, а прасето просто въвлечено...

Виж целия пост

Гери_

# 16 11 апр. 2006, 01:21 ч.

Здравейте.Майка съм на дете с атипичен аутизъм на 15 г.Дали следвайки поредното лечение,и подвластни на угризения,отчаяние негодувание и безсилие не забравяме,че всъщност децата ни имат нужда от нашата сила и любов.Защото има случаи когато не може да се помогне.Но родителското търпение и любов правят чудеса.

Виж целия пост

Ieppe

# 17 11 апр. 2006, 08:50 ч.

olia, съвсем не искам да кажа, че няма добри специалисти. Аз говоря за нещо съвсем конкретно - за хората, наричащи себе си професионалисти, но не можещи да излязат извън собствената си черупка на човеци - нещо задължително за всяка такава професия! Моят съпруг е свещеник. Той всеки ден общува с хора в крайна духовна нужда. Какво би станало, ако поради собствените си неволи и след изтощителен ден той се сопне на някой човек и му каже, че явно проблемът си е в него. Какво утешително и милостиво има в думите му? А неговата мисия е такава - да бъде милостив и да обича хората. Такава е и мисията на един човек, обрекъл се на деца с някакво увреждане. Не мога да се съглася, че другото е нормално. Tired

Гери, точно това казвам и аз - въпреки тежките думи, които чуваме понякога от лекари, рехабилитатори и т.н. да вярваме в чудесата и децата си! bouquet

Виж целия пост

catnadeen

Редовен потребител

# 18 11 апр. 2006, 10:30 ч.

Йепе проблема ни е в обществото - не само в лекарите.
А лекарите стват закоравели и груби хора с времето гледам вуйчо ми. Защитна реакция, но! и личен избор, за който всеки отговаря но пред по-висши инстанции...
Дядо ми беше съдебен лекар - та за военните лекари - казваше, че след 20г рабоа са за разстрел...
Аз ги разбирам напълно, но не ги оправдавам.
ВИж не знам какво може да се направи - може би поне да им се плаща като на хора работещи поняко по 24ч без почивка... случвало се е вучо ми да дава 48ч дежурства!!!!!!!! Е това кой друг работи така както лекарите??????
Когато лежах в МД често се питах при 12ч как се издържа да си отговорин за човешкия живот????? Та аз след 10ч работен ден съм пребита, а ЗАЩО лекарите работят по 12ч смени? Не им е толкова уморителна работат като на продавачка с 8ч работен ден и 30 мин почивка?
Не разбирам това. Хем работят с човешки живот, хем работят по 12ч смени - за мен това е просто недопустимо! Това за лекари на такива смени.
Но пак казвам - това не ги оправдава. Мен като не ми понася работат - махам се и търся друга...

Виж много съм бясна на лични лекари и тем подобни специалисти, дето работят на 8ч и се държат така сякаш са работили 24ч, освен това са и некадърни и мързеливи - на всички в поликлиниката ви се е случвало да висите като прани гащи пред нечий кабинет докато лекаря вътре си потрива... неясно кое. За тях нямам думи1

Виж целия пост

Iva.M

# 19 11 апр. 2006, 11:45 ч.

Момичета на моето дете(ЦКС 3 степен),педиатърката каза "мързи го", един невролог пък рече "това дете има симптоми на недохранване", а то милото с тежък рефлукс обострен от хранителната алергия,повръщаше през 10мин..Моята реакция беше недоумяващ поглед, а отговора "мускулите му не могат да се изхранят от честото повръщане и затова изостава".Не мога да коментирам не съм невролог,но ако не бях продължила да търся отговор за състоянието на малчо може би щях да си чакам да спре повръщането и "мускулите му да се изхранят".В "Св.София" пък получих толкова бърз, категоричен, директен отговор,че седях и гледах без да мога да реагирам.Мнението ми е, че трябва да получаваме обективна оценка за състоянието на децата си, но малко по-тактично,защото това е психо атака,която събаря нас и по никакъв начин не помага на децата ни.Засега не получавам отговорите, които искам,но виждам, че в тази болница ни помагат и пренебрегвам моите настроения,за да помогна на детето си.Знам обаче със сигурност, че максимата "това което не ни убива ни прави по-силни" за мен не важи, особено по отношение на децата ми,защото силна не станах,а само уязвима,уплашена,обвиняваща се...
Момичета за съжаление всяка една от нас, по един или друг начин е разбрала онова,което хората казват(като не знаят какво друго) "не е лесно да си майка"!!! Май се отклоних от темата!?

Виж целия пост

Ieppe

# 20 11 апр. 2006, 12:18 ч.

Наде, разбирам това, което казваш, но и аз като теб ще кажа - нищо от тези неща - ниски заплати, натовареност, нищо не оправдава съсипването на родителите. Ето, виж какво е написала Ива.М след теб.

Цитат

Знам обаче със сигурност, че максимата "това което не ни убива ни прави по-силни" за мен не важи, особено по отношение на децата ми,защото силна не станах,а само уязвима,уплашена,обвиняваща се...

Да направиш това с един родител си е истинско престъпление. Пък да ми говори кой каквото ще! Confused

Защото след като изтресе подобна глупост, лекарят си отива вкъщи да си почива след тежкия работен ден, а майката се прибира съкрушена и само тя знае какво преживява. На другия ден лекарят вече е забравил за тази история и като види детето отново, но вече в добро настроение, нещата му се струват по-розови и говори някакви съвсем различни неща. Кой компенсира родителите за безсънните нощи и побелелите коси? Tired

Виж целия пост

Ieppe

# 21 11 апр. 2006, 12:36 ч.

Ето какво пише в кодекса на професионалната етика на лекарите:

В частта за отношенията между лекар и пациент:

Цитат

Чл. 28. Лекарят зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случаи поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.

А това е от частта за лекарят и обществото:

Цитат

Чл. 62. (1) Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му.
(2) Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.

Виж целия пост

marychery

Редовен потребител

# 22 11 апр. 2006, 13:53 ч.

Какво мога да добавя и аз ?Това, че от нашите деца се изисква повече и те заслужават добро и мило отношение, а не грубост и арогантност.Тяхното детство е по-тежко от детството на останалите малчугани и заслужават да бъдат обичани, да получават мило и добро отношение, и да са спокойни , че лекарят срещу тях ще им помогне, а няма да им се накара или нагруби.Мисля, че и ние майките имаме нужда от някоя успокоителна и мила дума от лекарите в чиито ръце поверяваме най-ценното което имаме НАШИТЕ ДЕЦА.Защото и аз зная как понякога се чувствам на края на силите си , не зная как да продължа на татък и искам просто да чуя добра и успокоителна дума.
Моят дядо е лекар и аз уважавам лекарите и техният труд, зная колко натоварваща и тежка е работата им, но нашите мъничета имат нужда не само от професионалните им умения,а и от доброто им отношение.

Виж целия пост

Reza

Ентусиаст

# 23 12 апр. 2006, 13:49 ч.

Да имаш дете с проблем е най-голямото приземяване.
Човек разбира колко е нищожен.
Това неминуемо води до огорчение, а къде ще пусне корени то вече зависи от човека и от проблема.

Тъжното е, че родителите..кучета ги яли.
Никой дори не помисля, че имат нужда от терапия, от помощ в тези ужасни моменти.
Хубавото е, че понякога се намират хора сред лекарите, които дават по едно рамо на психиката на родителите да продължат напред.

Виж целия пост

bebo4e

# 24 12 апр. 2006, 16:21 ч.

Напълно те разбирам,аз също чуствам голямо огорчение от това безхаберие.То ме кара да съм унила,но когато моето слънце ми се усмихне,знам че имам сили - да успея,да се изсмея на безпомощната медицина и да им кажа "аз няма да се откажа".Проблема не е в нашите семеиства проблема е и в скапаната държава която позволява да се гаврят с нас.Май трябва да сваршвам че съм бясна и незнам как ше свърши това което е в главата ми.

Виж целия пост

milenavita

# 25 13 апр. 2006, 00:46 ч.

В началото имах пълно доверие на лекарите, хората които трябва да са най-подготвени да помогнат на моето дете (със Синдром на Даун). Една тяхна дума можеше да ме събори за дни. Сега вече не им обръщам чак такова голямо внимание и съм доста по-спокойна. Е пак се случва някой неподготвен лекар да ме искара извън себе си, като започне да ми говори с клишета, но бързо ми минава. Аз се гордея с моето дете, възможностите може и да не са кой знае какви, но то много се старае.

Виж целия пост

aniavon

# 26 14 апр. 2006, 23:47 ч.

Нека кажа и аз.За проблема разбрах няколко часа след раждането.Усетих че има нещо след като не ми я донесоха за да я нахраня.Отидох дя търся.....причината.Намерих дежурната педиатърка,която ме извика в кабинета си.....и ми каза следното: .....вие сте мед.лице и аз трябва да ви кажа че детето ви е много увредено и няма смисъл да си го взимате в къщи при здравите ви деца.....гледката ще е травмираща за тях...по добре го оставете в дом...имало специални домове за такива деца.....От този ден в мен всичко се обърна! Тази жена остави дълбока рана в съзнанието......никога няма да го завравя! До ден днешен детето ми няма диагноза защото тук никой не успя да я открие.Но това не ни попречи да и се радваме и обичаме...такава различна. Винаги сам се питала...какво ли би направила тази докторка,ако тези думи вяха отправени към нея и нейното дете......! Извинетеме че сам толкова жестока..но тази тема ме върна 5г. назад. Раната е дълбока и надали ще заздравее!!!!!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 4

53 842
852

Интеграция на деца с увреждания

Трудно проговаряне - тема 27

1 698
22

Деца с увреждания и хронични заболявания

Епилепсия - ТЕМА 27

43 248
513

Деца с увреждания и хронични заболявания