Приемно родителство

И сега има осиновени деца от приемни семейства. И предполагам ще продължава да има. Когато стартира идеята за приемни семейства, с цел да се закрият домовете, мотото беше: "от кал да е, приемен да е". В самата наредба е описано само как става одобряването, не е предвидено отказ. И трудно ги заличават, карат ги да да си подават те сами заявление, че желаят да бъдат заличени като приемни родители. Ще избие това и то не на добре, но след няколко години. И това юркане да се затварят домовете... Да, хубаво е да няма деца в институции, но почти никое приемно семейство не желае да отглежда голямо дете. Всеки предпочита по-малко дете - до 3-4 годишна възраст. А големите къде отиват?

Дa товa е вярно,че много рядко се съглaсявaт нa по големи децa.Зaщото те вече сa изгрaдени хaрaктери и много трудно се превъзпитaвaт.

Не препоръчвам да се опитва за приемен родител.Стотината лева за документи и медицински е най-малкото,което губиш.Ако имаш лошия късмет да попаднеш на комплексирани социални работници,които се опитват да си избият комплексите на теб чрез властта,която имат нещата не се получават.Държавата не й пука особено за тези деца в нужда.

 Разбира се, че не и пука, тя е бездушна институция. И на социалните работници не им пука. Те гледат да си напишат социалните доклади, за да отчетат дейността си и в края на месеца да си взимат заплатата.
Ако има някой на който му пука, това са приемните родители, защото се привързват.
  Десет години бях приемен родител, отгледах три деца, които впоследствие бяха осиновени.
  Преди това също се занимавах с отглеждане на деца като частна детегледачка. Цял живот само това съм работила.
   какво да ви кажа !? Идва в къщи социална работничка, пикла 20 годишна, която няма деца и никога не е гледала дете и ми казва какво да правя, как да гледам детето, пък че на всичкото отгоре ми нарежда и какво  и как да бъдело в дома ми. Загубена работа. Повече не желая да се занимавам с приемна грижа.
   Бях полезна на тези деца и на обществото, но пък навредих на себе си и на собственото си семейство.

Моите силни уважения,че десет години сте били приемен родител.Имах желанието и аз да бъда,ама не стана,въпреки че разполагам с отлични жилищни условия и въпреки че почти две години съвсем успешно си гледах сам моето дете.Но,хайде аз съм сам.Обаче бях шокиран,че отхвърлиха и хората,с които заедно ходихме на обучение.Това беше семейство,което се грижи за своето осиновено дете и имаше желание да станат и приемни родители.Според социалните едната,от които се казваше Гергана Видинова и те не ставали за приемни родители.

     Не съжалявайте, господине и не разбирам защо искате да си съсипете живота, както аз съсипах моя.
  Поверяват Ви дете, за което отговаряте денонощно, непрекъснато, делник и празник, без почивка. Носите отговорност за всичко- здравето, образованието, възпитанието, облеклото, хигиената в къщи. Ако в три през нощта детето вдигне температура, оправяте се сам. Ако се наложи да влезете в болница, пак сте сам. Социалният работник обикновено не си вдига телефона или се сърди, че нарушаваш почивката му.
 Едно от приемните ми деца беше с увреждане- лечения, болници. Две от трите бяха от ромски етност- отново проблеми.  Няма смисъл да ви обяснявам, щом сам сте отгледал дете. И не стига това, ще Ви задължават да ходите на обучения, групи за подкрепа, срещи с биологични родители.
    Опитвам се да си спомням техните очички и прегръдки и да забравя шока и неприятностите, но толкова много умора и горчивина се натрупа в мен през тези десет години, че никого не бих посъветвала да поеме по този път.
 Мен ме връщаха на базисно обучение след всяко дете, така че две от обученията ги карах с кандидат-приемни родители. Приеха всички, без да подбират много, но после повечето се отказаха някои още преди да са взели дете, други се отказаха след първото дете.
    Както навсякъде,където има човешки фактор, така и при социалните работници, има голям субективизъм при даването на оценки. За да се намали субективизмът правят екипите -примерно двама или трима социални работника наблюдават приемното семейство. Но както може един човек да сгреши, така могат и трима човека да грешат, така че проблемът със субективизмът винаги ще стои.
     Нали знаете, че имате право да обжалвате решението им пред няколко инстанции?

Съжалявам,че приемната грижа Ви донесла разочарование.Аз го реших ей така импусивно,след като детето ми отиде да живее при майка си и на мен ми липсваше детското присъствие вкъщи.Казусът не е приключил.Предстои ми дело в Административния съд срещу отказа.Но вече нямам желание.Иска ми се да видя как социалните ще отговорят на аргументите ми.И най-вече на откровената им лъжа,че майка ми  била казала,че няма да ми помага.Родната ми майка да не ми помага!Тези хора трябва да са се побъркали.След като получих отказа го обжалвах първо пред тях.Получих 5 листа отговор,но нито ред по моите аргументи да обжалвам.Само общи приказки,че отказа е законен.
Надявам се,че при Вас вече всичко е наред и се чувствате по-добре.

Нещо подобно имаше и при мен. Социалните  бяха писали в  доклада, че двамата ми сина (тогава 13 и 14годишни), не са особено ентусиазирани от идеята да стана приемна майка. Попитах социалните колко ентусиазирани могат да бъдат две момчета от подобна идея- да дойде в дома ти непознато дете, което реве, завзема личното ти пространство и иска всичкото внимание само за себе си. Всъщност наистина така  стана.
   Такива мъже като Вас, които обичат детско присъствие и глъчка са изключителна рядкост. Повечето български мъже се скътават от задължения по децата. Може би затова гледат на Вас с известно подозрение. Но тава е само мое предположение и може да греша и с което не бих искала да Ви засегна. Напротив уважавам желанието Ви да станете приемен родител.
  А дали си струва да водите дела и да плащате на адвокати, се питам. Аз направих следното-в момента в който се видях свободна от тази професия и от социалните, си плюх на петите и повече не искам да имам нищо общо с тях.
   

Не съм се охарчил.Адвокат няма да наемам.Мога и сам да си изложа мотивите.Ще видим какво ще стане на 21.01.2019 г.Във всеки случай след това животът ще си продължи както и досега,за добро или лошо без приемно родителство.Едно разбрах:Не трябва да се вълнувам какво пишат социалните и да им ядосвам на глупостите.

 
 Само едно ще Ви посъветвам. Когато Ви питат защо искате да станете приемен родител, отговорете, че искате да помогнете на дете в риск.

Не казвайте, че сте взели решението импулсивно, защото Ви е липсвало детско присъствие, след като детето Ви е отишло при бившата. Няма смисъл да им обяснявате Вашата лична мотивация. Няма да разберат.

Успех и късмет!

И с право няма да го разберат. Приемен родител не се става, защото "ми липсва детско присъствие, тъй като детето ми отиде при бившата".

Това съм го казал.Казал,че причината да искам да стана приемен родител е,че ми липсва детското присъствие,след като детето ми отиде при майка си и втората ,но не по важност причина е,че мога да предоставя на едно дете в нужда отлични жилищни условия, и да дам грижи и любов.

Аз съветвам да се откажете от идеята. Приемното родителство не е това, което очаквате и би ви донесло разочарования, както на останалите, които са споделили тук. Потърсете си други варианти за справяне с чувството за самота.

Благодаря Ви за съвета,но не мисля,че ще ми помогне.Това,че живея сам съвсем,ама съвсем не означава,че съм самотен.Имам много близки и роднини,между които предостатъчно деца,които силно ме обичат.Мисля,че отлично знам какво е приемното родителство и какво да очаквам.Нямам грам съмнение,че е трудно,но въпреки това реших да опитам.Защото не бягам от трудностите.Напротив-търся ги.Интересно ще ми бъде как ще се произнесе съда.Един от мотивите на социалните е откровена лъжа.А именно,че майка ми била заявила,че "няма възможност да подкрепя сина си в отглеждането на приемно дете".И тази лъжа лесно ще се установи.Друг техен мотив е:"Трудовата ангажираност на кандидата не би позволила предоставянето на добра грижа за приемно дете".Пълен абсурд!Няма изискване приемните родители да са безработни,за да могат да отделят цялото време на детето.В моята работа не можеш да работиш и един час повече отколкото е нормата за месеца.Или ако си работил в следващия месец ти се полага почивка.Третият им мотив е,че "има риск кандидата да не разпознае потребностите на детето и да не може да отговори адекватно на тях."Вече ги попитах,ще ги попитам и пред съда,след като сте съмнявали защо не се срещнахте с детето ми,което го гледах сам почти две години,за да видите как аз не съм разпознал потребностите му и не съм отговорил адекватно на тях.Не пожелаха да се срещнат,защото това не може да "налее вода" в мелницата им да ми "бият шута" като приемен родител.Защото щяха да срещнат едно отлично гледано дете с безупречна дисцилина и много добър успех в училище,културно и възпитано.Но какво можеш да очакваш от социални едната,от които е Гергана Видинова,които са неграмотни.На доклада за мен,който ми дадоха да прочета се наложи да им поправям многобройните правописни грешки.Те все още не знаят,че подлога в изречението е с пълен член.

Да, при Вас има риск да не разпознаете потребностите на детето. Тук, в темата става ясно, каква жертва е приемната грижа
Няма смисъл, съвсем добронамерена съм, но нямате друг мотив, освен собствените си неосъзнати нужди, което не стига.