Отчаяние

Публикувана: 16 юни 2016, 10:15 ч.
Последно мнение: 26 юли 2016, 17:50 ч.

37 627
338

bilval - Ентусиаст

B

Ентусиаст

16 юни 2016, 10:15 ч.

Не съм сигурна дали тук е мястото точно, но повече не издържам!
Депресирана съм от години, отчаяна и все повече се задълбочават нещата..... сама съм и не мога повече така....
Далече съм от близките си, съпругът ми не ме обича и е на път да ме остави .... Нямаме деца... 6години съвместен живот.. вече не знам какво да правя, почти нямам приятели тук, само разни познати ...
Не ми се става сутрин от леглото, нямам желание да работя, нямам желание за нищо - да се облека, да се гримирам, да ям, да се изкъпя, не искам да стоя у дома сама, не искам и да излизам защото отново съм сама... Нищо в живота ми не ме радва, няма нещо заради, което да живея .... може би единствената причина да не се самоубия е защото знам, че майка ми колкото и да е далече от мен не би могла да го преживее .... само това... но все пак и тя е жена на възраст, когато един ден тя си отиде аз .. какво ще правя ....
Нямам сили за нищо, дори не мога да мисля какво мога да променя.... опитах се да се включвам в разни групи - йога, танци, все са ми далече от вкъщи и давам маса пари на месец... а парите не са ми никак много и започнаха да не стигат и реших, че трябва да се откажа... вече не знам, нито как мога да се справя със съпруга си - да погледне на мен отново както преди, къде да намеря нови приятели...
Чувствам се като жена на 70-80год останала вече без живи роднини и приятели и на доизживяване

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 16 юни 2016, 10:31 ч.

Така, както си се описала, ти трябва драстична промяна.
Ама, наистина драстична.Тотална смяна на държава/работа/нови хора около теб.
В средата, в която си сега, явно нищо хубаво не се случва.И на 100 допълнителни неща да се запишеш, ефекта най-вероятно ще е никакъв.
Най-вероятно си на 30-35.Имаш целия живот пред теб да рискуваш.
Събери багажа и душата си в някой и друг куфар и промени живота си.

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 2 16 юни 2016, 10:50 ч.

Не знам как да го направя Cry

Cry

За да тръгна нанякъде трябват средства... или поне някой на когото да разчитам там където ще отида... а няма на кого .... а от разстояние да търся работа и жилище ... знам ли или съм прекалено отчаяна и ме е страх, наистина не знам .... За годините ми си права, като бях студентка имах амбиции за кариера ... всичко се изпари ... сега мъжа ми е голямата работа ( а смея да твърдя, че е по-глупав от мен) а пък аз работя ... на не лоша позиция, но за едно 30-40 % от неговата заплата... но винаги съм мислела, че ако ме изостави ще грабна багажа и ще изчезна някъде.. в главата ми е абсолютен хаос, дори не мога да си подредя страховете .. разсеяна съм, забравям... плача... дори и сега . а съм на работа .. преди време бях споделила на мъжа ми, че може и да имам нужда от психолог.. някой с който да говоря, че имам нужда от помощ ... той ми каза, че са глупости, н така и самия той не иска да ме слуша .... отдалечи се много от мен с годините и дори ми говори за раздяла
Нямам си сякаш никой.. Наскоро се скарах с майка си по телефона, че за толкова време веднъж не идва да ме види и да постои с мен, да ми окаже подкрепа... а аз като отида при тях съм спокойна за 2-3 дни и после започвам да виждам нещата, които ме дразнят все пак сме много различи
Страх ме е, че просто в един момент в пристъп на огромното си отчаяние ще скоча от някъде

Виж целия пост

Потребител

# 3 16 юни 2016, 10:58 ч.

За на първо време не скочиш до България, примерно? Така и така все пак, казваш, тук поне имаш някого - майка ти. Дразни те, не дразни те, поне можеш да разчиташ.

Да видим мъжо ти в чужбина дали няма да се затъжи за теб. Ако ли не - за чий го дириш та си губиш времето с него там!?

В коя чужбина си, че майка ти трябва да идва да те вижда, кой й плаща пътя?

Виж целия пост

# 4 16 юни 2016, 11:03 ч.

Започни отнякъде. С нещо дребно. Не е необходимо да ходиш някъде, за да спортуваш например. В youtube има достатъчно видеа и за йога и за най-различни неща. Или пък тичай в парка. Просто трябва да започнеш някаква промяна. Потърси си друга работа щом тази не те устройва. Когато промениш собствената си нагласа ще се променят и обстоятелствата....не очаквай обратното.

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 5 16 юни 2016, 11:08 ч.

Не съм чак в чужбина, просто живеем далече с тях.... Тя не е първа младост и едно дъъъълго пътуване и смяна на автобуси явно не й се отразява много добре... и това разбирам, но ми е много мъчно, аз ходя да ги виждам, ама не мога толкова често да взимам отпуска .. а мъжа... последния път като го оставих и не се видяхме месец му бях много залипсвала .... и след седмица -две пак сме в старото положение Cry

Cry

Та не знам вече какво повече мога да направя, но ми писна да се будя нещастна ... дори не искам да се оплаквам на глас защото ми писна от всичкото това нещастие ... сякаш затъвам все по-надолу... сама не мога да се справя, омръзна ми за всичко сама .. искам някой да ми покаже, че му пука за мен

Виж целия пост

А

Анонимен

# 6 16 юни 2016, 11:12 ч.

Цитат на: bilval в чт, 16 юни 2016, 10:50

Не знам как да го направя Cry

Cry

За да тръгна нанякъде трябват средства... или поне някой на когото да разчитам там където ще отида... а няма на кого

Скрит текст:

.... а от разстояние да търся работа и жилище ... знам ли или съм прекалено отчаяна и ме е страх, наистина не знам .... За годините ми си права, като бях студентка имах амбиции за кариера ... всичко се изпари ... сега мъжа ми е голямата работа ( а смея да твърдя, че е по-глупав от мен) а пък аз работя ... на не лоша позиция, но за едно 30-40 % от неговата заплата... но винаги съм мислела, че ако ме изостави ще грабна багажа и ще изчезна някъде.. в главата ми е абсолютен хаос, дори не мога да си подредя страховете .. разсеяна съм, забравям... плача... дори и сега . а съм на работа .. преди време бях споделила на мъжа ми, че може и да имам нужда от психолог.. някой с който да говоря, че имам нужда от помощ ... той ми каза, че са глупости, н така и самия той не иска да ме слуша .... отдалечи се много от мен с годините и дори ми говори за раздяла
Нямам си сякаш никой.. Наскоро се скарах с майка си по телефона, че за толкова време веднъж не идва да ме види и да постои с мен, да ми окаже подкрепа... а аз като отида при тях съм спокойна за 2-3 дни и после започвам да виждам нещата, които ме дразнят все пак сме много различи
Страх ме е, че просто в един момент в пристъп на огромното си отчаяние ще скоча от някъде

Не казвам, че ще е лесно.
Но то и сега не ти е особено лесно....
Атмосферата около теб е отровна, нито работа, нито съпруг, нито приятели, нищо като хората, което да ти даде "рамо", на което да се опреш.
Затова и съветът ми беше за кардинална промяна.
Ако ти се струва по-лесно, намери си друга работа в друг квартал, намери си квартира и се "изпари".Т.е., не казвай на никого къде си.
Една отровна среда може да отрови и най-позитивния човек.
Не знам как да го обясня по-ясно:
ако колегите ти не струват, то поне в къщи имаш разбиращ съпруг, който се явява опорната точка
ако той не струва, имаш добри приятели, които са ти опорната точка
Ти в момента нямаш никаква такава, всичко, което те заобикаля, просто те смазва.

А може и да се дължи на някакви физиологични липси, разбутани хормони.Направи си едни изследвания, невинаги причината за депресия е чисто психологическа.

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 7 16 юни 2016, 11:16 ч.

Имам проблеми с хормони - лекарите казват, че е от стреса ...нямам никакви изменения и от 3 месеца съм на еутирокс ... само това, гледам да не пия дори и успокоителни - не мисля, че ми влияят ...

Виж целия пост

# 8 16 юни 2016, 11:33 ч.

Цитат на: bilval в чт, 16 юни 2016, 11:08

Та не знам вече какво повече мога да направя, но ми писна да се будя нещастна ... дори не искам да се оплаквам на глас защото ми писна от всичкото това нещастие ... сякаш затъвам все по-надолу... сама не мога да се справя, омръзна ми за всичко сама .. искам някой да ми покаже, че му пука за мен

Прочети другите теми и ще видиш, че и с деца, и без деца, и с майка наблизо, и без- симптомите ви са еднакви.
Липсва ви серотонин, или нещо друго, което стабилизира настроението и чувството за щастие- лекарят ще ти обясни и ще ти помогне.
Тук ще ти даваме разни съвети- дълбокомислени и не довеждащи до никъде. Peace

Peace

Виж целия пост

Новак

# 9 16 юни 2016, 11:41 ч.

Значи все едно ме описваш мен с едната разлика,че имам и 2 малки деца които още повече ме изтощаваха.Накрая получих и Панически атаки и точно когато реших че това е краят живота ми се преобърна.Отидах на психиатър изписа ми супер антидепресанти постепенно паник атаките спряха,смених местожителството си преди живеех в гората далече от града сега се преместих в града,намерих си приятелки с които мога да споделям(много е важно да има с кого да говориш),децата тръгнаха на градина и училище имам вече по свободно време за себе си,преди пиех и пуших,напълнях и погрознях , сега тренирам,разхождам се и се чувствам отново добре.Много време трябваше да стигна до дъното,но и доста мина да изплувам отново. Не се отказвай, в живота не е всичко черно има и бяло,има щастие и нещастие,ден и нощ,просто е трябвало да минеш и през депресията, намери си добър психиатър и не се страхувай, а споделяй, не се затваряй в себе си,знам че можеш,всичко става но бавно и с времето си,а мъжа ти щом не ти е опора и нямате деца,сменяй го не губи време.Да липсва ти серотонина хормона на щастието,затова при психиатър да ти изпише депресанти,защото без тях само ще се мъчиш още повече и горе главата идвам от там и те разбирам много добре.

Виж целия пост

S

# 10 16 юни 2016, 12:47 ч.

Аз не бих те пратила чак на психиатър и ако можеш да избегнеш антидепресанти, би било чудесно. Но мисля, че добре си се сетила и сама за психолог, не знам само защо си искала одобрението на мъжа ти, като явно не го интересуваш особено. Отиди, говори с някой, може да ти окаже добра помощ и да ти помогне да се вземеш в ръце, да подредиш живота си и да започнеш да се чувстваш щастлива.

Виж целия пост

# 11 16 юни 2016, 12:58 ч.

Цитат на: szervusz в чт, 16 юни 2016, 12:47

Аз не бих те пратила чак на психиатър и ако можеш да избегнеш антидепресанти, би било чудесно. Но мисля, че добре си се сетила и сама за психолог, не знам само защо си искала одобрението на мъжа ти, като явно не го интересуваш особено. Отиди, говори с някой, може да ти окаже добра помощ и да ти помогне да се вземеш в ръце, да подредиш живота си и да започнеш да се чувстваш щастлива.

" Чак психиатърът" е лекар, а психологът не.
Момичето, което скочи от шестия етаж, също е било консултирано от психолог, защото са решили, че няма причина да отиде на лекар.

Виж целия пост

S

# 12 16 юни 2016, 13:23 ч.

Гимнастичката не мога да я коментирам.
Но жената е наясно какво я кара да се чувства потисната - самотна е, необичана. Може да има нужда само от подкрепа и насърчаване как да промени живота си. Да се натъпче с антидепресанти няма да промени заобикалящата я среда и нещата, които я карат да се чувства зле.
Ако реши, че има нужда от психиатър, да ходи, вече й е даден такъв съвет. Моят просто е различен.

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 13 16 юни 2016, 13:24 ч.

Незнам какво да правя... имам нужда от силна подкрепа, опора и нещо за което да живея Cry

Cry

Просто не виждам иначе смисъл... само си живуркам .. ставам на работа и вкъщи и нищо, никой... не съм се затворила, но няма с кого да контактувам ... ако говоря за себе си започвам да плача .. една колежка скоро ме пита какво ми е - единственото което ми хрумна беше " перманентно нещастна" Sad

Sad

Виж целия пост

Новак

# 14 16 юни 2016, 13:32 ч.

Тогава започни да игнорираш нещата които те подтискат и правят нещастна,може пък да имаш нужда от магнезий направи си изследвания,липса на магнезий също прави хората нещастни и води до депресия. И аз се чувствам самотна не обичам мъжа си вече, но се опитвам да не мисля за това наблягам на другите неща които ми доставят удоволствие, занимавам се повече с децата, спортувам,знам не е лесно,намери си нещо което да ти доставя удоволствие. И какво толкова се плашите от депресантите, хората пият хапчета за какво ли не,ако помагат какъв е проблема,по ли е добре да се самоубива? Защото нелекувана депресия води до Страхови неврози,Паник атаки,какво ли още не и Самоубийство

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нужда от съвет

4 020
165

Лични и семейни отношения

Променени отношения и последвала изневяра

1 492
56

Лични и семейни отношения

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

7 077
155

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.