Православието като начин на живот-6

http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-2/book.html

Свети Порфирий дава отговор на част от въпросите, които си задаваме. Давам линк, да не преразказвам, че пак ще се "изгубим в превода"  
http://pravoslaven-sviat.org/2017/06/21/podvizavajte-se-duhovniy … niya-jiwot-prosto
 
Да споделя и тези пояснения, които със сигурност са по-достоверни от моите умотворения:
МОЛИТВИТЕ „ОТЧЕ НАШ”, „БОГОРОДИЦЕ ДЕВО” И ПСАЛОМ 50 НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ПОЯСНЕНИЯ -
http://www.globalorthodoxy.com/2015-04-14-17-27-36/502-bulgaria- … salom-s-poqsneniq

И още нещо полезно, за който има възможност :
http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/k … ve-po-pravoslavie

Колко красиво! Много благодаря за споделеното!

Много благодаря за всички линкове.
Четох ги и от едни получих силна воля за живот, упование и утеха, а от други- силно объркване и покруса.
На едно място кафето беше заклеймено като отрова, а на друго- предпочитана, любима напитка, (все от православни старци... )

Искам да попитам един екзистенциален въпрос.  
Може би е неправилен, моля, поправете ме, ако е погрешен.

От като се обърнах по- осъзнато към Православието, се опитвам да проумея същината на Спасението.
Ние, православните се стремим да спасим душите си, нали?
Приемайки Иисус Христос като наш Спасител.

Това правилно ли е?
Ние сме всички грешни, нали?

Или има и праведници? Кои са те, споменават се в молитвите, значи ги има. Но самият св. Паисий казва, че е извършил всички грехове през живота си и ни моли, нас грешните,  да се молим за него.
То излиза, че аз му се моля нa него за помощ, а той ни моли нас, ние да се молим за него.

Постоянно срещам в Псалмите, в Евангелието места, в които има праведници, има нечестивци, има грешници......Когато се моля, четейки Псалми и Молитви, има много неприятни пожелания за нечестивците. Да, ама нали и аз съм такава? Нали всички се стремим да се очистим от греха?
Другият ми въпрос е за безсмъртието на душата.
има една молитва, на родители за техните деца. В нея се казва:
"......защото Ти си им дарувал битие, оживотворил си ги с безсмъртна душа,....."

Но в много от православните четива ясно е написано и обяснено, че душата е тленна и смъртна.
И само Бог е нетленен.
Моля, може ли някой да ми обясни, всъщност, ние сме молим и вярваме в  Божията милост, че въпреки  безбройните ни грехове, постоянни падения, да ни помилва и да ни спаси душите от тленността и смъртта, така ли? Или от вечните мъки, в които ще попаднат някои души........
ох.......много ми е тежко да чета това... както се описват ада, геената.....то просто е мъка.....

На всяко мнение ще бъда благодарна.  

Къде прочете това за душата? Нелепо е!!!!!Ако душата е тленна и смъртна тогава не само православието, но и всяка една религия и философия по света става на пух и прах! Душата е дух, а може ли духа да е тленен? Моля те сподели къде си го прочела в православните четива

milmich ,
на много места. Ето например тук:
https://zadrugata.com/2012/05/23/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80% … 0%BE%D1%82%D0%B0/

Това, че пишеш, че душата е дух, мисля, че не е правилно. Поне от това, което до сега съм осъзнала.

Признавам си, че до сега не бях чела подобно нещо, но, когато след това се зачетох в подобни статии се оказа, че се прави разлика м/у дух и душа. Едното е смъртно, а другото не Истината е обаче, че нищо не разбрах от тази статия. Похвално е, че плуваш в толкова дълбоки води и търсиш, търсиш, търсиш, но в крайна сметка е хубаво да знаеш какво... Истината ли? Ами, че тя е абстрактно понятие...При мен нещата са доста по - прости. Не е сигурно, че това е правилният път, но на него се чувствам добре и в мир със себе си

Катерица, Св. Иустин е бил философ. Сложните изразни форми са типични за тях.
За мен в статията с две думи пише следното: душата не е безсмъртна по природа, тъй като има начало, но е безсмъртна по милост Божия /по Божия благодат/.

Сайта не ми е съвсем читав. Избягвам да чета там.
ПП Изобщо що касае четене и намиране на информация се водя от една съвсем проста максима - трябва да се разбира ясно след първото прочитане. Всичко останало е твърде сложно за моят простичък ум. Човек винаги знае и може да отсее /да провиди/ истината в думите, които чете.

Да, очевидно и моят е доста простичък, но и при мен максимата е тази. Почна ли да се връщам по 3 и 4 пъти на едно изречение, просто ме загубват...

Точно! Катеричка, не приемай всичко за чиста монета и буквално. Не чети всичко и навсякъде само понеже пише, че е православно. Даже, ако питаш мен- просто щом пък се объркваш не чети изобщо нищо духовно и сложно за известно време и успокой тая душа  Доста време четях странична литература- /биографии на известни личности и изобщо всякакви стойностни неща от литературата, които ми бяха интересни/, точно поради факта, че бях "преяла" с другата литература и се обърквах и не ми действаше добре./и пак да кажа, че ти и аз не сме единствените- много хора не могат да четат тази литература.Може би грешката е, сме чели  всичко наред. Сега си подбирам каквото ми е на душата и изобщо не се задълбавам със сложни неща/

Благодаря ви много за мненията и споделения опит на всички ви. 

Преди около 2 години имах едно събитие, което силно ме тласна в тези дълбини, не съм го търсела целенасочено. Единственото ми желание беше борейки се с греховете си, да осмисля вярата си.

Мами  , много се радвам, че ви намирам!
Малко кратка предистория за мен:В България бях  активен член на протестантска църква. Заминахме преди почти три години в САЩ  и за голяма изненада на самите нас намерихме там православието. Случиха се много неща, които обърнаха живота и сърцето ни в една различна посока. Всъщност, в САЩ отидохме именно с идеята за духовно израстване (американското отче сподели, че за първи път вижда някой да отиде в САЩ с цел духовно израстване) и в крайна сметка вярвам, че това и се случи - Бог ни отвори очите, за неща, които едва ли щяхме да видим, ако си бяхме останали тук. В САЩ пътуваме по два часа път, за да отидем на малка православна антиохийска "мисия" (нещо като църква, но без статута й, защото няма местен свещеник). Там има около 50тина души, които станаха най-близките ни хора в Америка. Част от тях са етнически православни - гърци, руснаци, румънци, грузинци, но повече от половината са т.н. "convert" - такива, дошли от други религии (най-често протестантски). Можете да си представите какво значи някой роден в силно религиозен щат (предимно от баптисти и методисти) да се обърне към православието - и то все хора, които са били много активни в предишните си църкви, някои от тях пастори и прочие....а с каква трепет тези хора изпълняват литургиите, ритуалите, постите, сакралните тайнства....Като бях там си мислех  в каква свята страна съм се родила само поради факта, че имаме толкова църкви и манастири и светии, които са бродели някога (и сега с духа си) по тези места. Но като се върнах в България (временно - много неща ме приземиха). И много исках да споделя и да попитам някой мислещ и знаещ за някои въпроси, които не ми дават мира. Простете ми, ако видите гордост в коментарите или въпросите ми, но така съм - в тренировъчен процес още.
Много ми беше трудно да преглътна " ценоразписът на тайнствата" на входа на църквата. До толкова, че отказах да се кръстя в началото, когато разбрах, че трябва да плащам за това. Имах дискусии с нашия свещеник, който иначе е много мислещ и богобоязлив човек, но не успя да ми даде задоволителен отговор. Някак до грозен диспут стигнахме едва ли не -защо църквата трябва да иска по този начин пари за кръщене (и за всичко останало) като че е някакъв доставчик на религиозни услуги. Ако отворите сайта на Бачковският манастир например за "кръщенка" си пише какво трябва - олио, сапун, хавлиена кърпа и цена - 60 лв. при това "без предварително записване". Е как може кръщението да има цена? Да не би да мога така да си купя кръщение на килограм или на бройка? И кой слага цената на спасението, ако Бог го дава безплатно? И какво е това "без предварително записване"? Традиционно за новопостъпили членове се определя един катехизисен период (от три години до колкото си спомням), в който те само присъстват и се обучават без да участват в тайнствата. Дори и сега в антиохийската църква в Америка, в която ходим за желаещите кръщене се провежда няколко месечен катехизисен курс и се изисква освен кръщелника да има и човек от църквата, който познава и гарантира за ново повярвалия, че има качествата да бъде приет в православието (не води грешен живот, добродетелен е прочие). И после за това свещеникът ти става отец - защото те "ражда" за един нов живот с акта на кръщението. И ти ставаш негово дете, а всички в дадената църква твои братя и сестри. Как тези отношения ги има тук, в нашата българска православна църква? Къде е идеята за общност, за бидене част от тялото Христово и едно цяло с всички около теб... Това много ми липсва тук. Преди протестантската църква за мен беше моят кръг от приятели (още ги имам), моето семейство по един реален и осезаем начин - ние съпреживявахме животите си заедно. Този елемент на "заедност" много ми липсва в православната църква тук. Ходя на литургия, слушам и после всеки си тръгва сам за себе си. Опитвам се да намеря свещеникът за изповед и все е зает някъде, защото предполагам ходи да отслужва ритуали на различни места. Мисля си, обаче как при всички тези ритуали, ако действахме като истинска църква - всички кръщенета, погребения, сватби щяха да се празнуват от цялата църква и тогава свещеникът докато ги отслужва ще служи реално на всички от църквата, а не само на тези, които са го "наели" . Синът ми се кръсти в американската православна църква - и това беше празник за цялата църква. Тук някак не е така. Поправете ме, ако бъркам. Но все пак - храмът е едно, но църквата - това е събранието от хора. Къде обаче е това събрание на практика?
И пак за ценоразписът - нямам думи. И сякаш на никой не му прави впечатление. Вярно, свещениците трябва да се хранят, но това ли е начинът? Хората трябва да се радват да дават и да даряват, не да са заставени да правят това. И как може литургията да струва пари? 2 лв. някакви? Не противоречи ли това на приетото от Съборите за анатема на този, които иска пари за причастие? А как може да се причастиш без да отидеш на литургия? И ако нашата православна църква прави компромиси и отстъпва по толкова очевиден начин кой може да гарантира, че пази учението и традицията чисти и неопетнени?  Да не би апостолите да са искали пари за кръщене? Напротив, знаем какво е казал ап. Павел за парите и отношението му към тях.
Има голяма нужда от реформа нашата църква. Кой и как може да я направи? Някои неща се взимат отгоре (това с ценоразписа например), но други -и един свещеник стига: този който направи искрено усилие да приобщи местната си енория в една общност от хора, които поне се познават, ако и да не са чак толкова близки по между си. Познавам протестанти, които искрено търсят Бог, но наистина не знам дали нашето православие е алтернатива за тях.
Може би не съм права... но такива едни мисли имам и всякакви критики приемам. И на мен ми е болно и тъжно как се огорчавам от нашата си църква и как все повече се убеждавам, че наистина трябваше да замина за Америка, за да намеря православието.
Честит ден на Светите апостоли!

Честит празник на всички, по молитвите на Светите апостоли Петър и Павел, Господи помилуй ни!

fapua, добре дошла !

Извинявай, че ще се опитам да ти отговоря съвсем на кратко, не е защото не искам да пиша дълго. Със сигурност и други ще коментират .

Обсъждали сме многократно цените за тайнствата. Този въпрос вълнува повече хора, които рядко влизат в храма или са в началото на православният си път. Мога да дам мнение само в частта, която долу-горе познавам. Имам някакъв поглед върху разходите на нашата енория - малка община до Варна. От събраните суми за тайнствата кръщене, венчание и опело се изплащат част от свещеническите заплати, заплатите на клисарката и част от разходите на храма. У нас няма налог (данък) върху доходите на вярващите, както е в някои католически държави. Приходите на енорията са само от това. Не можем да искаме да имаме свещеници, които да работят, но да не получават възнаграждение за труда си.
Катехизиса преди кръщене е само за приемащите православието в зряла възраст. Моят период (по преценка на духовният ми отец) беше 1 година. Приех православието на 30 години. Детето си кръстих твърде малко, за да може да се провежда какъвто и да било период на просветляване. Ето защо и в манастира са обявили, че кръщават без предварително записване.
Разбирам прекрасно объркването, което преживяваш сега. Имала си невероятно духовно изживяване, срещнала си хора с твърда вяра, такива които са се борили за нея, платили са цената в обществото си. Тук не е така. И слава Богу! Но пък общността ни не навсякъде е силна. Ето пряк резултат от приемането на правата ни тук за даденост.

Честит празник!
По молитвите на Светите апостоли Петър и Павел, Господи помилуй ни!
fapua , много ти се зарадвах!

мен за цените и плащането никога не ме е притеснявало нищо. Въпреки, че когато в Библията пише " вие сте скъпо купени", се обърквам, защото ми звучи , че и там, на Небето има покупко - продажба. Знам, че разсъжденията ми са неграмотни, но и знам и вярвам, че може и да узрея, да разбера за каква покупка и кои са тези ' вие и "избрани", за които иде реч в Библията.
 
когато се изповядах, нищо не ми се искаше като такса....нищичко! а аз исках да дам цялата себе си.
е, отделих сума и я сложих в кутията за пожертвования. Честно казано, тази сума беше нищо в сравнение с ценността, която получих от благословението на отеца.

Хората ходят по психотерапевти с години, пръскат несметни суми...и влизат в много опасен омагьосан кръг...за една дълбока и искрена изповед не се сещат, че тя е спасителната. 

Здравей Fapua и честит празник на всички!
Изчетох целия ти пост, въпреки, че рядко го правя, когато са дълги, но това изречение ме озадачи!
Човек гарантира, че водиш праведен живот?!?!?! И ако не се намери такъв човек какво става? Не можеш да се кръстиш ли? Или освен през курса минаваш и през възпитател? И означава ли това, че който се е кръстил като дете е по - малко достоен, защото все пак не се знае какво ще излезе от детето? 
Що се отанася до плащането и цените, това, както е казала Катерица никога не ме е притеснявало. Лекарите също са положили клетва да лекуват, ама това не пречи да вземат и да вземат...Когато отида в болница обаче смятам за нещо нормално /въпреки клетвата, осигуровките и т.н. / да дам пари, но когато правя това за Водосвет например и дам на свещеника това е нередно, че и грешно!
Леля ми е игуменка в един манастир и беше спряла требите за дълго време, защото искаше в манастира да цари мир и покой, а и канонично не можело там да се извършват венчавки и кръщенето..Е, добри и бяха намерения, но не издържа финансово. Това е начина да се издържат храмовете. Държавата няма особена грижа за тях. Дядо ми беше свещеник и, когато отслужваше треби и го питаха колко му дължат казваше:"Колкото обичаш" - 1, 2, 3 лв, кой колкото може. Липсва ми това време, но си давам сметка, че ако сега свещениците постъпват така сигурно ще се връщат с по 1 и 2 лв. Когато хората се променят не можем да очакваме останалото да остане същото!
И аз се извинявам за дългия пост!