Говорим си за свръхестественото

Темата не върви нещо ...

Мисля, че не е нужно непрекъснато да "върви". Това са неща които не се случват винаги (поне значителните прояви на странности) , а и човек не може да си говори непрекъснато на тези теми. Мен лично понякога като ме грабне реалността и включвам на автопилот, пращам всичко по дяволите и блъскам първо да решавам "реалните" проблеми. Това ме връща обратно "на земята". Чак после се усещам, че даже и в тези периоди си се случват по между другото неща извън рамките на нормалното. Но в такива моменти не ги мисля, свикнала съм им.

На мен ми стига че изобщо има такава тема. Ние, малко различните, винаги ще намираме време да се разпишем и да си потърсим мнение и опит тук.  

Аз! Lady N, щях да ти пиша отговор, че вариантите са два ...

Ако има хора с други гледни точки, те също са свободни да се изкажат, така че отговаряй, щом можеш и искаш. Не смятам, че някой ще има проблем с това.

Да, да 
Нямаме проблем 

Аз имам едно питане. Няколко пъти ми се е случвало при заспиване да изпадам в едно ужасно състояние, не знам дали е сънна парализа. Усещам някакъв натрапчив шум в ушите, по-скоро вибрации, не знам как да го обясня, но е много неприятно, имам чувството, че тъпанчетата ми ще се пръснат. Също усещам и главата си като газова бутилка пред експлозия. Най-лошото е , че не мога да мръдна и да се разбудя. Опитвам се да викам, но не мога. Нямам халюцинации, не ме плаши нещо друго, освен самото състояние и това напрежение в главата и ушите. И колкото повече се съпротивлявам по-силно става това напрежение и неприятното усещане.
Дали е сънна парализа или нещо друго?

ОТпусни се, не се стягай и ще видиш, че не е нищо страшно. Не се съпротивлявай, може и да видиш интересни неща. Или да ги усетиш само в началото. Не е точно сънна парализа, нахлуване в астрала е.

Ох, бях изгубила темата и се чудех къде беше....

Сега на това питане.... Доскоро и аз имах този проблем. Тормозеше ме и потърсих обяснение, но правя уговорката, че знам какво следва след шума и вибрациите.
Намерих доста подробни обяснения. Това състояние не се нарича сънна парализа, а точно вибрации. Те предхождат излизането в астрала.
При мен се случваше буквално следното, най-подробно описано: започваше като шум в ушите, който се усилваше и усещах натиск, кръвта сякаш чукаше в тъпанчетата ми. В същото време и цялото ми тяло сякаш се тресеше, усещах кръвта да се движи много бързо по вените ми, направо пулсираше. Обикновено в това състояние се опитвах някак да овладея тялото си и да спра това бясно пулсиране, но не успявах, постепенно губех нишката на мислите и заспивах. Точно там е границата, която бележи началото на астрална проекция. Ти не знаеш ,че излизаш, защото точно в този момент заспиваш. Не си спомняш и това ,което се случва в астрала, защото най-вероятно всичко преминава във време на съня. Възможно е само да долавяш края, тоест момента, когато се завръщаш в тялото си, ако ти се е случвало в момента на събуждане да установиш, че риташ с крак. Възможно е обаче някой път внезапно да се събудиш в астрала и тогава ще разбереш къде си прекарваш времето понякога може и да ти се случи да излезеш в напълно будно състояние и тогава ще помниш всичко и ще си обясниш много неща, на които сега просто се чудиш.
не знам как се контролира този процес, обикновено е по-силно от нас, поне аз имам такова чувство. Но се помолих много искрено това да престане. И вибрациите постепенно намаляха, накрая изчезнаха. Казах на една дама, която е по-напред от мен в това нещо, а тя ми отговори: ами, глупости! Просто си се научила да излизаш леко и вече не го усещаш.   това излизане като че ли ще излиташ в Космоса е само при по-начинаещите, с напредването вече излизаш почти неусетно.
Приех го, защото нямам друго обяснение.
Ти си реши за себе си дали го приемаш.

Виждам сега и отговора преди мен. В астрала може да се видят и научат наистина интересни и много полезни лично за теб неща.
Там ми беше казано от кого да търся помощ за себе си, тъй като съм хронично болна и си имам непрекъснато проблеми с болестта си. Пак там получих обяснение защо съм болна, каква е причината да ми се случи. Нищо не приемам на пълно доверие, но си го имам наум. Засега мога да кажа, че съм доволна от това ,че ходя там.

Никога не съм имала излизане в астрала, или поне аз не помня такова нещо. Сънувам най-обикновени сънища, нямам силна интуиция, въобще съм здраво стъпил на земята човек. Досега това състояние ми се е случвало 5-6 пъти, като първият път беше ужасяващо за мен. Последният път се усетих, че натам отиват нещата пак, не знам как, някак си усещам напрежението в главата и ушите и умишлено се разбудих, преди да изпадна пак дотам, че да не мога да помръдна. Не знам как да се отпусна, инстинктивно се съпротивлявам.  
Бучене в ушите е по-точната дума. Чудех се дали не е от кръвното налягане, но никога не съм имала проблем с него.

ааа, то и аз съм атеист. И скептик също. Обаче....излизам  понякога и в будно състояние. Видях и астралното си тяло. Та не пречи да си здраво стъпила на земята и пак да си излизаш. Не знаеш. Но все някой ден ще го научиш от своя опит. дотогава ще изпитваш съмнение дали в това, което ти казват другите, има нещо вярно. Живей си живота, каквото трябва да научиш, ще го научиш.

Това бучене и вибриране по едно време ми се случваше ужасно често, сигурно по 2-3 пъти в седмица. Ясно ми беше, че спя и колкото повече се мъчех да се събудя толкова по-силно бучеше и вибрираше. "Виждах" и някакви сенки, надвесени над мен. В един момент спрях да му се плаша и полека-лека престана. Никога не съм имала основание да смятам, че правя астрални пътувания. Според мен си е точно игра на мозъка някаква.

Най-обичам летенето на сън. По-напред в темата /в тази или в другата/ се коментираше това. Винаги ми е много приятно да летя. И никога не съм предполагала, че летя в астрален свят или както се казва...Някъде четох, че летенето всъщност е израстване на духа... каквото и да значи това...

А никъде ли не пристигаш? Ако пристигаш някъде, то и виждаш нещо. Не ти ли прави впечатление, че когато си на познато от реала място, то е различно? Примерно ако има къща там, тя изглежда съвсем по друг начин. Или виждаш предмети, които не познаваш от живота сега и дори не знаеш за какво служат? Пътуваме както в пространството, така и във времето.

Миналата седмица ми се случи да летя на сън, не се сещам да ми се е случвало преди да сънувам подобен сън. Беше много хубаво изживяване, като реално, беше ме страх да помръдна за не падна, все едно седях на нещо, но не виждах на какво. Първоначално ми беше странно докато осъзная какво се случва не знаех и на къде летя, гледах за да разпозная нещо и накрая видях че се насочвам към работата ми и се връщам някъде където съм била по работа. Изглеждаше много различно, въпреки че знаех че съм на моята работа.
Иначе сега съм по майчинство. Обмислям да се връщам пролетта.

Астралното летене се познава с това, че не докосваш земята и усещаш, че си на разстояние над сгради, дървета и други предмети.