До децата на разведени родители, обвинявали ли сте ги за раздялата?

  • 19 111
  • 129
Интересува ме гледната точка на преживелите развод като деца. Как точно им се е отразил разводът, вече като възрастни как оценяват това решение на родителите си.
Виж целия пост
# 1
Зависи много как ще се разведат родителите.
Като дете не съм обвинявала, по-скоро даже го възприемах като екзотично  и забавно. Сега оценявам, че поради лошите им отношения след развода върху мен имало доста негативно отражение, както като дете, така и впоследствие.

Виж целия пост
# 2
Сега оценявам, че поради лошите им отношения след развода върху мен имало доста негативно отражение, както като дете, така и впоследствие.
А мислиш ли,че е щяло да бъде по-добре за теб да останат заедно, при отношенията,  които са имали?
Виж целия пост
# 3
Единственото, за което ги обвинявах е че не го направиха години по-рано.
Виж целия пост
# 4
Моето мнение е същото като на Антигона. Въздъхнах с облекчение, когато най-накрая се случи и щях да бъда още по-доволна, ако го бяха направили по-рано.
Виж целия пост
# 5
КАТЕГОРИЧНО съм на мнение, че за едно дете е в пъти по-добре родителите му да се разделят, вместо да става свидетел на всички грозни сцени, скандали и т.н. Казвам го от гледната точка именно на такова дете. Според мен нашите трябваше отдааавна да го направят, а не майка ми да "чака да завършим, за да сме го приемели по-лесно". Не е така! Приемането наистина е по-лесно, но емоционалната травма от всичко преди това остава до живот. Хора, мислете за децата си!... Не търпете неразбирателство в отношенията и то в продължение на години, особено ако има и изяви не само на саме, а и пред децата.
Виж целия пост
# 6
Мисля, че майка ми чакаше твърде дълго. Баща ми "не искаше" да се развежда, но и "не искаше" да има семейство. За него жена му и дъщерите му бяха нещо като трофей, с който да се показва пред хората, а през другото време не искаше да го занимаваме със себе си. Така или иначе предимно майка ми ни отглеждаше и предполагам, че е за добро.
Виж целия пост
# 7
Моите родители се разведоха,когато бях на 18 години.
Мъчно ми беше.
Виж целия пост
# 8
Здравейте и от мен! Моите родители се разделиха още когато бях на 7 години. И честно да ви кажа аз нямам и много спомени как е било като са били заедно, смисъл аз си ги знам разделени от както се помня и не мисля, че ме притеснява. Поне не усещам да има някакви трайни следи, даже напротив така ми е по-добре. Имах си 2 къщи и разнообразие хаха. Шегата настрана, наистина не ги обвинявам в абсолютно нищо и към днешна дата нито имам проблем с обвързването, нито съм загубила вяра в брака и в семейните отношения, просто са се оженили прекалено рано и прибързано според мен и за това не са им се получили нещата, просто не са били един за друг. Напълно ги подкрепям, сега и двамата имат нови семейства и си обичам и двете семейства. Баща ми дори е бил със сегашната си жена още като е бил с мама, тоест изневерявал ѝ е. Но дори и за това не го обвинявам, не им се бъркам в отношенията, а сега обичам и жена му, и сестричките ми, които са от втората му жена. Израстнала съм така и не съжалявам за нищо, обичам ги безкрайно и приемам и двамата нови партньори на родителите си. От малка съм гледана с любов и много грижи и никой не ме е лишил от нищо. Много се радвам, юе сега са щастливи и както казах по-горе , каквото и да решат никога не бих им се бъркала. Не бих искала да бъдат нещастни само защото "за детето е по-добре така" ... Няма такова нещо, за никое дете не е по-добре да живее в неблагоприятна и лишена от любов среда!  baby_neutral Hug
Виж целия пост
# 9
Обвинявах ги, че така и не го направиха.
Виж целия пост
# 10
Здравейте!Напълно съм съгласна с предните мнения.Децата най-вече страдат ,когато растат в отровна среда.Не ги обвинявам за развода -напротив молила съм се негласно това да свърши.Години наред баща ми си имаше любовница-бях малка като разбрах и много страдах.Той си живееше ту в нас ,ту при нея и децата и.Най- накрая след като завърших училище се разведоха.А най -голямата грешка според мен ,която направи майка ми е ,че след  толкова години страдания накрая когато с извинение за нищо не става го прие отново.Има 1 приказка ,че човек каквото сам си направи никой друг не може да му направи.Емоционалните травми на децата остават за цял живот.Родителите не трябва да бъдат егоисти и да гледат само собственото си щастие, а на 1 място да помислят за емоционалното здраве на децата си.
Виж целия пост
# 11
Сега оценявам, че поради лошите им отношения след развода върху мен имало доста негативно отражение, както като дете, така и впоследствие.
А мислиш ли,че е щяло да бъде по-добре за теб да останат заедно, при отношенията,  които са имали?

Не, раздялата е по-добре, ако няма никакъв шанс за подобряване. Въпросът е да се направи по-добрият начин за детето  и то в зависимост от възрастта му /аз бях на пет/.
Виж целия пост
# 12
Cherenlebed, точно от.това се опасявам,че при раздяла мъжът ми няма да подходи цивилизовано и в интерес на.детето, а ще го използва в отношенията между нас. Привързан е към сина ни (той е на 6), но определено очаквам изказвания пред детето, че аз съм виновна за раздялата,  разправии пред него и т.н. Надявам се да иска да поддържат връзка и да помага финансово, но и в това не съм сигурна. Още не съм взела крайно решение, но клоня към раздяла Sad
Виж целия пост
# 13
Тафтаф, говорила съм на тази тема с трима души, понеже, като разделена с БНД, много ми е на сърце.
Мъж на около 25 години сподели, че не е имал кошмарно детство, никакви лоши спомени няма от развода, бил е на 5 години, живял е с майка си, а баща му има друго семейство, каза, че го вижда 10 пъти в годината, но бил близък с полубрат си. Има си и втори баща, който бил много свестен и се разбирали чудесно.
Момиче на 25 обвинява майка си, че се е развела с баща й, а всъщност много добре знае, че той ги е изоставил заради любовницата си и не е общувала с него повече от 5-6 пъти за целия си живот. Ненавижда го и си го изкарва на майка си. Sad Колкото и да й обяснявам, че тя няма вина, че баща й не е човек, не го вдява. Все едно майка й е виновна, че го е изгонила. Липсата на баща при нея се е отразила като по учебник - връзка с по-големите мъже от тийнейджърка, разглезена и егоистка, комплексирана и просеща внимание. Наскоро се запозна със свястно момче и сега малко ми се струва по-щастлива. Преди все повтаряше, че не искала семейство и деца.
Жена на 33 години, чиито родители са разделени и живеят в различни градове, откакто е навършила 4 години, а сестра й била на 2 години. Много добри отношения и с двамата, аз едва след месеци познанство разбрах, че не са семейство родителите й. Нямало е драми и скандали, поели са си по пътя, таткото им плащал добра издръжка, приятели са с майка й и тя няма абсолютно никакви отрицателни емоции относно тяхната раздяла. Омъжена е и си има дете.
Виж целия пост
# 14
Тафтаф, предполагам, че щом е привързан, нещата ще се подредят някак. Говори му, че е в интерес на детето . Той не иска ли раздяла?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия