Здравейте! 
Имам много ясен въпрос, на който ще бъда истински благодарна да отговорите по същество.
Опитах се да задам темата в друг раздел, но там някои майки приеха проблема доста лично и реших да изтрия поста, за да не притеснявам хората. Обаче понеже съм на везна в мислите си и в желанията си, която все не успявам да наклоня нанякъде, затова и пиша тук.
Може ли да се сметне приемливо, ако възрастен и предполагаемо зрял човек (на 25 съм), преустанови всякакъв контакт с всичките си кръвни роднини?
Тези хора са ми помагали много (и по майчина и по бащина линия), но единствено материално/финансово. По никакъв друг начин. Нямаме и изградена каквато и да е връзка, ако служебното телефониране по навик от чувство за дълг не се брои за такава.
Мисля че бих се чувствала доста добре, ако просто прекъсна отношенията си и спра с посещенията, защото темпераментът и разбиранията им са такива, че дори при най-добрите намерения от тяхна страна, доста ме натоварват, а същевременно не мисля, че те самите са толкова ангажирани към мен, колкото че вярват, че така е правилно да постъпват.
Ще си позволя да споделя и нещо доста лично и бих казала скандално, предвид аудиторията, но което ми се струва достатъчно показателно. На моменти си представям, че някой от роднините ми умира. И в тези моменти не чувствам абсолютно никаква тъга, скръб, загуба, или дори пустота. И това не е, защото изпитвам омраза, или безразличие. По отношение на мои близки хора, упражнението е със съвсем различен ефект. Просто наистина се чудя, дали това е нещо, което ми се иска да направя, или би било ненужно и грубо спрямо тях...
Какво мислите?
Виж целия пост
Имам много ясен въпрос, на който ще бъда истински благодарна да отговорите по същество.
Опитах се да задам темата в друг раздел, но там някои майки приеха проблема доста лично и реших да изтрия поста, за да не притеснявам хората. Обаче понеже съм на везна в мислите си и в желанията си, която все не успявам да наклоня нанякъде, затова и пиша тук.
Може ли да се сметне приемливо, ако възрастен и предполагаемо зрял човек (на 25 съм), преустанови всякакъв контакт с всичките си кръвни роднини?
Тези хора са ми помагали много (и по майчина и по бащина линия), но единствено материално/финансово. По никакъв друг начин. Нямаме и изградена каквато и да е връзка, ако служебното телефониране по навик от чувство за дълг не се брои за такава.
Мисля че бих се чувствала доста добре, ако просто прекъсна отношенията си и спра с посещенията, защото темпераментът и разбиранията им са такива, че дори при най-добрите намерения от тяхна страна, доста ме натоварват, а същевременно не мисля, че те самите са толкова ангажирани към мен, колкото че вярват, че така е правилно да постъпват.
Ще си позволя да споделя и нещо доста лично и бих казала скандално, предвид аудиторията, но което ми се струва достатъчно показателно. На моменти си представям, че някой от роднините ми умира. И в тези моменти не чувствам абсолютно никаква тъга, скръб, загуба, или дори пустота. И това не е, защото изпитвам омраза, или безразличие. По отношение на мои близки хора, упражнението е със съвсем различен ефект. Просто наистина се чудя, дали това е нещо, което ми се иска да направя, или би било ненужно и грубо спрямо тях...
Какво мислите?
