Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли родители загубили дете над 1 г. Моля, помогнете!

  • 11 991
  • 8
Загубих моя Георги, четири дни след 4-тия си рожден ден. Внезапно. При нещастен случай.
Не мога да се справя сама с мъката и болката. Камо ли да помогна на другите си 2 деца. Как да се справя? Как? Част от сърцето ми я няма...
Помогнете!!!
Виж целия пост
# 1
Мъката няма да мине, само ще намалява силата й с времето. Поне имаш две други деца. Концентрирай се в тяхния живот и опазване. Във форума има тема за родители загубили децата си, можеш да се включиш там.
Виж целия пост
# 2
Но там става въпрос предимно за бебчета, а при по-големи деца нещата са по-различни. Има толкова спомени, които сега се опитвам да игнорирам защото много боли.
Виж целия пост
# 3
Единственото спасение е да се заангажираш повече с другите деца, да ги водиш на плуване, да учите английски например заедно, да карате кънки зимата заедно и т.н. Те са ти спасението, а раната винаги ще зее в теб, не спирай да говориш за липсващото дете, нека и децата да го помнят, колкото и да боли сега, ти имаш нужда да мислиш за него и не можеш да го изтриеш.
Виж целия пост
# 4
Знам как боли, когато загубиш детето си, целият свят се срива, всичко свършва. Пиши ми ако искаш на лични. Няма успокоителни думи за такова нещо, от опит знам, че раната става все по-голяма. Стягай се, нямаш друг избор и наистина не изоставяй другите си две деца, имай предвид, че те също страдат, опитай се да продължиш чрез тях.
Виж целия пост
# 5
Вчера моя първокласник е нарисувал в занималнята картина с гроба на мъртвото си братче, а на обратната страна написал. МНОГО ТЕ ОБИЧАМ.
Винаги съм мечтала децата ми да имат щастливо детство. Те трябваше да рисуват цветя, дървета, дъга, а не малък гроб с кръст върху него. Тази болка е непосилна за възрастен човек, камо ли за 7 годишно дете.
Виж целия пост
# 6
Kote Dani, кошмарно е, знам. Аз загубих преди 4 месеца 11 годишния си син Ясен. Права си за спомените, че са много, но за мен правилният начин е да не ги игнорирам. Напротив. Всичко, свързано с Ясен и съвместния ни живот ме усмихва. Разглеждам снимките му, нещата, с които се е занимавал и правил, записи... Усмихва ме. Искам да запазя каквото мога, не бягам от нищо, освен от последните седмици, там е страшно. Най-трудно ми е когато се замисля каква майка съм била за него. Не бях много добра. И това най-много ме тормози. Иначе... времето не лекува. Изобщо. То просто продължава по всички други писти, само не и по онази... И аз имам друго дете, сега прекарвам повече време с нея. Няма рецепта. Дали ще се вземеш в ръце зависи от теб. Дали го искаш. Малко гадно звучи, но е истина според мен. Дано си по принцип жизнерадостен човек с много интереси, това ще облекчава отчасти състоянието ти...
Виж целия пост
# 7
Мирелка, моите съболезнования!
Болен ли беше сина ти? Миналата година и аз загубих 17г дъщеря
Виж целия пост
# 8
Мирелка, моите съболезнования!
Болен ли беше сина ти? Миналата година и аз загубих 17г дъщеря

Благодаря, Alja. Ясен имаше онкологично заболяване от 2014. Да кажа че е бил болен... не може да ми влезе в устата. Само за последните седмици мога да го кажа. Иначе си беше най-живият и жизнен човек, който съм познавала, въпреки всичко, през което мина. А то беше много и тежко.
Моите съболезнования и към твоята болка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия