Любопитно ми е, има ли практически и реален смисъл от използването на грунд при лепене на плочки(фаянс, теракот и гранитогрес)върху равна бетонна основа? Казвам "практически", защото поне теоретичен има-прави връзка между основата и лепилото, захващало по-здраво и надеждно...Или всичко е просто маркетинг(да върви стоката) и излишно презастраховане?
Беглият ми опит с плочки у дома, ми показва, че винаги се отлепва НЕ лепилото от основата, а плочката от лепилото. Винаги лепилото си е залепнало за бетона, но плочката за лепилото-не.
Та, ако се използва грунд, какъв е смисълът при положение, че той се нанася върху основата и под лепилото, а не върху плочката? Подобрява връзката на основата с лепилото(която по мои наблюдения винаги е добра и не е причината за отлепване на плочката), а не на плочката с лепилото.
Някой има ли наблюдение на здравината на залепване на плочката със и без използване на грунд?
Също така, според вас има ли смисъл към лепилото да се добави и друго лепило, някакво C200 с цел плочката да залепне по качествено за лепилото, завинаги ?